— В Бояна или в Търнов всеки ме познава. Аз съм севастократор Александър. А този е синът ми Калоян…

Добрил дълго гледа ръцете си, връз които сияеха двата пръстена: скромното сияние на любовния оброк и щедрият блясък на високия дар. И не можеше да си прости безумието. Как не бе успял веднага да познае превисокия царски брат, всемогъщия наместник на страната?

Не. Щастието бе премного благосклонно към него. И той се прекръсти в суеверна боязън. В живота на людете дните не можеха да бъдат винаги пълни със слънце. Все някога, рано или късно, щяха да дойдат мрачните облаци.

Дано това станеше колкото може по-късно…

2

Първият наместник на царството, севастократор Александър, сгъна посланието от верейския севаст и смръщи вежди.

— Умен мъж е кир Ватаци. Знае си работата. Ето и това негово действие пак е насочено против нас, колкото на пръв поглед да не изглежда така. Той знае, че ако поиска да си премери силите с българите, три съперници ще му се противопоставят: унгарците, латините и солунските Комнини. Защото макар и да не са ни приятели, нито Бела, нито Бодуен, нито Йоан Комнин нямат сметка от засилването на Никея. Разбира се, че всеки от тях си има различни основания, ала крайната им цел е все една и съща: Никея да остане слаба. А за да бъде Никея слаба, България трябва да бъде силна. Затова Ватаци гледа да сломи всяка от тия три сили. Но аз знам, че окото му е обърнато към нас. Отново почва старата борба, която не свърши с покоряването на България от Василия… Или те, или ние… Две империи не могат да делят място на тоя тесен полуостров.

Вторият наместник, патриарх Игнатий, погледна учудено своя събеседник, поклати глава.

— Не ми е ясно, Александре. Добре. Разбирам защо Ватаци сключи двегодишно примирие с латините. За да бъде спокоен откъм тях, когато предприеме някой поход. Разбирам, че преговаря със старата лисица — кир Теодор Комнин, за съюз и приятелство. Макар и сляп, Теодор отиде чак в Никея, за да уреди споровете с Ватаци. Ала не разбирам какво цели Ватаци в преговорите си с папата. Нима вярваш, че той наистина ще се подчини на върховната власт на Григорий? Верейският севаст бе писал в миналото си послание, че научил от монаси, които пътували за Ерусалим, какво папата поискал от никееца клетва за искреното му желание да стане католик. Явно е, че сам Григорий се съмнява в истинските чувства на Ватаци. Добре. Как свързваш тия неща с нашите работи?

Александър се усмихна, изправи високата си снага, отиде към прозореца, загледа се в далечината. Едри жили изпъкнаха на челото му. Той скръсти ръце.

— Ватаци никога няма да стане католик, светий отче. Никога не е мислил наистина да подчинява източната църква на западната. Но в тия свои дълги преговори с Рим той слага за посредник унгарския крал. И докато траят тия преговори, а те могат да траят до края на света, Унгария ще бъде поставена в невъзможност да предприеме каквито и да било вражески действия против него. И ето как ръцете му се развързват и от третата страна. Защото, докато кир Теодор преговаря в Никея, дотогава и втората страна — латините, ще бъдат покорни.

Севастократорът потри замислено длани.

— Не ти ли се струва, светий отче, че кир Теодор стои вече твърде много в Никея? Това бавене почва да става подозрително и ми прилича малко на насилствено задържане. Какво ще кажеш, ако…

Той пресече словата си, загледан в нещо, което ставаше в градината. Нежност се разстла по загриженото му лице. Патриархът приближи до прозореца, погледна надолу. Двама юноши обучаваха млад крагуй в покорство.

Калиман и Калоян, двамата царствени братовчеди, се обичаха повече от братя. Родени в една година, израсли като близнаци, те не можеха нито за миг да се отделят един от други. Гореща привързаност не им позволяваше да откъснат съдбините си. Затова бъдещият севастократор на Средецката област повече прекарваше дните си в царския град, отколкото в бащините си земи край Бояна.

