В апартамента до техния, от другата страна на асансьора, който никога не работи, живее Чудовището. Елса не знае как се казва всъщност, но го нарича Чудовището, защото всички се страхуват от него. Ама наистина всички. Дори и мама, която не се страхува от нищо на целия свят, побутва леко Елса по гърба, когато минават покрай апартамента на Чудовището. Никой никога не вижда Чудовището, защото то не излиза през деня. На срещите на домсъвета Кент винаги казва, че „такива като него не бива да са на свобода! Но така е в тая проклета страна, вместо да вкарват хората в затвора, те им осигуряват психиатрична помощ!“. Брит-Мари е писала на собствениците на блока, настоявайки да изгонят Чудовището, защото била убедена, че то мъкне там „други пристрастени“. Елса не знае какво точно значи това. Не е сигурна, че и Брит-Мари знае. Но дори баба придоби странно изражение, когато Елса я попита за Чудовището, след което каза тихо, че „има неща, с които човек не бива да се занимава“. А баба се е сражавала във Войната-Без-Край, войната срещу сенките в Страната-на-Почти-Будните. Така че се е изправяла срещу най-ужасяващите същества, които могат да се пръкнат за десет хиляди приказни вечности.

Да, така се мери времето в Страната-на-Почти-Будните, във вечности. Това е „лирическо отклонение“, както се казва, но в Страната-на-Почти-Будните няма часовници, така че времето се мери според усещането. Ако ти се струва като малка вечност, тогава казваш, че това е едно завинаги. Ако ти се струва горе-долу като една дузина завинагита, това прави една цяла вечност. А единственото, което може да ти се струва по-дълго от една цяла вечност, е една приказна вечност. Защото приказната вечност е цяла вечност от цели вечности. А най-дългата единица време, която съществува, са десет хиляди приказни вечности. Това е и най-голямото число в Страната-на-Почти-Будните.

Но да, нека се придържаме към темата: най-долу в блока, където живеят всички тези хора, има зала за събрания. Там веднъж месечно се провеждат срещите на домсъвета. Разбира се, това е малко по-често, отколкото в други блокове, но апартаментите в този блок са под наем, а на Брит-Мари и Кент много им се иска всички живущи тук „чрез демократичен процес“ да сформират жилищна асоциация, която да откупи правото на обитаване на апартаментите от сегашните собственици. И затова има събрания. Защото никой друг в блока не иска право на обитаване. Може да се каже, че демокрацията е тази част от демократичния процес, която най-малко се харесва на Кент и Брит-Мари.

Самите събрания, разбира се, са ужасно скучни. В продължение на два часа всички се карат за същото, за което са се карали предния път, след което вадят календарите си и се карат кога да бъде следващото събрание. Въпреки това, днес Елса отива на срещата, защото иска да знае кога ще започне караницата, така че никой да не забележи как тя се измъква.

Кент още не е дошъл, защото винаги закъснява. Алф също го няма, защото той винаги идва навреме. Но Мод и Ленарт седят до голямата маса, а Брит-Мари и мама стоят в кухненския бокс и си говорят за кафе. Саманта спи на пода. Мод подава на Елса голяма кутия със сънища. Ленарт седи до нея и чака кафето, като междувременно пие кафе от термоса си. За Ленарт е важно винаги да има временно кафе, докато чака баш кафето.

Брит-Мари стои до мивката, сключила фрустрирано ръце пред себе си, и се взира нервно в мама. Мама прави кафе. Това изнервя Брит-Мари, защото тя смята, че е най-добре да изчакат Кент. Брит-Мари винаги смята, че е най-добре да изчакат Кент. Но мама не е много по чакането, тя е по поемането на контрол, затова прави кафе. Брит-Мари старателно забърсва невидими трохи от мивката. Около нея почти винаги има невидими трохи и тя изпитва нужда да ги забърсва. Усмихва се добронамерено на мама.

– Всичко наред ли е с кафето, Ӕлрика?

Откакто разбра как се пише името на мама4, Брит-Мари реши, че ударението се поставя на първата сричка, въпреки че Улрѝка многократно е обяснявала, че се пада на втората сричка.

– Да, благодаря – отговаря мама кратко.

– Може би все пак трябва да изчакаме Кент? – настоява Брит-Мари добронамерено.

