Войските на фръзите напуснаха Лагодинското поле, равнините на Сер, преминаха Места, преминаха Хебър и почнаха да навлизат в пътя, който водеше към опасните и трудно проходими клисури на планините, които пресичаха най-краткото разстояние между Тесалоника и Константинопол.

Веднага след последната редица на авангарда яздеше Анри, заобиколен от войводите си. Войските напредваха предпазливо с бавна стъпка. Бяха малко. Затова бяха разпратили навсякъде разузнавачи да следят за сигурността на пътя. Не беше заличен още споменът за смъртта на Бонифаций Монферато.

Императорът бе мълчалив. Замислен. От ден на ден грижите му се увеличаваха във все по-тъмен неумолим кръг. Отвсякъде пристигаха лоши вести за измяна, недоволства, крамоли.

Маргарита подпомагаше ромейския клир против католическия, забраняваше на ромеите да плащат десетък на папските църкви. От друга страна. Биандратевите хора не искаха да признаят новоизбрания архиепископ Гуерино за примас на кралство Тесалоника. Венецианците все по-дръзко колонизираха южните острови със свои люде. които изгонваха местните ромейски властели и пизански феодали.

Безкрайни неприятности му бе причинила и борбата между Жофруа дьо Вилардуен и Гийом дьо Шанли за титлата морейски княз. Освен това в самия Константинопол не затихваха вечните разпри между венецианци и генуезци, между венецианци и пизанци, между ромейски и католически клир, между прелатите на Франция и Венеция. На всичко отгоре около сто от най- добрите му рицари, примамени от голямата плата, бяха преминали на страната на Ласкарис.

Далечните сини планини приближаваха все повече. Бавно се изкачвайте друмът към скалистите възвишения. Изведнъж откъм авангарда отекна глух шум от изплашени викове, конски тропот, звън от оръжие. Всички се струпаха около императора. Из редиците на авангарда изскочи конник с приведена до врата на коня глава. Зад него се издигаха облаци прах. Като тънка черта се носеше гончията право към императора. Като стигна при него, скочи от коня, прегъна коляно пред свой господар.

— В клисурите на Русион българският цар ни дебне с безброй войска. Връщайте се назад!

Тръпка побягна по цялата латинска войска. Раздадоха се изплашени викове, конете струпаха главите си накуп, раздразнени от внезапна тревога. Конон дьо Бетюн и Ансо дьо Кайо отправиха отчаян взор към Анри. Всякога ли тия омразни варвари щяха да се изпречват на пътя им? Не им ли стигна поражението при Филипопол?

Анри вдигна ръка, посочи към юг.

— Ще отбием пътя си покрай брега... Макар че през Траянопол, Русион и Цурул щяхме да стигнем много по-скоро на помощ на нашите, все пак трябва да пестим и малкото сила, с която разполагаме. По пътя си ще прибираме гарнизоните в крайбрежните кастели, за да не станат жертва на Борила...

Войските се разгърнаха, размениха положението си, поеха пътя обратно, отбиха се по посока към морето. Ала по пътя си към Силиври Анри видя голяма латинска войска, която бе излязла да го посрещне и пази от неочаквани нападения. Тогава той събра гарнизоните на Силиври, Аркадиопол, Родосто и Цурул, реши да свърши веднъж завинаги с българите и после да се разправя с Ласкарис.

И потегли обратно за Русион.

Но напразно латините дириха няколко дни своя противник. От българите нямаше нито следа. Нито в клисурите на Русион, нито в тия на околните планини.

Тъкмо когато Борил смяташе, че е наближил най-сетне часът на разплата с латините, тъй дълго подготвян, тъй дълго очакван, внезапна беда го бе принудила бързо да подбере войските си обратно към България.

В Бдин трима кумански главатари начело с великия боляр Коча бяха вдигнали бунт.

