– Би ли предал на разглезената ми внучка, че ако смята да се държи така, ще си ходи пеша?

– Пф! Кажи на НЕЯ, че възнамерявам да се прибера с мама, а пък тя да си ходи пеша! – веднага я репликира Елса.

– Кажи на н-е-я, че може... – започва баба.

Но тогава полицаят се изправя, без да каже и дума, излиза от стаята и затваря вратата след себе си по такъв начин, сякаш смята да влезе в друга стая и да зарови лице в голяма мека възглавница и да закрещи с всичка сила.

– Виж сега какво направи – казва баба.

– Виж ТИ какво направи! – отговаря Елса.

След малко в стаята влиза жена полицай с мускулести ръце и зелени очи. Като че ли и друг път е срещала баба, защото се усмихва с онази уморена усмивка, която ползват хората, които познават баба, след което въздъхва тежко и казва:

– Трябва да спреш вече с тези изпълнения, имаме да гоним и истински престъпници.

Тогава баба измърморва „Спрете вие“ и после ги пускат да се приберат.

Докато стоят на тротоара и чакат мама, Елса опипва замислено шала си. Скъсаното минава право през емблемата на Грифиндор. Елса се опитва да не заплаче. Не ѝ се получава много добре.

– Майка ти ще го оправи – казва баба, като опитва да звучи ведро и побутва Елса по рамото.

Елса поглежда нагоре притеснена. Баба кимва леко засрамено, придобива по-сериозен вид и снишава глас.

– Ух, можем... знаеш. Можем да кажем на майка ти, че шалът се е скъсал, когато опита да ми попречиш да прескоча оградата на маймуните.

Елса кима и отново прокарва пръсти по плата. Шалът не се скъса, когато Елса опита да попречи на баба да прескочи оградата. Скъса се в училище, когато три от по-големите момичета, които мразят Елса, без Елса да знае защо, я приклещиха пред столовата и я удариха, скъсаха шала и го хвърлиха в една тоалетна. Подигравателният им смях все още подскача из главата на Елса като топче от флипер.

Баба вижда погледа ѝ, навежда се напред съзаклятнически и казва на тайния език:

– Някой хубав ден ще отидем при онези чистокръвни мъпети от училище, ще ги отведем в Миамас и ще ги хвърлим на лъва!

Елса бърше очи с опакото на ръката си и леко се усмихва.

– Не съм идиот, бабо. Знам, че всичко, което направи тази вечер, беше, за да забравя за случката в училище – прошепва тя.

Баба подритва чакъла и се прокашля.

– Ами... знаеш. Ти си ми единственото внуче. Не исках, такова, да запомниш днешния ден с онова с шала. Затова реших, че вместо това можеш да го запомниш като деня, когато баба ти влезе с взлом в зоологическата градина...

– И избяга от болницата – ухилва се Елса.

– И избяга от болницата – ухилва се баба.

– И хвърли лайно по един полицай – отбелязва Елса.

– Всъщност беше пръст! Или поне по-голямата част! – възразява баба.

– Промяната на спомени е хубава суперсила – признава Елса.

Баба свива рамене.

– Ако човек не може да разкара лошотията, трябва да навакса с повече добротия.

– Няма такава дума.

– Знам.

– Благодаря, бабо – казва Елса и обляга глава на ръката на баба.

Баба само кимва и прошепва: „Ние, рицарите на кралство Миамас, просто изпълняваме дълга си“.

Защото всички седемгодишни заслужават супергерои.

И който не е съгласен, всъщност е пълен глупак.

2

Маймуна

Мама ги прибра от полицейското управление. Личеше си, че е страшно ядосана, но се държа сдържано и овладяно и не крещя. Понеже мама е страшно сдържана и овладяна и на практика никога не крещи, защото е пълна противоположност на бабата на Елса. Елса заспа почти веднага след като си сложи колана и докато излязат на магистралата, тя вече беше в Миамас.

Миамас е тайното кралство на Елса и баба. То е едно от шестте кралства в Страната-на-Почти-Будните. Баба я измисли, когато Елса беше малка и мама и татко тъкмо се бяха разделили, а Елса се страхуваше да спи, защото беше прочела в интернет, че някои деца умирали в съня си. Баба я бива да си измисля неща. Така че когато татко се изнесе от апартамента и всички бяха изморени и тъжни по цял ден, Елса се измъкваше през външната врата всяка нощ и прекосяваше стълбището на пръсти, както си беше по пижама, влизаше в апартамента на баба и после двете се шмугваха в големия гардероб, който никога не спираше да расте, и почти си затваряха очите и потегляха.

