– Надявам се за теб не е било шибан проблем, че всички останали дойдохме навреме.

Кент го игнорира и вместо това разперва развълнувано ръце към Ленарт и Мод и се засмива.

– Ще започваме ли събранието, а? Не виждам тук да се правят деца!5

После се обръща бързо към мама, сочи корема ѝ и се ухилва:

– Поне не още деца!

И понеже мама не се засмива на мига, той пак сочи корема ѝ и повтаря „Поне не о-щ-е деца!“, този път малко по-високо. Сякаш в това е проблемът.

Мод сервира сладки. Мама сервира кафе. Кент отпива една глътка, подскача и изстенва:

– Ой! Доста е силно!

Алф изпива цялата чаша наведнъж и казва:

– Екстра е!

Брит-Мари отпива малка, малка глътка, поставя чашата на дланта си, усмихва се добронамерено и вметва:

– Струва ми се, че е малко силничко, така ми се струва.

После хвърля плахо поглед към мама и добавя:

– А ти пиеш кафе, Ӕлрика, въпреки че си бременна.

Но Брит-Мари веднага се извинява, преди мама да успее да отговори.

– Не че в това има нещо лошо, разбира се. Разбира се, че не!

После Кент обявява събранието за открито и всички започват да се карат за същото, за което са се карали миналия път.

Тъкмо тогава Елса се измъква, без никой да забележи.

Стаята за събрания се намира на партера, точно до стълбите, които водят към мазето, гаража и пералното. Елса чува Джордж да се движи там долу. Тя се изкачва безшумно до първия етаж. Поглежда към апартамента на Чудовището, но се успокоява с това, че навън е светло. Чудовището никога не излиза по светло. Така че Елса премества поглед към съседния апартамент, на чиято пощенска кутия няма име. Там живее Приятеля. Елса спира на два метра от апартамента, затаила дъх, защото я е страх, че ако се приближи повече, той ще разбие вратата, ще прескочи отломките и ще опита да захапе гърлото ѝ. Единствено баба нарича Приятеля „Приятеля“. Всички останали го наричат „бойното куче“. Особено Брит-Мари.

Елса не знае колко е бойно наистина, но във всеки случай, никога не е виждала по-голямо куче през живота си. Щом го чуеш да лае през дървената врата, имаш чувството, че някой те е уцелил с медицинска топка в корема.

Виждала го е само веднъж, в апартамента на баба, няколко дни преди баба да се разболее. Едва ли би я обзел по-дълбок ужас дори ако се бе изправила очи в очи срещу някоя сянка от Страната-на-Почти-Будните.

Беше събота и баба и Елса щяха да ходят на изложение на динозаври. Същата сутрин мама беше сложила шала на Грифиндор за пране, без да пита, и после принуди Елса да носи друг шал. Зелен. Като зеленото на Слидерин6. Понякога на тази жена ѝ липсва всякаква съпричастност, мисли си Елса и все още се ядосва, когато се сети за тази случка.

Приятеля лежеше на леглото на баба като сфинкс пред пирамида. Елса стоеше като парализирана в хола и просто се взираше в гигантската черна глава и в онези очи, толкова тъмни, че беше трудно да се каже дали наистина са очи, или са две бездни в черепа на звяра. Това беше най-голямото каквото и да е, което Елса някога бе виждала. А баба просто излезе от кухнята и започна да си облича палтото, сякаш беше съвършено нормално най-голямото каквото и да е да лежи на леглото ѝ.

– Кой е... това там? – прошепна Елса.

Баба си сви цигара и отговори небрежно:

– Това е Приятеля. Няма да ти направи нищо, ако ти не му направиш нещо.

Лесно ѝ е да го каже, помисли си Елса ядосано. Тя откъде да знае какво би могло да провокира такъв звяр. Веднъж в училище едно от момичетата, които я мразят, я удари само защото смяташе, че Елса има „грозен шал“. Това беше единственото, с което Елса я бе предизвикала, но момичето все пак я удари.

А в момента обичайният ѝ шал беше за пране и около врата ѝ имаше съвсем друг шал, избран от мама, а баба ѝ казваше, че звярът няма да ѝ направи нищо, ако тя не му направи нещо. Но Елса нямаше ни най-малка представа какви шалове харесва звярът и какви не, така че как може да дадеш на някого такава информация и да очакваш той да си изгради работеща стратегия за оцеляване? А?