Напразно обсаждаха Бориловите опълчения мощната Бдинска крепост. Цялото околно население, събрано с храни и оръжие в недостъпния обръч, юнашки отбраняваше нападенията на наемниците. Минаха дни, седмици. Войските на Борила почнаха да роптаят, изморени от неуспешната обсада. А през Истъра обсадените получаваха непрестанно оръжия и храни от Кидарската страна. Възседнали мешинени мехове, напълнени със сено и завързани за опашката на коня, куманите преплуваха от отвъдния бряг и се връщаха натоварени с просо и ориз, метателни сулици и алебарди. Един по един се вдигаха всички пронии между Истър и Хем. Надигнаха се разбунтувани парици, въоръжени с тояги и балтийки, настъпваха в гърба на царските войски. Тогава Борил се реши на последна отчаяна стъпка. Бързи находници отнесоха вест за помощ до венгерския крал Андрея. След десет дни те се върнаха с отговор. Венгрите обещаваха помощ, ала при тежки, срамни условия.

Българите да се откажат завинаги и с договор от своите западни области: Браничевска и Белградска. На Борила не оставаше време за колебание. Той прие.

И когато победните парици наближиха Бдинската крепост, за да помогнат на обсадените бунтовници, внезапно зад гърба им изникна нечакана страшна угроза. Венгерският граф Иваниш настъпваше по долината на Огоста с безбройна паплач саксонски, влашки и печенежки наемници. Куманите на Целгуба и богомилите на Добромир се бориха до последна капка кръв. В непосилната бран паднаха убити двама кумански главатари, а Коча, окован във вериги, бе изпратен пленник на Андрея. Освен това бяха убити и други четирима български боляри, сродници на Борила, заедно с голям брой богомилски водители. В последния миг, подпомогната от верни свои люде, Целгуба, която заедно с Коча бе начело на бунта, успя да преплува Истър. Куманите опънаха десет зашити заедно волски кожи и ги вързаха за опашките на няколко коня. На тази лека и опасна ладия те натовариха ценности, пари, по-скъпо оръжие. Там намериха убежище Целгуба, Добромир, сестра Ива и куманските главатари Тугортак и Сокач. Конете бяха стигнали до половината на ширната, кротка и бяла река, когато на българския бряг се струпа навалица конни стрелци, които бяха препускали ден и нощ, за да открият следите на бегълците. Обсипаха отдалечаващите се с облаци стрели, ала не успяха никого да улучат.

Гневна и тържествуваща, Целгуба грабна кривия лък от кръста на Сокач, изпъна волската жила, закрепи се с лакът връз рамото на вожда, макар че от време на време снагата й се залюляваше от леките вълни, които заливаха ботушите й, успя да се прицели и пусна стрелата с горд, победен вик. Нещо избръмча във въздуха. След миг откъм струпаните на брега войскари отекна яростен стон.

Сестрата на покойния кумански вожд си отиваше там, откъдето бе дошла някога, с пламенна и непокорна кръв.

А в това време Борил и съюзниците му заливаха в огън и смърт цялата Бдинска прония, сриваха кулите на непокорните властели, преселваха в робство цели селища. Така узурпаторът възвърна отново властта си над разбунтуваната област. И веднага се върна обратно в Търнов, за да продължи прекъснатия си поход против латините.

На престолнината намери народа, размирен и кипнал. Навсякъде по пътя си срещна недоволни тълпи, които издаваха глух ропот и непокорство. Отново се изпълниха тъмниците със затворници. Пак пламнаха клади. Издигаха се бесилки. Под Царевец всеки ден се трупаше гъста навалица, която простираше заканително юмруци към крепостта и крещеше:

— Долу Борил!

— Да си върви тоя, който продаде Браничево и Белград на венгрите!

— Не щем вече да слизаме на юг!

— Върнете ни княз Йоан!

— Долу епископ Костадин! Долу кастрофилакт Уза!

Вериги от блюстители напираха със снишени сулици към тълпите, ала не можеха да ги отблъснат. Тогава за втори път, изплашен и гузен, Борил взе решение да даде отдушник на народното негодувание.

Изпрати епископ Костадин в манастир, повикаха обратно заточения кастрофилакт Видул на мястото на безчовечния грабител Уза. Помъчи се да засили войската, като привлече стари, изпитани Калоянови войводи. Отпусна милости и опрощения на богомилите, даде някои свободи на общините им, обеща да изпрати храни в гладуващите области.

Глава VI