Той се отправи към императора, коленичи, целуна обущата му, след това вдигна глава и целуна десницата, която Анри милостиво му подаде.

— От твоите послания разбрах, че желаеш мир и добро приятелство с латините — каза меко и любезно Анри, като стана и повдигна деспота, а след това седна отново, сочейки му стола до себе си. — Съветът на моите високи барони е доволен от твоето предложение и е съгласен заедно с мене да ги приемам.

Лека усмивка разведри пълното бледо лице на деспота, който почтително бе седнал върху крайчеца на предложения му стол.

— Ние сме съгласни да ги приемем — добави Анри, — при условие ти да станеш наш човек, да признаваш моето сюзеренство, да ми отдаваш почит като на свой сеньор.

Слав бързо пресметна, че не му остава нищо друго освен това, да приеме предложенията на Анри, стана, поклони се отново и заяви, че е съгласен с всички тези условия, като настоя само да запази своята българска деспотска титла.

Бароните приеха желанието му.

Тогава Ансо дьо Кайо и Жан дьо Борен донесоха договора, който обявяваше деспота на Цепина за васал на империята. Анри и Слав го подписаха. След това Слав даде тържествена клетва за вярност и лоялност към своя легитимен господар.

В мига, когато Слав слагаше подписа си, ръката му леко трепна. Очите му се оросиха в едва забележима влага, по челото, по врата му изби червенина.

От този миг той вече се отделяше от своя род.

Ала в същия миг той усети как някакъв тежък товар олекна на сърцето му. Лекомисленият му нрав не понасяше дълго време колебанията и грижите. Веднъж решил и направил нещо, той преставаше вече да мисли за него.

В шатрата се разля весел шепот, по лицата на рицарите цъфна усмивка. Задрънчаха ризници и саби.

Навън валети постилаха походна трапеза, изстудяваха напитките, редяха полски цветя и клончета между подносите. След победоносната войска бе пристигнала императорската кухня с редки лакомства, донесени от Запад с фландърски галери. А заедно с кухнята бе дошла и дружина весели амазонки, приятелки на някои от кавалерите. По петите им следваха и многобройни леконравни дами, ромейски куртизанки, сирийски танцувачки.

Кипна весел пир. Размесиха се латинските барони със Славовите боляри, обадиха се закачки и смехове. Екна буйна рицарска песен:

Шлемът светка...

перото се вей.

Скъпий камък блеска

връз щита!

Тълмачите вече не можеха да следят бързината и игривостта на въпросите и отговорите. Всички почнаха да се разправят само със знаци. Общото веселие надмина всяка граница, когато Слав изпя една гласовита песен с много провиквания и скокливи ритми, чиито думи рицарите схванаха повече от смешната му мимика и ръкомахалия:

Змей залюби, Лазаре, три девойки,

първата е, Лазаре, Дренополска,

втората е, Лазаре, Овчеполска,

третата е, Лазаре, Виногорска...

Всички бяха възхитени от буйния нрав и веселост на деспота.

Настрани музиканти подсилваха настроението е игриви ритми на флейти и барабанчета. Анри като фръз особено обичаше сиренето. За него бяха донесли нарочно сирене от Бри и Шампан. Щедро се лееше в сребърни чаши любимото питие на кръстоносците — хипокрас, направено от вино, мед и източни подправки. За разхлаждане поднасяха сиропи от зарзали и череши.

Изведнъж сред общото веселие на маршал Вилардуен хрумна нещо, той се наведе и пошепна няколко думи на високия гост, който кимна с бързо и живо утвърдително възклицание. След това отиде при Анри, който седеше отсреща, и също му каза тихо нещо. Зашепнаха, зашумяха всички присъстващи, някои високо изказваха одобрението си, запляскаха с ръце, скочиха към императора, почнаха да го молят и увещават.

Най-много настояваше маршал Вилардуен. Смаян от предложението му, Анри се опита да възрази за последен път:

— Но тя е съвсем малка, драги ми Жофруа, какво говорите... Изабел е още дете!

— Така се струва на бащиното ви сърце, сир, ала принцесата отдавна вече привлича очите на младите кавалери... Само вие не сте забелязали това!

