И нищо не можеше да свързва този, който напълно се отричаше от всички земни блага, който жертваше себе си за доброто на другите, който дръзко излизаше със слабите си сили в борба против неправдата и насилието, с тази, която се подчиняваше изцяло на нетрайния свят на привидностите.

Част втора

Глава I

Макар че широкият чардак, на който бяха събрани гостите, бе разположен към север, знойният въздух на късното лято нахлуваше през откритите дъгосводести прозорци и често изтръгваше въздишки на досада и умора между гостите.

Уж лястовици и щъркели взеха да се събират на орляци и вече наближава Руян (септември ), пък жарта все си тежи, не се вдига — каза госпожа Теодора и почна да раздава за пети път картите.

Играеха на тридесет и едно. Понеже този ден беше постен свети Иван и жените не можеха да работят, минаваха душните часове на деня в игри, песни и разказване на приказки.

Целгуба плесна с ръце и поръча да донесат разхладителни: компот от зарзали, бубонки, бадемово мляко, сок от ягоди с мед, изстудени в лед. След това отстъпи мястото си на Мария, оплака се от главоболие, отиде да се облегне на перилото на чардака. Госпожа Теодора проследи с взор снаха си, сви вежди и устни, леко въздъхна.

— Какви хубави ушнички (обеци) има царицата — възкликна деспина Росана, за да прекъсне неприятното мълчание, което внезапно бе притиснало сърцата на жените. — От Солунския панаир ли са донесени? Не съм ги виждала досега...

Целгуба се извърна. Крушообразните бисери се залюляха край врата й в матов блясък. Тя се усмихна, извади от джоба на рубата си малко кръгло огледалце, отмахна капака му от слонова кост и го издигна към лицето си. Ала почти веднага го затвори и бързо го скри с ядно движение.

В жестоката неумолима светлина на летния ден тя бе забелязала тъй ясните тънки бръчки, които напоследък внезапно бяха обсипали челото и врата й, бяха изрязали две грозни черти от носа към устата й. Дълбоки морави сенки изкопаваха тъмни кръгове около подпухналите й клепачи. Бе затлъстяла, натежала. Гъвкавата й талия, на която преди се бяха толкова дивили и мъже, и жени, бе изчезнала.

— Да, от Солунския панаир са. Изпрати ни ги в дар граф Биандрате наместника на кралството — отговори Целгуба. Ала мисълта й веднага премина към нещо по-значително и вероятно твърде неприятно, защото устните й се свиха в горчива гънка.

Преди няколко часа Борил бе получил вест от юг, двама гончии пристигнали със запенени коне. Но и досега той не бе я повикал, за да й съобщи новините, които очакваше от толкова време с нескрита тревога. Единият гончия беше от севастократор Стрез. Явно беше по говора на българите, които го придружаваха. А другият? Не можеше да бъде от Биандрате, защото графът бе заминал вече за далечната Ломбардия при своя любим маркиз — младия Монферато. Дали бе от Ласкарис или Михаил Епирски?

От много време вече Борил нищо не й доверяваше. Какво кроеше с епирския деспот, какви важни вести чакаше от него — никой не знаеше.

— Научихте ли за невестата на Ериковия брат? — попита деспина Росана. — И тя се нещо разхленцала. Не й понесъл въздухът на Константинопол... Да не си замине и тя тъй рано като Славовата?...

— Като че и тя е едничка дъщеря... Или епирският деспот има и други деца? — попита небрежно госпожа Теодора.

— Епирският деспот няма законен мъжки наследник, ала има още една щерка — се обади жената на великия логотет, която знаеше всичко, що става по широкия свят. — Леля ми Ралина, нали живее в Дукля, от нейните писма знам, че втората щерка на Михаил Комнин била красавица за чудо и приказ, в чашка да я изпиеш! И млада, съвсем младичка. Нямала седемнадесет...

Неволно всички жени хвърлиха взор към Целгуба. Откакто в Търнов се бе пуснала мълва, че царят ще се напуска с куманката и сега води преговори с епирския деспот за щерка му Мария, никой вече не се боеше от отмъстителността на царицата. Дори някои вече бързаха да й покажат пренебрежението си.

Царицата се обърна. Лъскавите й черни очи се спряха продължително на госпожа Струна.

