— Как изглежда това момче, та той е съвсем млад?

— Красавец, едва седемнадесетгодишен. А има вече двегодишен син и е осигурил престола си.

Анри разбра, на кардиналът ще говори за някоя важна поръка на папата и побърза да отдалечи още за малко съдбоносния разговор.

— Дали тази работа в Алемания ще доведе до бран на Запад?

— Изглежда. Ала не по-рано от идущата пролет. Сега Фридрих и Филип Август се! мъчат да привлекат към себе си датския крал. Щях да забравя най-любопитното нещо, което се случи напоследък! Филип Август и Ингебург се сдобриха най-сетне!

Кардиналът се изсмя късо и отсечено. Анри подскочи.

— Невероятно!

— И все пак чудото стана. Но нали датският крал Валдемар трябваше да се привлече против Англия. И веднага бедната Ингебург стана желана и любима съпруга. Кралят я прибра с най-големи почести от Етан, където вече 17 години тя живееше като затворница. Освен това той иска да премахне всяко недоволство у народа си против престола в тежките часове, които го чакат. Защото след кратката бран, която той има с Англия и Фландрия миналия месец, разбра се, че борбата ще продължи, и то на живот и смърт. Англичаните му изгориха всички кораби. А Фландрия все още не се отрича от васалството си към Англия. Всичката вълна, която се добива на острова, се преработва във фландърските тъкачници, а оттам се разпраща по целия свят. Но ти знаеш по-добре от мен фландърските работи!

— Чудни и невероятни събития станаха тази година. Но това, което ми се стори най-необикновено, бе отричането на английския крал от земите му, които предаде във власт на папския престол, за да ги получи обратно от папата като феод, ставайки негов васал! И тъй Йоан остана крал без земя!

— Не е много невероятно — забеляза замислен легатът, — още Григорий VII на времето си имаше мисълта да направи всички световни господари васали на църквата. Тогава те биха могли да решават споровете си за земи и права не с бран, а чрез посредничеството на своя върховен повелител. Все пак Йоан е толкова неверен и зъл човек, че това подчинение към църквата не произтече от искрено покаяние за всичките му безчестия, а за да не бъде без опора в борбата си против Филип Август.

— Безпокоя се за Фландрия — пошепна Анри. — На нея са сложили око и Англия, и Франция. Бедната ми роднина! Тя твърде много процъфтя напоследък, твърде много богатства натрупаха нейните граждани... И е лакома плячка за всекиго...

— Брат ти Филип не стори добре, като даде Бодуеновата дъщеря Жана на Фердинанд Португалски за жена. Опърничав момък, със зло и коварно сърце излезе той. Откак стана фландърски граф, забрави клетвата си за вярност към френския крал и на всичко това почна да се отнася зле с братаницата ти. Трябваше да дадете момичето на Инхилрам дьо Куси. Макар че беше англичанин, поне беше благороден човек.

— Знам, знам — въздъхна Анри и отново побърза да отклони разговора. — Тая. година действително беше забележителна. Как стоят сега работите с ония на юг, португалци, леонци, кастилци?... — Той седна на края на пейката, наведе чело.

— Зле. Маврите събират огромни войски, за да ги нападнат, а освен това тази година там има глад. Лоша жътва от миналото лято и суша тази година. На всичко отгоре и сарацините в южните земи надигат глава. Все пак по-добре щеше да бъде, ако нашите рицари, вместо да си леят кръвта да изтребват еретиците в Южна Франция, си дадяха повече труд да заминат към светите земи и да жертват живота си за освобождаването на Ерусалим.

Негово светейшество написа саморъчно писмо до султана Малек Адел с предложение за мир и преустановяване на враждите завинаги. Инокентий прави всичко възможно, за да прекратява споровете между князете и да урежда размирията между народите.

Последните думи кардинал Пелагиус д'Албано каза с твърд и решителен глас. Той извади от джоба на моравото си расо свитък телешка кожа, подпечатана с папски сигили. Стана. Целуна посланието, поклони се и го подаде на императора, който също се беше изправил.'