— Момъкът е приличен и добродушен. С този брак ние ще закрепим със сигурни връзки един мощен съюзник... Така ръцете ни ще бъдат развързани към Ласкарис и Биандрате... — добави Ансо дьо Кайо.

Императорът помълча малко. Хвърли още веднъж замислен взор към деспота, който не бе нито стар, нито грозен, но не можеше да се нарече красавец. Въздъхна едва забележимо. И реши да пожертва младостта на дъщеря си.

Деспотът стана, пъргаво отиде при Анри, отново прегъна коляно пред него.

— Сир — каза той, — узнах, че вие имате дъщеря, която моля, ако обичате, да ми я дадете за съпруга. Аз съм твърде богат със земи и съкровища от сребро и злато. А в моята страна ме смятат за доста знатен човек. Затова ви моля да ми я дадете.

Отново настояха бароните пред императора.

— По този начин той ще ви служи по на драго сърце и по - искрено — му пошепна Пиер дьо Дуе.

Тогава Анри се изправи. Нежното му лице бе развълнувано. Той преглътна сълзите, които бяха готови да избликнат в гърлото му. Обърна се към бароните:

— Щом ме съветвате да се съглася, господа, аз скланям.

Тънка усмивка проясни наскърбените му очи. Той повика деспота при себе си и му каза:

— Слав, аз ви давам дъщеря си с надежда, че Бог ще ви дари радост от това, като ви подарявам цялото завоевание, което направихме тук, с условие, че вие ще бъдете мой верен човек и ще ми служите. След това ще ви подаря и Велика Влахия, на която ще бъдете господар, ако това е угодно Богу и ако бъда жив.

Поразен от голямото му благоволение, Слав падна просълзен в краката на императора, докосна устни до края на туниката му. Анри се наведе, прегърна го и го вдигна. След това те се целунаха три пъти.

В чест на новия си другар бароните изиграха един бавен ритуален рицарски танц. После отново почнаха песните, яденето, смеховете... След като императорът и деспотът се оттеглиха в шатрите си, към трапезата се присъединиха и веселите дами. Доведоха и сирийските танцувачки, които под вихрения ритъм на кимвалите и дайретата умееха да танцуват, леки като вятър, по оловни топки, наредени в правилни фигури.

Слав се завърна в Цепина, обезумял от гордост и щастие. Той бе постигнал не само мир и приятелство с латините, а и това, на което никога не бе се надявал: да стане зет на императора и да бъде господар на цялата завзета от него област...

Мисълта за младата годеница не му даваше покой. Пламнал от нетърпение да я види и да определи по-скоро деня на сватбата, той отиде още веднъж при латините, които бяха отседнали за почивка в Станимашката крепост. Там те уговориха окончателно деня и мястото на венчавката, която трябваше да стане в Константинопол.

Трогнат от въодушевлението и сърдечността на бъдещия си зет, Анри му подари любимия си Байар: игривия жребец с лъскав червен косъм и обнизана с бисер грива. След това накара брата си Евстахий заедно с два отреда, съставени от фръзи и ромеи, да изпроводи деспота до крепостта му.

А сам замина обратно за Константинопол, за да подготви тържествата за сватбата на едничката си дъщеря.

Глава VIII

Забиха в луда превара всички малки и големи църкви на царския град. Изпълниха се улиците с празнично пременени люде, метнаха се по прозорците и чардаците пъстрокитени черги, екнаха по всички стъгди тъпани и гайди...

Още в първия миг, когато научи вестта за успеха на българите при Боруй — първата победа на сина й, — госпожа Теодора, която бе останала като наместница в Търнов, заповяда да се накичи празнично градът, а през идващата неделя да се отслужат навсякъде молебени в чест на цар Борил.

За този тържествен ден тя облече най-скъпите си одежди, поръча да съобщят на Целгуба, че ще отидат да се помолят в църквата на победоносеца Димитър, и сама отиде да вземе Мария, за която бе приготвила изненада — скъп подарък.

Момичето бе в градината, откъм западната страна на палата. Още отдалече госпожа Теодора чу някакво тихо бъбрене, смях, след това внезапно шумът утихваше, чуваха се някакви странни привиквания, после отново почваше същият сподавен кикот.