А тя как беше облечена? — попита жадно Белослава.

Тогава се обличаха по старата носия. Мадам дукесата имаше дълга руба от шумяща лилава коприна, пристегната в кръста с широк сърмен пояс, който се премята над лявото бедро. Същото коланче, само че много по-тясно, обвиваше два пъти врата й. Беше сложила високи обуща от жълта кожа, с дълги островърхи носове и ахатови пулове. Ала от хубавите обуща се виждаше само краят на носовете. Само когато се качваше и слизаше от кочията, можеше да се видят ахатовите пулове.

Косите й бяха разделени на път по средата и сплетени на две дълги плитки. Върху рубата бе наметнала блио от тежък жълт сатен, който се диплеше на безброй лъскави гънки над лявата й ръка. Тогава най-важната част от женското облекло бяха хубавите гънки на блиото. То е нещо като наметка.

А сега? — попита все така любопитно дъщерята на княз Белота.

Сега? — Валетът сведе очи, скръсти ръце и млъкна.

Откъде ще знае Ожие какво се носи сега в Константинопол и в родината му, та задаваш такива безсмислени въпроси? — сопна се Мария гневно на братовчедката си.

Аз исках да кажа това, когато... по времето, преди да... преди да го пленят... — смотолеви Белослава и хвърли две-три цепеници в огъня.

Тримата млъкнаха, но и тримата мислеха за едно и също нещо. Как така дотогава никой не се бе обадил от далечното отечество да подири валета Ожие. Може би при богат откуп цар Борил щеше да се съгласи да отпусне пленника. Вероятно всички го смятаха за мъртъв. Едва ли подозираха, че няколко пъти от България бяха отговаряли, че лицето, което дирят, не се намира в пределите на царството, че никога подобно лице не е улавяно в плен. На два-три пъти момъкът бе пращал тайно вести до близките си, но зла съдба бе винаги попречвала посланията му да стигат на определеното място.

Е? И после? — пресече неловката тишина Мария. — Виждам, че си доста осведомен относно носиите на дамите. Но какво стана с кралската сватба?

Никога не съм виждал по-бляскаво тържество. Толкова епископи, толкова благородни люде на едно място едва ли някога са се събирали. Дори и на сватбата на императора с Агнес ди Монферато.

Как изглежда император Ерик? — попита внезапно Мария, която следваше някаква своя мисъл.

Ожие я изгледа учудено.

Император Анри е най-хубавият момък, който съм срещал някога... — каза той и въздъхна. — Вече колко години станаха, откак не съм го виждал...

Той беше най-омразният враг на моя баща... — пошъпна сякаш на себе си девойката. — Когато се споменеше името му, очите на царя ставаха студени и зли, а гласът му — суров. Даже и към мене

Чувала съм от майка си, че цар Калоян ненавиждал императора, защото той бил единственият юнак, който можал да го надвие. Някъде край Боруй Ерик настигнал войските на баща ти и му отнел пленниците... — каза Белослава.

Мария отправи към нея помрачен и леден взор, който я накара веднага да млъкне, и се обърна към валета.

Ожие, ти разправяше за сватбата на фрушкия крал!

Сгорените дървета се сриваха с приятен пукот, излъчвайки светли искри.

На другия ден след сватбата стана коронясването. Ала крал Филип Август едва дочака края на тържеството. През цялото време той трепереше жълт и неспокоен. Очите му светеха като стъкло. Щом завърши церемонията, той отиде в средата на църквата и заяви, че иска развод от младата невеста! Всички останахме като гръмнати. Такова нещо не беше се случвало дотогава. Оскърбена и смаяна, кралицата почна високо да плаче и да говори на своя чуден език. Ала никой не разбираше датски и не можеше да схване какво иска да каже тя. Тогава Ингебург сви юмрук, размаха го в закана и извика: „Рома! Рома!"

Какво значи това? — попита Белослава.

Нещастната кралица искаше да каже, че Рим, т.е. папата, ще разреши тоя въпрос, че той е неин покровител и няма да остави така да се подиграват с нея.

Но защо кралят не е искал жена си ? — попита царкинята.

Ожие вдигна рамене.

