Стражите обградиха Добромир, готови веднага да го отведат при един знак на царя.

— Аз ще млъкна! Но богомилството няма да спре! Не сме ние, които го разнасяме! То вирее от беззаконията, от произволите на твоите люде, Бориле! Не съм аз, който го проповядвам, а алчността и безбожието на твоите епископи, които, вместо да бъдат истински народни пастири, развъждат несметни стада, търгуват със свети мощи, притесняват безимотните, трупат богатства... Сред безброй обреди и молитви те са загубили чистия дух на християнското учение. Аз не съм учен, нито мъдрец, за да мога да споря за учението на Мани и Симон влъхва, за арианството и православието на светите отци от Никейския събор... Те са непостижими за обикновения човешки ум истини. Не е ли безумна гордост да смяташ, че само ти разбираш и можеш да тълкуваш! Всеки приема това учение, което му е най-близко и най-ясно. А вие убивате хората за това, че не възприемат вашето учение за милост и любов! Каква дързост! Вие ни обвинявате, че празнуваме погански празници на летния свети Иван... Народът е свикнал от хиляди години на тоя ден да празнува лятното слънцестоене, както на Коледа празнува зимното, раждането на слънцето... Това са обичаи, останали от деди и прадеди. А не виждате как боляри и властели живеят на гърба на оголелия народ! Но тия боляри първи ще ти забият кама в гърба, ако не им трябваш вече. Ересите ги разнасят гладът, задълженията, данъците, тежките ангарии, които превръщат свободните люде в роби... Разнасят ги подкупите и измамите... На върха на властта изплуват най-порочните и негодните, а всичко честно и способно отива на клада... Или постъпва в манастир, отива в отшелничество, погнусено от безправието и лъжата... Коя е последната надежда на безправни и бездомни? Богомилството. Дай им правда, дай им хляб, дай им човешки свободи — и няма да има бунтовни учения! Но запомни — със събори и клади, с тъмници и анатеми ти няма да ги премахнеш! Никога!

Борил скочи. Държава и жезъл трепереха в ръцете му.

— А кой учи людете да не се покоряват на властта, да злословят за старейшините, да хулят имотните, да не се подчиняват на цар и боляри, да не работят църковните и манастирски имоти, да не блюстят тъмниците, да не ходят на война? Кой разстройва държавата сега, когато имаме толкова врагове, които ни дебнат отвсякъде, за да ни нападнат?

— Богомилите не са врагове на държавата — отвърна смело Добромир. — Те винаги са я бранили от врага! Не предложиха ли павликяните ключовете на Филипопол на цар Иваница?

— Знам аз кой бунтува богомилите против мене — отвърна ядно Борил, — това са привържениците на Йоана! Те се надяват чрез бунт и непокорство, чрез клевети и насъсквания да върнат тук сина на Асен!

— Така е! — отвърна спокойно Добромир и като размаха десница високо във въздуха, извика два пъти: — Да живее цар Йоан-Асен! Всички изтръпнаха. Зашумя като развълнувано море огромната тълпа, отекнаха неясни викове, издигнаха се свити юмруци.

— Дързък е езикът ти, момко... Ще намериш това, което дириш...

— Аз не се боя от огъня. Ще вляза в него като Василий с усмивка на уста. Ала горко вам! Защото нашата мисъл, нашето учение няма да умре! То ще се издигне като светъл пламък, ще подпали целия свят и ще грее до скончание века... Ала вашите грехове ще останат да тежат само на вашите души!... И Божията анатема ще ви постигне в нечакан час!

Борил махна с жезъла, блюстителите уловиха Добромира, отново завързаха ръцете му назад. Митрополит Костадин стана.

— Признаваш ли, че твоето лъжовно слово е дело на нашия враг, триж проклетия сатана?

— Не.

— Отричаш ли се от своята триж окаяна богоненавистна и скверна ерес?

— Не.

— Ще се върнеш ли към истинската вяра на Бога наш Исуса Христа.

— Аз се смятам за истински християнин.

— Ще продължаваш ли да се числиш към сеячите на лъстивото нечестие на поп Богомил?

— Докато съм жив.

Костадин погледна към епископите и болярите. Всички от тях, с изключение на двама-трима, вдигнаха ръка.