Защото не е нужно да заспиш, за да отидеш в Страната-на-Почти-Будните. Точно това е идеята. Трябва само почти да заспиш. И в последните секунди, когато очите ти са почти затворени и на границата между това, което знаеш, и това, което си мислиш, се спуска мъгла, тогава потегляш. Яздиш към Страната-на-Почти-Будните на гърба на облачни животни, защото баба е решила, че това е единственият начин да стигнеш там. Облачните животни идват през балконската врата и взимат баба и Елса и заедно с тях отлитат нагоре и все по-нагоре, докато Елса види всички чудновати магични същества, които населяват Страната-на-Почти-Будните: енфантите и съжалявците, Сегато, воршовете и снежните ангели, принцовете, принцесите и рицарите. Облачните животни се понасят над безкрайните тъмни гори, където живее Вълчето сърце, както и всички чудовища, и се спускат по мекия вятър към ослепителния цветен пейзаж край портите на кралство Миамас.

Трудно е да се каже от раз дали баба е малко смахната, защото е прекарала твърде много време в Миамас, или пък Миамас е смахнато място, защото баба е прекарала твърде много време там. Но оттук идват всички приказки на баба. Най-прекрасно смахнатите приказки.

Баба казва, че кралството се казва Миамас от поне десет хиляди приказни вечности, но Елса знае, че баба е решила то да се казва така, защото като малка Елса не е можела да казва „пижама“ и вместо това е казвала „миама“. Но баба, разбира се, настоява, че това не е скапана измислица, че Миамас и другите пет кралства в Страната-на-Почти-Будните съществуват в най-висша степен и всъщност са много по-истински от истинския свят, „където всички са икономисти и пият мляко без лактоза и се превземат“. Баба не я бива супер много да живее в истинския свят. Тук има твърде много правила, а баба не я бива супер много с правилата. Тя мами на „Монополи“, кара Рено в автобусната лента, краде жълтите чанти от ИКЕА и не стои зад очертанията до лентата за багаж на летището. И не затваря вратата, като ходи до тоалетна. Може да се каже, че има трески за дялане в характера си.

Но разказва най-хубавите истории на всички времена и вечности, така че могат да ѝ бъдат простени цял куп трески.

Всички приказки, които си струват, идват от Миамас, казва баба. Другите пет кралства в Страната-на-Почти-Будните се занимават с други неща: „Миревас“ е кралството, където се пазят сънищата, „Миплорис“ е кралството, където се съхранява всичката тъга, от „Мимовас“ пък идва всичката музика, от „Миаудакас“ идва смелостта, а „Мибаталос“ е кралството, където са израснали най-храбрите войници, които се бият с ужасяващите сенки във Войната-Без-Край.

Но Миамас е любимото кралство на Елса и на баба, защото най-почитаната професия там е разказвач на приказки. В Миамас този, който е способен да вдъхне живот на един разказ, може да стане по-могъщ от крал. Там валута е фантазията и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории, и библиотеките не се наричат библиотеки, а „банки“. Всяка книга е съкровище, всяка приказка струва милиони. И баба носи оттам ковчежета, пълни с несметни богатства. Приказки за дракони и тролове, крале, кралици и вещици. И за сенки. Защото всеки приказен свят трябва да има страшни врагове, а врагове на Страната-на-Почти-Будните са сенките, защото те искат да убият всяка фантазия. Ако разказваме приказки за сенки, трябва да разкажем и за Вълчето сърце. Защото именно той побеждава сенките във Войната-Без-Край. Той е първият и най-велик супергерой, за когото Елса е чувала.

Баба води Елса в Миамас всяка нощ. Там Елса получи рицарско звание и може да язди облачни животни и да си има собствен меч. Защото в Миамас не казват, че момичетата не могат да бъдат рицари. Там планините стигат до небето, лагерните огньове никога не изгасват и никакви отворковци не се опитват да ти скъсат шала на Грифиндор.