— Какво значи това, сир? Вие ме плашите... Какво се е случило... за Бога, говорете...
Анри откачи тежкия меч от колана си, свали шлема, морно се отпусна в дълбокото ниско кресло на Алексей Трети. Поглади с две ръце челото си, от средата към слепите очи, въздъхна, вдигна очи към жена си, късо и дрезгаво се изсмя.
— Походът свърши, преди да е почнал, Мария... — И той пак сведе чело надолу, загледан в нещо невидимо. Лицето му изразяваше само дълбоко страдание и безмерна обида.
Тя изтръпна, приближи до него, сложи десница върху облегалото на креслото.
— Не разбирам...
Той буйно вдигна глава, скочи, дръпна кожения вратник, който го задушаваше. Гласът му потъмня от гняв и болка:
— Какъв позор! Да бъде проклет мигът, когато стъпих на тази земя. О!
Той стисна юмруци. Удари по главата си. Извърна се към стената.
Мария побледня. Протегна несмело ръце в сестрински порив, леко погали косите му, внезапно побелели край челото. Горещо съжаление я изпълни.
— Анри... — пошушна едва чуто.
Веднага той се обърна, привлече я към себе си, скри лице в рамото й — като безпомощно малко дете. Трепетно майчинско чувство избликна в сърцето й. Тя продължи да милва хубавите му кестеняви коси, челото чу с нежна целебна ръка.
— Анри... Анри... Кажете, разправете ми всичко...
И тя изслуша поразена разказа за невероятното коварство на Михаил Епирски, за лукавото лицемерие на великия жупан, който предпочиташе да избие с хитрост враговете си, пред опасностите на откритата бран, за измяната на ломбардите...
— А нашите войски? Бориловите?... — попита плахо Мария.
Императорът махна с ръка.
— Всички се разпиляха. Още при Ниш няколко от войводите му се разбунтуваха. Трябваше да му дам наши дружини копиеносци, за да го пазят в Търновград. С какви люде съм тръгнал да правя съюз, да водя бран... Като че не познавахме ромеите още когато преди толкова години ослепиха дожа Енрико Дандоло... А после? Алексей Трети ослепи Исак Ангел, Мурцуфъл удуши сина на Исак, който пък не си сдържа обещанието към нас, сетне същият Алексей ослепи и Мурцуфъл... Добре, че поне Алексей и жена му Ефросина сега си изкупват греховете в тъмниците на далечния Монферато...
— Разбунтувани войводи... Латински войски в Търнов... — тия чудни слова се блъскаха в бурна превара в ума на Мария.
Борил бе окончателно изгубен...
Този позор, този несполучлив поход бяха напълно провалили и последната му надежда да се закрепи. Днес го поддържаха на престола единствено латинските войски. А това бе вече началото на края.
Тя се разтича, плесна с ръце, заръча веднага да се сложи обилна трапеза, заповяда да се приготвят любимите ястия на императора, който като всеки фръз обичаше много свинското месо, супите и сиренето. И без това оставаха още няколко дни до великите пости.
Чак на трапезата, когато се събра цялото семейство, императорът леко се разведри. Той погледна усмихнат към сестриницата си и каза:
— За Йоланта се явиха двама знатни жениха... Двама крале. Да видим кого ще си избере...
Хубавата мома почервеня и сведе очи надолу.
Асен-Борил и Андрея Венгерски...
Императрицата престана да яде. Гласът й леко трепереше, когато тя каза решително и твърдо:
— За Борил и дума не може да става. Аз го познавам твърде добре, за да допусна някога Йоланта да попадне в подобни ръце.
Момата погледна с благодарност към вуйна си.
— Тогава остава Андрей II... — каза замислено Йосташ. — Ала няма още половин година, откак съзаклятници боляри убиха кралица Гертруда... И Венгрия е неспокойна, опасна страна.
Анри се навъси. Така беше. Обаче новият съюз, който той замисляше с Андрея против сърбите, не му позволяваше да откаже.
Защото Анри бе непоколебимо решил да отмъсти за нанесения срам.
— А тук работите как са, Мария?
— Напълно в ред, сир...
