— А, значи, и с такива работи се е занимавал нашият смирен послушник? И се прави на божа кравица? Видиш ли го ти потайният му нечестивец? И нему не бил чист восъкът...

Госпожа Евпраксия се изстъпи напред, разпери ръце пред сина си.

— Ние сме богомили! Покойният боляр Сеслав беше богомил! И синът ми Добромир, и аз! Ала Витлеем е невинен. Витлеем не се меси в тия работи... Напротив, той държи за папата... Той е против богомилското учение... Това писание е гнъсна измама. Вие сте го поставили тука и само дирите причина да го хвърлите в тъмницата!

— По-полека, болярке... — се обади Пудил — ще се види, ще се изпита тая работа. Ако Витлеем е невинен, ще се разбере от разпита! — И той се обърна към момъка:

— Хайде!

Блюстителите го заобиколиха. Госпожа Евпраксия изписка отчаяно и се хвърли между тях, обви с две ръце сина си.

— Не! Той е невинен! Уловете мене! Аз съм еретичката! Него оставете! Аз ще отговарям пред събора!

Пудил махна с ръка. Стражите изблъскаха немощната жена, извиха назад ръцете на момъка, оковаха ги.

Стаята се изпълни с изплашени прислужници. Старият Никола застана пред блюстителите. Ала Витлеем му направи знак да мълчи.

— Не се гневи, дядо Никола. Имай търпение. Работата ще се изясни. На тебе предавам дома си. Пази и бди над майка ми!

Жените се струпаха около болярката, която беше примряла.

Глава III

Беше петък на сирната неделя от 11 февруари 1211 лято, индикт 14, 11-а лунна година и 15-а година на слънчевия кръг, когато благочестивият цар Асен-Борил повели да се свика първият православен събор в България.

Сред голямата църква „Петър и Павел” се издигна широка дървена площадка, облечена в скъпо сукно. Там поставиха престола на царя, креслата на владиците и великите боляри. За останалите клирици и мали боляри направиха зад креслата дълги пейки, облечени в ален аксамит. Пет стъпала водеха от земята към площадката. А от самата площадка до царския престол се отиваше с още три стъпала. Креслата и пейките бяха наредени от двете страни на престола. Около площадката беше опнато яко въже, край което пазеха въоръжени блюстители и което служеше да отделя напиращия многоброен народ.

Беше февруари, ала топлото слънце обливаше изчистената от сняг стъгда. Още от ранна сутрин развълнувани тълпи почваха да се стичат към събора, да си запазят по-удобно място за зрелището.

Четири часа след разсвет започнаха да пристигат и съборяните: великите и мали боляри, архиереи, епископи, свещеници и монаси.

От лявата страна на престола заеха място всички митрополити, които не бяха поискали палиум от папата: средецкият, дръстърският, ловешкият, белградският, овечкият заедно с търновския Марин и избрания на мястото на починалия Преславски Сава — Костадин, Борилов любимец. Липсваха примас Василий, велбъждският митрополит Анастасий и епископите Аврам Прищински, Кирик Нишки и Климент Бдински.

Отдясно седнаха новите велики боляри: великият логотет Николица, севастократор Деян, деспот Богдан, протостратор Коча, великият примикюр Михаил, властелите Станой, Павел, Банко, кумански-те вождове: Тугортак, У за, Сот, Боняк, Блуш, Сокач и Зепа.

Останалият клир и малите боляри заеха местата си по дългите пейки зад креслата. Всички бяха облечени в дебели аксамитени кожуси, с мечешки калпаци на главата.

Забиха всички камбани на Царевец и Трапезица, на църквите в целия град. Бавно, с тежка и скръбна тържественост. Зашумя, залюля се целият народ.

Откъм моста се зададе шествието на богомилите. Заградени с гъста редица стражи, с вериги на шията и ръцете. Наредиха се пред стъпалата на площадката. Конник префуча към Царевец, за да извести на царя, че всичко е готово.

Асен-Борил дойде в закрита кочия, заграден с дружина стрелци. От мястото, където спря кочията, до стъпалата на престола му се изстъпиха две редици копиеносци.

Бавно изкачи царят стъпалата на площадката.