Това никой не можа да разбере и до днес. Пуснаха се всевъзможни слухове... Но би ли могъл някой да каже кой от тях е верен? Казваха, че кралицата била омагьосана, някакъв демон не позволявал на краля да приближи до нея. Някои дори разправяха, че видели как този малък отвратителен дявол скача на скута й. За да се избави кралят от ненавистната си невеста, съборът на епископите решил, че те били близки роднини, и затова бракът бил незаконен... Но папа Селестин не разреши развода и подкани краля да прибере жена си. Филип Август отказа да стори това. Вече шестнайсет години как двамата водят дело. Нито кралят отстъпва на молбите на народа и папата да отдаде справедливост на Ингебург, нито кралицата се отказва от правата си и настоява, че е законна владетелка на Франция. Защото три години след раздялата им Филип Август се ожени за дъщерята на меранския дук — Агнес. Ала никой не я смята за негова съпруга. — Валетът махна с ръка. Въздъхна.

Всеки на тоя свят носи своя кръст... Ала страданието на Ингебург няма равно на себе си... И ето че сега той я затворил в подземие. Колко непоколебима трябва да бъде любовта на тази жена, за да може да търпи толкова дълго всички тия тормози и унижения.

Вихър изписка в огнището. Около светлата жар се събра купчина бяла пепел. В голямата стая, постлана със сини и зелени мраморни плочки, стана хладно. Влезе Дафина с два високи свещника. Сянката и се отметна, крива и огромна, връз стената на пезула.

Изведнъж Белослава скочи. Ослуша се. Само нейното бдящо, тревожно ухо бе доловило тропота на наближаващ конник. Тя изтича към прозореца. На двора трептяха тъмночервени светлини.

След миг откъм отвода се зачу гласът на болярина Добромир. Той влезе в стаята с бързи стъпки, почна да се извинява за голямото закъснение. Тъмнокестенявата му брада лъщеше от разтопения скреж. В дрехите си носеше свеж, леден лъх. Лицето му бе замислено.

Белослава го обсипа с въпроси и укори. Понацупи се. След това избухна в буйна веселост. Примами го към огъня.

Ела, ела се стопли... Божичко, ръцете ти са съвсем студени. Какво искаш да хапнеш? Малко червено вино, да се сгрееш?

Нямам време, Славо. Дойдох съвсем за малко, колкото да изпълня обещанието си, че ще се видим тук. Изглежда, че всичко се е свършило вече... Ще дойдат ли да те вземат или аз да те изпроводя? Вън мръква вече...

Гласът му бе хладен и разсеян.

Белослава усети като че сърцето й замръзва, такава корава и ледена болка натежа внезапно в гърдите й.

Едва си дошъл, и бързаш да приказваш за тръгване. Почакай малко. Седни. Ще донесем от всичко. Оставихме нарочно за тебе. А пък не ме питаш дори каква орис ми се е паднала днес.

Палавите й очи, едри и черни като петровки-череши, овлажняха. Тя леко сложи ръка на рамото му. огледа се.. Нямаше никого. Още преди да влезе боляринът. Дафина и Ожие бяха излезли да го посрещнат и не се бяха върнали вече. С тихи стъпки и Мария се бе отдалечила, за да остави двамата годеници свободно да се наприказват.

Каква орис ти се падна? — попита Добромир и се усмихна. Ала личеше, че мисълта му е другаде.

Белослава отмахна ръката си, седна край огъня. Лицето й падаше в сянка. Само светлата й дреха се белееше като голямо снежно петно.

В това време Мария стоеше в съседния отвод, облегнала чело до стъклото, което зимният здрач бавно покриваше с гъста морава багра. Със скръстени на гърба ръце тя следеше без внимание движенията на кочияшите, които чистеха снега с метли от страторче. Кунда полека приближи до нея, лизна ръцете й. През полуотворената врата на трапезарията се чуваше шум от ножове и паници, шъпот от млади гласове.

Ожие и другарят му Валентин приготвяха масата за закуска.

Обикновено пленниците ги оставяха като слуги за по-груба работа. Ала Борил бе позволил двамата млади латинци да прислужват из къщи, за да могат да учат от тях правилен фрушки език.

Празна работа е това за дявола — казваше Валентин. — Аз да ти кажи правото. Кралят поиска Ингебург, колкото да изплаши англичаните чрез новия съюз с Дания. А после, като не му беше вече потребна датчанката, измисли тия приказки за магията.