Глава XXIV
Пред всички входове на Хиподрома се тълпеше весела, любопитна навалица. Може би най-пъстрородната тълпа, която някъде се е виждала по света. Един до други се блъскаха представителите на всички народи от Изтока и Запада: белолики венецианци, обвити в копринени и пъстри наметки; знатни копти, мургави, накичени със злато, облечени в широки светли дрехи; алемани, едри и стройни, русокоси, с ясни зеници; чернооки фрушки барони с ризници от ситни халчици; руменолики, бузести фламандци; къдрокоси арменци с извити носове; търговци от Пиза и Генуа, от Лил и Марсилия: рицари тамплиери и йоанити: мургави островитяни: гърци от Елада и Никея, българи, сърби, руси с бели кожени гугли... По стъпалата на Хиподрома отдавна вече бяха насядали десетки хиляди жители на световната метрополия; дребни търговци, чиновници, моряци, занаятчии, Часове наред те чакаха търпеливо започването на турнира, дошли от ранна утрин, за да заемат по-удобни места. Там те закусваха и обядваха, търгуваха, разказваха истории и приключения, подрямваха...
Откак последният василевс, предателят Мурнуфъл бе избягал от Константинопол, церемониите в Хиподрома бяха добили повече западен, отколкото византийски оттенък. Императрицата не се явяваше вече в галериите на църквата „Свети Стефан”, заобиколена от евнуси и придворни. Сега тя също наравно с императора заемаше място в царската катизма, разположена на високи колони, няколко ката над земята, свързана чрез вътрешни дворове, затворени градини и галерии със самия свещен дворец.
Полека-лека огромната навалица изпълни всички места, затихна, улегна в тръпно очакване. В карцерите рицарите чакаха условния знак, да се вдигнат пред тях решетките, та буйните им персийски или арабски коне да пристъпят с дръзко нетърпение на арената. Изведнъж всички люде наскачаха, размахаха ръце, почнаха да викат с ярка смесица от наречия.
В императорската трибуна се бе появила Мария, заобиколена от шумна бляскава свита, облечена в светла коприна с диадема и лека наметка.
Анри бе заминал недавна да обиколи тракийските гарнизони и да приеме новоукрепените кастели. Преди да потегли за новия поход против сърбите, той искаше да остави държавата си засилена и в ред.
Но този път той нямаше да предприеме бран само за да изпълни съюзния договор с цар Борила. Той сам бе дълбоко обиден и огорчен от безславния край на похода, който бе изложил рицарската му чест. В мига. когато войскарите на Стрез, разнебитени от внезапната смърт на своя вожд, чакаха подкрепа от съюзниците си епирци, деспот Михаил бе тръгнал против тях, заемайки земите на убития севастократор. А вечните недоволници — ломбардите на Биандрате — вместо да се притекат на помощ на своя притеснен сюзерен, веднага бяха използвали мъчнотиите му, за да заемат други Стрезови земи.
Наистина, Михаил Епирски твърде скоро бе получил възмездие за безбройните си вероломства, ала целта на похода не само че не бе постигната, а, напротив, положението се бе още повече влошило. Недоволството против Борила растеше от ден на ден в България. Всеки миг можеше да се очаква избухването на бунт и завръщането на Асеновия син.
Това бе най-лошото, което можеше да се случи. Това значеше подновяването на старите борби с българите: най- опасните и силни противници. Борил трябваше на всяка цена да се закрепи на престола. И Анри се надяваше с помощта на крал Андрея да сломи лесно новия нечакан враг, който се бе появил в лицето на Сърбия. След провалянето на похода великият жупан бе надминал всяка мярка на своеволията и надменността. Той открито се бе свързал в съюз с новия епирски деспот Теодор Комнин, бе дал сестра си на Теодоровия брат Мануил, диреше подкрепата и приятелството на венецианците в Рагуза (град на остров Сицилия). И сам се ожени вече трети път за Анна, дъщерята на покойния Риниери Дандоло.
Но тия нови съюзи на сърбите бяха ясно насочени против константинополската власт. Затова Анри бе заминал да прегледа последните укрепителни работи, за да може да остави кастелите под охраната на малко войска и да вземе със себе си възможно повече сили.