Калиман размахваше една примамка и леко посвиркваше, докато Калоян държеше края на дългата връв, за която бе вързан соколът. Птицата направи няколко кръга във въздуха, слезе и кацна връз накичената с пъстри пера и извита в полукръг пръчица, на която бе окачен къс месо. Изведнъж очите на Александра се откъснаха от веселата картина. Злоба и гняв сгърчиха лицето му. Той впи взор в главния вход на крепостта, където се чуваше оживена глъч и суетене. По пътеката, която се изкачваше към палата, изникна пъстро шествие. Трима херолди яздеха начело, следвани от дружина слуги, облечени в скъпи одежди от аксамит и коприна. Зад тях шестима едри войскари крепяха на раменете си носилка от дамаска свила. Кадифените завеси бяха разтворени. Вътре полулежеше облегната на възглавници млада жена с чудна хубост. Подпряла лакът връз златотъкания пурпур, тя се оглеждаше наоколо с гордо вдигнато чело.

— Ирина… — пошъпна севастократорът. — Какво дири тук? Защо е дошла от Преслав? Кой й е позволил да идва в Търнов?

— Напоследък се разправяше, че имала тайни връзки със Солун. Непрестанно приемала послания и изпращала отговори до братята си — каза патриархът.

— Да не беше майка на Асеновите деца… — въздъхна царският брат и затвори за миг очи в парлива скръб. След това се отправи с решителни, широки стъпки към вратата. Млад юноша се спусна, дигна завесата. На прага застана хубавата гъркиня.

Севастократорът се поклони дълбоко, след това попита загрижено:

— Какво ви води насам, госпожо? Здрави ли са моите братови чада? — Гласът му стана строг и хладен. — Не си ли спомняте повелята ми: никой да не пристъпя портите на Търнов без мое разрешение?

Лъч на страшна омраза светна за миг в големите, магьосващи зеници. Ала бързо сведени клепки прикриха избликналото от дълбочината на сърцето чувство. Ирина не можеше да прости на севастократора наместничеството, а то бе властта, а то бе всичко за честолюбивия й нрав. Как Асен бе успял да промени завещанието си? Нали тя бе измолила тъй дълго благоволението да бъде държавна наместница? Ала великият логотет се бе заклел, че вечерта преди смъртта си, самодържавецът му повелил да издаде оризмо с последната му воля севастократорът и патриархът да бъдат наместници на малолетния Калиман.

Вдовицата не отвърна на въпроса. С внезапно движение тя падна на колене, простря ръце, издигна блесналите си в сълзи очи.

— Кир Ватаци задържал баща ми като пленник в Никея и сега с цялата си войска се отправял към границите ни!

Александър трепна, отвори широко очи, размени бърз поглед с патриарха, спусна се към нея, стисна силно ръцете й, разтърси ги.

— Какво говорите, за бога! Откъде знаете?

— Получих вест от Йоан и Димитри! Молят за бърза помощ! Ватаци минал Хелеспонта и сега се отправял към Солун… Гончиите дойдоха премалели от умора час по-скоро да донесат вестта. Александре, заклевам те в паметта на брата ти Асена…

Севастократорът й помогна да се изправи. След това каза хладно:

— А аз разбрах, че наближават нашите граници — той подчерта думата „нашите“ с хаплива насмешливост, — а не тия на солунското деспотство…

Ирина долови подмятането, изчерви се в безсилен гняв, ала не изостави умолителния си глас:

— Вие няма да ми откажете българската помощ, нали? Солунското царство — сега тя пак подчерта с дръзка надменност думата „царство“ — ще ви бъде признателно за братската подкрепа. Може някога да се случи и българите да имат нужда от помощта на император Йоан Комнин!

— Нуждите на нашата държава ни повеляват днес да пазим в мир границите си, госпожо! Нека не забравяме вечно живата опасност от монголите на север. Тя заема сега всичките ни грижи. Друго ще е, ако кир Ватаци например се осмели да нападне нашите граници. Но докато деспот Йоан Комнин продължава да отхвърля нашата върховна власт и да се нарича независим император, ние нямаме никакви задължения към него.

— Вие имате влияние над куманите. Княз Кутек ще ви послуша. Помолете го да се откаже от съюза си с Никея!