— А тука ваше величество ще види поръките и съветите, които Рим дава на Константинополската империя.

Анри се поклони, целуна свитъка, разчупи печатите. Хвърли бърз поглед върху писмото. Сви вежди.

— Вие сте се отбивали в столицата на българите? — прозвуча гласът му в дълбоко удивление. — Нали не бяхте добре с Асен-Борил?

И той погледна смаян към испанеца.

Мургаволикият кардинал не трепна. Само гласът му стана още по-безстрастен и хладен.

— Приятелите стават врагове, а враговете приятели, когато това се изисква от по-висши съображения. Асен-Борил обеща да не преследва повече униатите в своята държава. И прие всички условия, които аз му предложих.

— И какви са те! — попита полека Анри.

— Обещах да го подкрепим в борбата му против Йоан-Асен. Обещах да му помогнем в един поход против сърбите, за да си завземе загубените през 1208 година области. Обещах да го пазим от нападенията на Епир, Слав и ломбардите. Ако в държавата му се вдигне бунт, нашите войски ще го потушат.

— Какво разбирате под „наши” войски? — извика Анри.

— Твоите.

Императорът отвори широко очи, сякаш не можеше да проумее думите, които бе чул.

— Но това значи съюз с българите?!

— Точно така. Негово светейшество намери разрешението. Когато вие двамата с Борила си подадете ръка, всички останали по-дребни врагове ще изчезнат сами по себе си. Защото борбата между латини и българи не прави нищо друго, освен да помага на разни случайни люде, като Михаил Епирски, Тодор Ласкарис, Стрез и Слав, да се разширяват за ваша сметка. Не забравяй новия таен съюз между Епир и сърбите. Той е насочен толкова против българите, колкото и против латините.

Анри поклати глава. Това, което чуваше, беше невъзможно. Чудовищно. Съюз с българите, които бяха убили брата му, които бяха отрязали главата на Монферато, които бяха уморили Енрико Дандоло... Ненавистните варвари, които толкова пъти ги бяха унижавали.

Пелагиус д'Албано схвана колебанието. Той приближи до императора.

— Не забравяй само едно, Анри. Никога не трябва да се допусне Йоан-Асен да се качи на българския престол. Никога! Ти забрави ли страшния Иваница? Борил е слаб. И заедно с него и България е безопасна. Ала не забравяй! Йоан е син на Асен Първи и братов син на Иваница! Народът, войската, еретиците всички са с него! Това значи смъртна опасност за империята. Разбра ли ме?

— Анри кимна с глава.

— И какво обещава срещу нашата помощ Асен-Борил?

— Помощ против Епир, против Никея, против Биандрате, против великия жупан. Не забравяй, че сьрбите и досега не искаха да те признаят за сюзерен. И твоето положение не е тъй редно и ясно.

— Знам.

— Ласкарис бленува за часа, когато ще възстанови ромейската власт в Константинопол. Деспот Слав ще се сроди с Комнините, а Михаил Епирски има големи завоевателски стремежи: той успя вече да изгони венецианците от Корфу. А сега заел Албанон!

Императорът не отговори. Всичко това бе тъй неочаквано, тъй чудно. Той още не можеше да се опомни, да свикне с тази мисъл.

— Освен това добави легатът — папата желае този съюз да бъде скрепен с брак. Само така може да бъде траен и як. Анри го погледна ужасен.

— Коя ще искате да дам на този убиец Борил? Някоя от сестрините ми ли?

Кардиналът поклати глава. Тънка усмивка трепна върху устните му.

— Ти ще трябва да поискаш племенницата на Борил, принцеса Мария.

Дъщерята на Иваница!

Възмущение и гордост трепнаха в гласа на фламандеца.

— Дъщерята на този, който уби брат ми? Не. Никога няма да се съглася. Да взема една варварска принцеса... Никога.

Испанецът вдигна леко рамене.

— Това е волята на папата. Свикай съвета на бароните. Те ще кажат думата си. Още утре трябва да се върнем в Константинопол. Време за губене няма. Младият Асен събира войски да потегли към Истър.

Глава XIII