Логотетката потрепера. Прехапа устни. Сведе чело над картите.

Целгуба разбра. Изведнъж всичко й стана ясно. Дългите й съмнения, тъмната й тревога се изясниха. Значи, това беше. Колкото и да се мъчеше отчаяното й сърце да не вярва, да отрича, все пак това беше. Тих смях разчупи гърдите, избликна в гърлото, спря нечуто на устните й.

Тя се облегна още по-удобно на перилото, обгърна с поглед целия кръгозор, който се разстилаше пред нея. Промълви равнодушно:

— Слънцето залезе зад червени облаци... Утре ще има вятър... — И добави: — Аз слизам малко да се разходя в градината.

Едва когато забеляза, че се е закрила от очите на всички, Целгуба спря за миг, сякаш губеше свяст. Ярост я задуши. Всичко потъмня наоколо й. Тя сви юмруци в кипяща ненавист. Тропна с крак. Старата й гордост, старата й самонадеяност внезапно избухнаха, изгориха я цяла. Сякаш изведнъж някакви невидими вериги се скъсаха, сякаш мрачни була се издигнаха пред очите й.

Най-сетне тя бе отново предишната Целгуба, сестрата на княз Йона, дъщеря на непобедимия, храбър вожд Елти, волното чедо на Карпатите... Доста дълго вече бе търпяла.

Насреща й откъм главния вход се зададе дребната осанка на княгиня Сета. Като зърна царицата, тя й направи знак да чака, прибра с две ръце дългата си туника, затече се към нея. По мургавото й жълтеникаво лице бяха изписани загриженост и гняв. Те заговориха по кумански:

— Зелгу преминал на страната на царя. С него са и Сот, Зепа и Блуш. Но Сокач, Тугортак и Боняк държат яко за тебе. Братята ми също. Ти знаеш, че сме ти верни. Коча се е настанил добре в Бдинската си прония. Там сме силни.

— Зелгу ще се върне при мен, като победя. Но тогава ще заповядам да го набият на кол.

Сета изтръпна. Погледна царицата с широко отворени очи. Сякаш за първи път я виждаше. Острият й студен глас пронизваше като резлив меч.

Целгуба тръгна с младата куманска княгиня към главния вход. Преди да се разделят, те дълго си шъпнаха и се оглеждаха встрани. След това царицата се запъти право към покоите на Борил.

Тя влезе спокойно, с някаква необичайна властност.

Асен-Борил веднага почувства това. Настръхна. Приготви се за отбрана. Неволно ръцете му посегнаха към разгърнатите пергаменти на масата, блъснаха ги набърже в едно чекмедже.

Севастократор Деян изви дребната си снага в угодлив поклон и напусна безшумно стаята.

— Нямаш ли днес гости — попита загрижено царят и приближи, като потриваше ръце, за да скрие досадата си.

„Нима му е студено? — помисли Целгуба и бегла усмивка премина по лицето й. — Колко е неспокоен. Как личи измамата в очите му.”

— Казаха ми, че пристигнали гончии. Дойдох да науча новини.

„Защо се смути толкова? Той, който винаги умееше да бъде тъй хладен и въздържан...”

— Ласкарис ми съобщи чрез Стрез големи новини... Разбил сарацините при Антиохия.

— Все такива новини да се чуват! А нещо друго?...

— Сега се разбра вече как се е зародила тази бран — побърза да пресече словата й Борил. — Иконийският султан

— Гаятедин Каикосру бил насъскан от бившия византийски василевс Алексей.

— Ами той нали е баща на Ласкарисовата жена?

— Тъкмо. Сам Алексей, който на времето си дал гостоприемство на Гаятедин в Константинопол, когато той бил преследван от брата си Рохнедин, сега поискал от бившия си приятел отплата за стореното добро. И го накарал да нападне с войските си неговия зет, да отнеме Никея от Ласкарис и да провъзгласи него за ромейски василевс. Какво не прави завистта! Добре, ала людете на Ласкарис, макар и по-малко на брой, се държали много дръзновено и освободили Антиохия. която била обсадена от сарацините. Уловили султана Гаятедин в плен и когато показали главата му, забучена на кол, пред неверниците, те се разбягали. А императора Алексей заточили в никейския манастир „Свети Хиацинт”...