Пурпурната му мантия, подплатена с хермелин и везана с бисер, се разстла като ярък пламък подире му. Под нея блестеше светла златоткана багреница, препасана с пурпурен пояс, на който висеше златен меч. По ръцете му се виеха златни гривни, на врата му искреше огърлие, обсипано с многоценни камъни.

Той седна на разлатия престол с ръчки от слонова кост и стъпи с десния си крак върху тъмновинената кадифена възглавница. В лявата си ръка стискаше държава, а в дясната — жезъл.

Камбаните спряха да бият. Народът започна да се притиска по-близко до площадката, за да може всичко да види и чуе.

Асен-Борил вдигна жезъла три пъти.

Задрънчаха зловещо железните вериги, размърдаха се като тъмно стадо заловените, блюстителите ги обградиха отвсякъде, поведоха десетина от тях нагоре по стълбите. Борил заповяда да снемат веригите им. След това даде знак на един дребен, белобрад и сух старец да се изстъпи пред него.

— Не се бой, Мануиле... Аз ви събрах не за казън, а за изправление... — каза милостиво царят — разправи ни в какво се състои твоето учение, обясни ни недоволството на твоите люде, ние ще бъдем справедливи и ще отсъдим по право и по истина.

Старец Мануил трепна, изправи дребната си снага, скръсти ръце, отправи остър, изпитателен взор към царя.

— Радвам се, царю честити, че най-сетне ще мога да изкажа пред твое величество словата, които дълго време съм искал да ти бъдат известни... Аз няма да скрия нищо. И нищо нямам за криене. Ние сме християни. И досега само сме дирили чистата истина на християнското учение. Може някъде да сме сгрешили, ала намеренията ни са били светли и правдиви. Искам преди всичко да знам в какво ни обвинявате, за да се защитим!

Изправи се търновският митрополит Марин. Прекръсти се три пъти, благослови народа, който коленичи наоколо в църквата и навън, по цялата стъгда. След това се извърна към еретика.

— Вие не любите господа наш Исус Христос, вие не вярвате в светата неразделна Троица, не признавате светото причастие и не приемате Христовата кръв, не се молите с надежда на света Богородица Мария, не се кланяте на честния кръст господен, не целувате със страх и любов иконите на господа, Богородица и всички светци, не почитате евангелските и апостолските думи...

Марин седна. След него стана ловешкият митрополит.

— Вие смятате, че пророците са говорили по свой ум, а не чрез светия дух... Вие не почитате светците и не се кланяте на техните мощи... Вие хулите светата литургия и всички молитви, предадени на християните от апостолите и светите отци... Вие смятате, че всички твари, видими и невидими, са създадени не от Бога, а от сатаната.

След ловешкия стана митрополитът на Дръстър (Силистра).

— Защо изопачавате евангелските и апостолските думи и не ги четете така, както са ги написали светите мъже? Защо смятате, че църковните чинове не са наредени от господа и от апостолите? Не беше ли казал Исус „Симоне Ионин, паси овцете ми.” Не остави ли той на заместниците на Симон Петра да продължат делото му до окончание века? Не са ли църковните йерарси заместници на Петра?

Подир дръстърския се изправи овечкият.

— Обвинени сте, че хулите честната женитба на людете и богатите, които носят брачни ризи с благоговение... Обвинени сте, че хулите ония, които ядат месо, и ги смятате недостойни да влязат в царството божие...

Овечкият митрополит седна. Зашумяха с глух шъпот богомилите, раздвижиха се, размениха си знаци и погледи.

— Аз не желая сам да защищавам своята вяра... — отвърна старец Мануил — между нас има много по-достойни и мъдри люде, които биха могли да ми помогнат в тази тежка задача. Пуснете редом с мене дедеца Петър, съвършения брат Стефан, стройник Назари, гост Добромир, гост Лука.

Блюстителите отвързаха по знак на царя посочените богомили. Преди да влезе в църквата, Добромир се огледа наоколо. Далеч, от един прозорец, някой размаха светла кърпа.

Беше Белослава. Той вдигна ръка за поздрав, кимна с глава. Там до стройната снага на девойката се тъмнееше друг образ — майка му. Още веднъж той размаха ръка.