— Затова ще бъдеш и осъден. Клада, бесило, кол или заточение? — се извърна той към Борила.

— Клада — отвърна мрачно царят.

Блюстителите хванаха еретика за лактите, поведоха го надолу.

Народът се развълнува. Далечни женски писъци отекнаха.

Разпитът на останалите продължи бързо. След няколко кратки въпроса и отговора присъдата веднага се издаваше. Неколцина се побояха. Отрекоха се от учението си. Други побързаха веднага да откажат, че са били еретици. Но повечето издържаха кораво докрай. Когато видяха, че присъдите са безмилостни, те престанаха дори и да отговарят, понеже знаеха каква ще бъде последната дума:

Клада!

Късно вечерта млад монах разгърна в килията си нов свитък пергамент, изостри добре писалката си, потопи я в киновар и продължи да пише:

„Царят и тия, що бяха с него, им възразяваха с мъдри въпроси въз основа на свещеното писание, докато изобличиха тяхното злословно мъдруване. А те стояха като безгласни риби, паднали в недоумение от всяка страна. Благочестивият цар като видя, че те са всякак посрамени, че дяволът е паднал и смачкан, а Христос възвеличен, изпълни се с радост и заповяда да пазят както тях, така и прелъстените от тях. А те като видяха това, възвърнаха се към съборната църква. А тия, които не се покориха на православния събор, бяха подложени на различни наказания и заточения. След това благочестивият цар Борил заповяда да преведат от гръцки на български език Съборника, който да се чете в първата неделя на светия пост, според както още изпърво светите отци са предали на светата съборна и апостолска църква. По негова заповед тоя свети събор бе вписан в числото на православните събори. Преди неговото царуване никой друг не беше свиквал православен събор като тоя. Всичко това се извърши по заповед на благочестивия цар Борил в 6718 лято, индикт 14, 11-та лунна година, 15-та година от слънчевия кръг и четвърта от неговото царуване. Когато православният наш цар нареди добре всичко това и когато съборът се завърши, той влезе в църквата, дето след като поблагодари богу, изпрати всекиго да си отиде дома си.

На вси еретици — анатема.”

Монахът остави киновара да изсъхне, стана и се отправи към прозорчето на килията си.

Далече в мрака Търнов гореше, окичен с венец от дребни кървави точици.

В многобройните клади изпускаха сетен дъх преданите синове на своята вяра.

Глава IV

Беше светла мартенска нощ. През сводестите прозорци на преддверието светлината на месеца обтяга ярки жълти ивици по черните и бели четвъртити плочки на мраморния под. Блюстителите се разхождат с едва чути стъпки пред царските покои. От време на време те се спират пред високите прозорци и разменят по някоя дума.

— Ето вече трета смяна след полунощ наближава. Без малко и блюстителите ще започнат да се сменят на половин час — пошепна едрият мизиец, подпрян на сулицата си (дълго метателно копие).

— Не вярва никому цар Борил! На сянката си не вярва дори... И има право. От изменническа ръка загина цар Асен. От неверен меч умря цар Калопетър. А не беше ли десницата на най- предания, която заби копие в бедрото на Калоян? Предателство и измама цъфти под този покрив... — отвърна влахът Янкул.

Мизиецът се озърна страхливо.

— Мълчи! По-тихо... Тук и стените имат уши. Отвсякъде дебне невяра...

— А от нея се бои най-големият неверник! Всяка нощ царят обикаля сам, слухти като дива свиня, затваря всички входове, след това отново става, пак проверява стражите и главните порти. Защото казано е: който вади нож, от нож умира...

— Тихо! Той е...

Двамата блюстители се разделиха и почнаха да се движат с бавни, отмерени крачки нагоре-надолу по преддверието. Из сянката изникна тънката осанка на Борила — със скръстени на гърба ръце и наведена глава. Той отмина стражите, без да ги забележи, вглъбен в мисъл, чужд за всичко наоколо си. Влезе в престолната, обиколи няколко пъти цялата зала, загърнат в меняващата се игра на сенките и лунната светлина. Отиде до един прозорец, облегна лакът на перилото, въздъхна дълбоко.