Затова накрая Елса каза задъхано:

– Това не е моят шал! На мама е! Тя няма вкус!

След което отстъпи към вратата. Приятеля просто се взираше в нея. Или поне на Елса ѝ се струваше така, стига това изобщо да бяха очи, а не бездни. После звярът си показа зъбите, Елса бе почти сигурна, че го направи. Но баба само поклати глава, измърмори нещо за „младежта“ и погледна към Приятеля, търсейки разбиране. После намери ключовете за Рено и двете тръгнаха към динозавърското изложение. Елса си спомня, че Баба остави входната врата широко отворена. А когато седнаха в Рено и Елса попита какво прави Приятеля в апартамента на баба, тя отвърна:

– Просто дойде на гости.

А щом Елса я попита защо Приятеля лае толкова често иззад дървената врата, баба отвърна весело:

– Да лае? А, лае само когато Брит-Мари минава.

А когато Елса попита „Защо?“, баба се засмя до уши и отговори:

– Защото това го забавлява.

После Елса попита при кого живее Приятеля и баба каза:

– Не е нужно всички да живеят при някого, боже господи, аз например не живея при никого.

Но въпреки че Елса настоя, че това вероятно се дължи на факта, че баба не е к-у-ч-е, баба така и не даде повече обяснения.

И ето че сега Елса стои на стълбите и маха обвивките на бонбоните „Дайм“. Хвърля първия бонбон вътре толкова бързо, че капакът на отвора за пощата се тряска, когато го пуска. Отново си поема дъх и усеща как цялата ѝ глава пулсира. Но си спомня думите на баба, че мисията трябва да се изпълни бързо, така че Брит-Мари да не заподозре нищо.

Брит-Мари наистина мрази Приятеля. Затова Елса си припомня, че в края на краищата е рицар на Миамас, и отваря пощенската кутия малко по-смело.

Чува го как диша. Звучи все едно в дробовете му пада цяло свлачище. Сърцето на Елса бие силно и тя е убедена, че той може да долови вибрациите през вратата.

– Баба праща поздрави и се извинява, че отдавна не е идвала да донесе сладки! – казва тя, застанала нащрек, после продължава да маха обвивките.

После пуска цяла шепа бонбони на пода, но дръпва пръстите си ужасено, когото чува Приятеля да се движи. Отново настава тишина за няколко секунди, след което челюстите му започват бързо да схрускват шоколада.

– Баба е болна – казва Елса, докато той яде.

Сама се изненадва, че гласът ѝ трепери толкова силно, докато изговаря думите. Струва ѝ се, че дишането на Приятеля се забавя. Елса пуска още шоколад през отвора за писма.

– Има рак – прошепва Елса.

Елса няма приятели, така че не е сигурна как се процедира в такива случаи. Но си мисли, че ако имаше приятели, би искала те да знаят, ако е болна от рак. Дори ако приятелите ѝ бяха най-голямото каквото и да е.

– Тя праща поздрави и се извинява – прошепва Елса в мрака, изсипва останалите бонбони и внимателно затваря капака.

Остава за кратко на първия етаж, като поглежда първо към апартамента на Приятеля, после към този на Чудовището. Щом този див звяр се крие зад едната врата, Елса не иска дори да си представя какво би могло да се крие зад другата.

После изтичва надолу по стълбите. Джордж още е в пералното. В стаята за събрания всички пият кафе и се карат.

Защото това е обикновен блок.

До голяма степен.

4

Бира

Болничната стая мирише така, както миришат болничните стаи, когато навън е два градуса, а някой е скрил бира под възглавницата и е отворил прозорец, за да проветри дима от цигари, така че майката на Елса да не забележи нищо.

Мирише така, сякаш проветряването не се е получило особено добре.

Баба и Елса играят „Монополи“. Баба не казва нищо относно рака, заради Елса. А Елса не казва нищо относно смъртта, заради баба. Защото баба никога не е обичала да говори за смъртта, още по-малко за своята собствена. Смъртта е смъртният враг на баба. Така че щом мама и лекарите излизат от стаята и заговарят с тихи, сериозни гласове в коридора, Елса се опитва да не изглежда притеснена. Това също не се получава особено добре.