Баба казва, че в Миамас никой не затваря вратата, когато ходи до тоалетна, естествено. Всъщност имало политика на отворените врати във всяка една ситуация и такъв бил законът в цялата Страна-на-Почти-Будните. Но Елса е доста сигурна, че това е друга версия на истината. Така баба нарича лъжите: „Други версии на истината“.

И когато на следващия ден се събужда в болничната стая, Елса вижда отворената врата на тоалетната, а отвътре баба разпалено обяснява една от другите версии на истината на майката на Елса, която е застанала в коридора. Не ѝ се получава много добре. Защото истинската истина е, че снощи баба избяга от болницата, а Елса се измъкна от вкъщи, докато мама и Джордж спяха, и двете заедно отидоха до зоологическата градина с Рено. Тогава баба прескочи оградата и в ретроспекция може би наистина изглежда малко безотговорно да направиш всичко това посред нощ заедно със седемгодишно дете. Елса е склонна да се съгласи с тази гледна точка.

Баба, чиито дрехи лежат на купчина на пода и продължават до голяма степен буквално да миришат на маймуна, се оправдава с това, че щом прескочила оградата до клетката на маймуните и онзи пазач се разкрещял, тя решила, че той можел да бъде опасен изнасилвач, и затова започнала да мята пръст по него и по полицая. Тогава мама поклаща глава сдържано, но изморено и казва, че баба си измисля.

А баба не обича, когато хората казват, че нещо е измислено. Тя предпочита не толкова унизителния термин „реалностно изостанал“ и го казва на мама. Мама не изглежда като да е съгласна. Но се овладява. Защото е пълна противоположност на бабата на Елса.

– Това е едно от най-лошите неща, които си правила – казва мама строго по посока на тоалетната.

– Много, ама много ми е трудно да го повярвам, мила дъще – отвръща баба равнодушно.

Тогава мама започва методично да изброява всичко, което баба е надробявала през годините, но баба казва, че мама е сърдита просто защото няма чувство за хумор. Тогава мама казва, че баба трябва да спре да се държи като безотговорно дете. Тогава баба пита: „Знаеш ли къде пиратите паркират колите си?“. И след като мама не отговаря, от тоалетната се чува вик: „В гАРРРажа!“. Мама въздъхва и започва да масажира слепоочията си, а баба изсумтява и констатира: „Ето, нали ти казвам, никакво чувство за хумор“. После мама затваря вратата на тоалетната и баба страшнострашнострашно се ядосва. Защото не обича да се чувства заключена, когато е в тоалетната.

Баба е настанена в болницата от две седмици, но бяга почти всеки ден, взима Елса и двете отиват за сладолед или пък се прибират в блока, когато мама я няма, и си правят сапунена пързалка във входа. Или влизат с взлом в зоологически градини. Или каквото друго ѝ хрумне на баба.

Разбира се, баба не смята, че „бяга“ от болницата, защото според нея трябва да има някакво предизвикателство, за да се брои за бягство. Като дракон, или поредица капани, или поне стена с приличен ров, или нещо такова. Може да се каже, че мама и болничният персонал не споделят мнението на баба.

В стаята влиза медицинска сестра и внимателно моли мама да ѝ отдели една секунда. После ѝ дава някакъв лист и мама написва нещо на него и го връща на сестрата, която си тръгва. Баба смени девет болногледачи и болногледачки, откакто влезе в болницата. На седем отказа да им съдейства, а двама отказаха да съдействат на нея. Един от тях се обоснова с това, че баба му казала, че има „сладко дупе“. Тя твърдеше уверено, че е направила комплимент на дупето му, не на него, и че той няма какво да се превзема заради такова нещо. Тогава мама каза на Елса да си сложи слушалките, но Елса все пак чу как двете дълго време се караха за разликата между „сексуален тормоз“ и „най-обикновен комплимент, боже господи!“.

Те много се карат, мама и баба. Карат се, откакто Елса се помни. За всичко. Ако баба е дисфункционален супергерой, мама за сметка на това е крайно функционален супергерой. Елса обикновено сравнява отношенията им с тези на Циклоп и Върколак от „Х-Мен“ и много я е яд, че никой от обкръжението ѝ не разбира какво има предвид с това. Хората в обкръжението на Елса четат твърде малко качествена литература. „Качествена литература“ е това, което необразованите отворковци наричат „комикси“. Ако трябва да го обясни свръхопростено на някой незапознат с качествената литература, Елса би казала, че Х-Мен са супергерои. Само че всъщност са мутанти, а в това има известна академична разлика. Но за да не усложнява нещата, Елса вероятно би обобщила, че баба и мама имат напълно противоположни суперсили. Същото би било, ако Спайдърмен, един от любимите супергерои на Елса, имаше смъртен враг, който се казва Хлъзгавия човек и суперсилата му е, че не може да се качи дори на някоя пейка. Само че в добрия смисъл.

Вярно, че по дефиниция суперсилите на Циклоп и Върколак не са противоположни, но Елса не би искала да навлиза в ненужни подробности, ако обяснява цялата идея на някого, който и понятие си няма.

Като се замисли, може би е достатъчно да се разбере, че мама представлява реда, а баба – хаоса. Елса веднъж прочете, че „хаосът е съсед на Господ“, но мама каза, че хаосът се нанесъл във входа на Господ само защото повече не е издържал да живее в съседство с баба.

Мама има папки и календари за всичко, а всеки път, когато има среща, телефонът ѝ напомня петнайсет минути по-рано с кратка мелодия. Ако бабата на Елса трябва да запомни нещо, тя го записва с лилав маркер право върху стената на кухнята. И то без значение дали се намира вкъщи, или някъде другаде. Разбира се, тази система не е безпогрешна, защото предполага, че баба трябва да се намира в апартамента на съответния човек, когато се наложи да си спомни това, което е написала. Но щом Елса посочи този недостатък, баба изсумтя: „Във всеки случай, има по-малък шанс да изгубя цяла кухненска стена, отколкото майка ти да изгуби онзи смешен телефон!“. Но Елса отбеляза, че мама всъщност никога не губи нищо. Тогава баба завъртя очи и въздъхна: „Дадада, майка ти, естествено, е изключение. Става дума за... знаеш... несъвършени хора“.

Съвършенството е суперсилата на мама. Тя не е толкова забавна, колкото баба, но за сметка на това винаги знае къде се е дянал шалът на Грифиндор. Докато го връзва около врата на Елса, мама често прошепва: „Нещо е изгубено само ако майка ти не може да го намери“.

Майката на Елса е шеф. „Не само на работа, но и в живота“, често се мръщи баба. Мама не е човек, с когото ходиш рамо до рамо, така да се каже, тя е човек, когото следваш. Бабата на Елса пък изобщо не е човек, с когото вървиш в една посока. По-скоро залягаш, щом я видиш да се задава. Освен това тя никога не е намирала шал през живота си.

Баба не обича шефове, което тъкмо в тази болница е проблем, защото мама се държи особено много като шеф точно тук, защото тя е шефът на болницата.

– Улрика, за бога, реагираш преувеличено! – вика баба през вратата на тоалетната.

В същото време нова медицинска сестра влиза в стаята заедно с един лекар, а мама написва нещо върху нов лист и казва някакви цифри. После се усмихва сдържано на сестрата и лекаря, те се усмихват нервно в отговор и излизат.

В тоалетната настава дълга тишина и мама изведнъж придобива онова притеснено изражение, което имат хората, когато около баба стане тихо за по-дълго. После мама подушва въздуха и отваря рязко вратата. Баба седи гола на тоалетната чиния, кръстосала удобно крака. Маха небрежно с димящата цигара към мама и казва:

– Ама каквооо е това? Човек не може да остане на спокойствие дори когато ходи до тоалетна.

Мама масажира слепоочията си и слага ръка на корема си. Баба ѝ кимва сериозно и маха с цигарата към корема ѝ.

– Боже, Улрика, успокой се! Не забравяй, че си бременна.

– Може би и ти не бива да го забравяш – отвръща мама. Само че овладяно.

– Тушѐ – промърморва баба и дърпа дълбоко от цигарата.

Това е една от онези думи, които Елса знае какво означават, без да знае какво означават. Мама поклаща бавно глава.