– Ще успеем да сварим кафе и без Кент – отговаря мама овладяно.

Брит-Мари отново сключва ръце пред себе си. Усмихва се.

– Да, да, разбира се, прави каквото знаеш, Ӕлрика. Ти винаги така правиш, разбира се.

Мама като че брои наум до някое трицифрено число, след което продължава да сипва кафе в кафеварката.

– Това е просто кафе, Брит-Мари.

Брит-Мари кима с разбиране и изтупва малко невидим прах от полата си. По полата на Брит-Мари винаги има малко прах, който само тя може да види и който трябва да бъде изтупан.

– Кент всеки път прави много хубаво кафе. Всички така смятат, всеки път – казва Брит-Мари.

Мод седи до масата и се оглежда неспокойно. Защото Мод не обича конфликти. Затова и пече толкова много сладки, защото е много по-трудно да се стигне до конфликти, когато има сладки. Тя побутва Елса и ѝ прошепва да си вземе един сън. Елса си взима два. А през това време мама казва приятелски на Брит-Мари, че „не е особено трудно да се направи кафе“, при което Брит-Мари отвръща „не, разбира се, че не, за жените в твоето семейство нищо не е трудно, разбира се!“. Тогава мама се усмихва. И Брит-Мари се усмихва. Само че не изглеждат като да се усмихват вътрешно.

Мама си поема дълбоко дъх и сипва още кафе, а Брит-Мари бърше невидим прах от полата си и казва някак между другото:

– Много е хубаво, че и ти, и малката Елса сте тук днес, много е хубаво така, всички така смятаме.

От мама се чува едно сдържано „ммм“. Сипва се още кафе и се бърше още невидим прах. После Брит-Мари казва:

– Да, на теб, разбира се, ти е трудно да намираш време за малката Елса, Ӕлрика. Разбираме това, нали имаш такива амбиции за кариерата си.

Сега мама натъпква кафето така, сякаш си представя, че го тъпче в лицето на Брит-Мари. Само че овладяно. Брит-Мари отива до прозореца, премества една саксия и все едно просто мисли на глас, казва:

– А доколкото разбрахме, партньорът ти си е вкъщи. Грижи се за домакинството.

Тогава мама казва „Джордж е в пералното“ и натиска копчето на кафеварката доста силно. Само че овладяно.

Брит-Мари кима.

– Така се казва, нали? Партньор? Чувам, че това е много модерно.

И отново се усмихва. Добронамерено. После бърше невидим прах от полата си и добавя:

– Не че в това има нещо лошо, разбира се.

Мама се усмихва сдържано и казва:

– Имаш ли нещо конкретно предвид, Брит-Мари?

Тогава Брит-Мари поглежда слисано нагоре, шокирана, че думите ѝ са били криворазбрани, и веднага възкликва:

– Естествено, че не, Ӕлрика! Естествено, че не! Нямам нищо предвид, нищо предвид нямам!

Брит-Мари казва всичко по два пъти, когато е нервна или ядосана, или и двете. Елса си спомня един път, когато с баба ходиха до ИКЕА и купиха дебели сини вълнени одеяла, а после баба прекара цял следобед да ги четка и да пъха всичко, което падне от тях, в една торба. След това Елса застана да варди стълбите с фенер в ръка, а баба се промъкна в пералното и изсипа цялата торба в сушилнята.

След това Брит-Мари казваше всичко по два пъти в продължение на няколко седмици.

Алф влиза през вратата, облечен със скърцащо кожено яке с таксиджийска емблема на гърдите и в много лошо настроение. В ръка държи вечерен вестник. Поглежда часовника. Точно седем е.

– На бележката пише седем, мамка му – изгрухтява той, без да се обръща към конкретен човек.

– Кент малко закъснява – казва Брит-Мари, усмихва се и сключва ръце пред себе си.

– Има много важна групова среща с Германия – пояснява тя, сякаш Кент има среща с цялата държава.

Петнайсет минути по-късно Кент нахълтва в стаята, сакото му се вее като наметало, а той крещи на английски по телефона:

– Йез, Клаус! Йез! Ви вил дизкъз ит ет зе мийтинг ин Франкфурт!

Алф вдига поглед от вечерния си вестник, почуква по часовника си и мърмори: