Телефонът продължава да звъни.

– Звънят от болницата, трябва да се обадя – казва мама.

– Не, не трябва! – заповядва Елса.

Двете стоят и се гледат, докато телефонът иззвънява още два пъти. Сега юмруците на Елса са свити. Мама прокарва пръсти по дисплея.

– Трябва да вдигна, Елса.

– Не, не трябва!

Мама затваря очи и вдига телефона към ухото си. Още преди да заговори, Елса трясва вратата на спалнята.

Когато мама внимателно отваря вратата половин час по-късно, Елса се преструва, че спи. Мама се доближава тихо и я завива с одеяло. Целува я по бузата. Изгася лампата.

Когато Елса става от леглото един час по-късно, мама спи на дивана във всекидневната. Елса се приближава тихо и завива мама и Половинката с одеяло. Целува я по бузата. Изгася лампата. Мама все още държи кухненската кърпа в ръка.

Елса вади фенер от една от кутиите в антрето и се обува.

Защото вече знае къде да търси следващата следа в лова на съкровища.

13

Вино

Да. Всъщност е малко мъчно за обяснение. С много от нещата в бабините приказки е така. Най-напред човек трябва да разбере, че в Страната-на-Почти-Будните няма по-тъжно същество от морския ангел. Едва когато Елса си припомня цялата приказка, всичко в този лов на съкровища изведнъж придобива смисъл.

Почти толкова важно е да споменем, че рожденият ден на Елса беше много важен за баба. Може би защото бе два дни след Бъдни вечер, а Бъдни вечер е много важна за всички останали13, така че никое дете, родено два дни след Бъдни вечер, не получава толкова внимание, колкото децата, родени през август или април. Така че баба прекомпенсираше.

Тя имаше склонност да го прави. Макар че мама ѝ беше забранила да организира повече изненади, откакто баба веднъж запали фойерверки в ресторанта и леко подпали едно седемнайсетгодишно момиче, облечено като клоун, което бе там за „забавление на децата“. В нейна защита трябва да се отбележи, че наистина беше забавна. През онзи ден Елса научи някои от най-добрите псувни, които знае.

Работата е там, че в Миамас рождениците не получават подаръци. Напротив, раздават ги. В най-добрия случай избират лични вещи, които са им много ценни, и ги подаряват на хора, които са им още по-ценни. Ето защо в Миамас всички очакват с нетърпение чуждите рождени дни. Оттам идва и изразът „какво можеш да получиш от човек, който има всичко?“. Естествено, изразът бил записан в приказка, която енфантите отнесли в истинския свят, след което един куп отворковци го изтълкували грешно като „какво можеш да ПОДАРИШ на човек, който има всичко“. Но то друго не може и да се очаква. Все пак става дума за същите отворковци, които успели да изтълкуват грешно думата „тълкувам“, която означава нещо съвсем различно в Миамас. Там „тълкувач“ е същество, което най-просто може да се опише като смесица между коза и шоколадова бисквита. Тълкувачите са много надарени лингвисти, а от тях ставаше чудесно барбекю, поне докато Елса не стана вегетарианка и баба вече не можеше да разказва историята, без да се разрази караница.

Както и да е: Елса се роди два дни след Коледа преди близо осем години. В същия ден учените регистрираха гама лъчението от онзи магнетар. Другото нещо, което се случи в този ден, бе цунамито в Индийския океан. Елса знае, че това е адски голяма вълна, причинена от земетресение. Само че в морето. Така че е по-скоро моретресение, ако трябва да се изразим точно. А Елса се изразява много точно.

Двеста хиляди души загинали, когато Елса се родила. Понякога, когато мисли, че Елса няма да я чуе, мама казва на Джордж, че се чувства толкова гузна, че чак сърцето ѝ се свива, задето тъкмо този ден е най-щастливият в живота ѝ.

Елса беше на пет, почти на шест, когато за пръв път прочете за цунамито в Уикипедия. И на шестият ѝ рожден ден баба ѝ разказа приказката за морския ангел. За да я научи, че не всички чудовища са били чудовища от самото начало, и че не всички чудовища изглеждат като чудовища. Една част носят чудовището вътре в себе си.

Последното, което сенките направили преди края на Войната-Без-Край, било да унищожат цял Мибаталос – кралството, където били отгледани всички воини. Но после дошли Вълчето сърце и воршовете и всичко се обърнало. Сенките побегнали от Страната-на-Почти-Будните и се втурнали през морето, прииждайки откъм бреговете на всичките шест кралства. Стъпките им по водната повърхност образували ужасяващи вълни, които се блъскали една в друга, докато образували една-единствена вълна, висока десет хиляди приказни вечности. И за да не може никой да последва сенките, вълната се обърнала и се хвърлила към брега.

Била по-страшна от всички армии от сенки за всички вечности. Можела да опустоши Страната-на-Почти-Будните и да унищожи замъците, къщите и всички, които живеели в тях.

Но тогава сто снежни ангели спасили останалите пет кралства. Когато всички тръгнали да бягат от вълната, стоте снежни ангели се хвърлили право към нея. С разперени криле и със силата на всички величествени приказки в сърцата си, те образували магическа стена на пътя на вълната и я спрели. Вълната погълнала стената, но не могла да продължи. Защото дори вълна, създадена от сенки, не може да премине през сто снежни ангели, готови да умрат, за да оцелее цял един приказен свят.

Само един ангел не посмял да се изправи срещу връхлитащата водна маса.

Макар баба винаги да казваше, че ония снежни ангели били арогантни копелета, които миришат виното и се превземат, тя никога не отричаше героизма, който са проявили в онзи ден. А денят, в който Войната-Без-Край свършила, бил най-щастливият ден за всички в Страната-на-Почти-Будните, освен за онзи стотен ангел.

Оттогава ангелът се носел покрай брега, а над него тегнело проклятие, което му пречело да напусне мястото, където загинали всички, които обичал. Минало толкова време, че хората от околните села забравили кой бил ангелът в началото и вместо това започнали да го наричат „морския ангел“. С годините ангелът се заравял все по-дълбоко в лавина от тъга, докато накрая сърцето му, заедно с цялото тяло, се разцепило на две като счупено огледало. Когато децата от селата се прокрадвали до брега, за да видят ангела, те съзирали лицето му, толкова красиво, че дори розите разцъфвали от възхищение пред него. Но в следващия миг ангелът можел да обърне към тях другата си половина, която била така ужасяваща, дива и деформирана, че децата се втурвали обратно и не спирали да пищят през целия път до селото.

Защото не всички чудовища са били чудовища от самото начало, някои са станали такива от мъка.

Според една от най-разказваните приказки в Страната-на-Почти-Будните, един ден едно малко дете от Миамас успяло да вдигне проклятието от морския ангел. То освободило ангела от демоните на паметта, които го държали в плен.

Когато баба ѝ разказа тази приказка за пръв път на нейния шести рожден ден, Елса осъзна, че вече не е малко дете. Затова подари на баба плюшения си лъв. Осъзна, че вече няма нужда от него и е по-добре той да пази баба. Същата нощ баба прошепна в ухото на Елса, че ако някога се разделят, ако един ден тя изчезне, ще прати лъва да каже на Елса къде е отишла.

Минаха няколко дни, преди Елса да се сети за това. Едва снощи, когато Брит-Мари им каза, че незнайно как Рено изведнъж се е появил в гаража, Елса си спомни къде баба държеше лъва.

В жабката на Рено. При цигарите. Нищо друго не се нуждаеше от лъв пазач, както цигарите на баба.

Затова сега Елса седи на предната седалка в Рено и вдишва дълбоко. Както обикновено, вратите на Рено не бяха заключени, защото баба никога не заключваше нищо. Рено още миришеше на цигарен дим. Елса знае, че това е вредно, но все пак става дума за цигарения дим на баба.

– Липсваш ми – прошепва тя, заровила лице в тапицерията на облегалката.

После се обръща и отваря жабката. Премества лъва и взима писмото. На него пише: „За най смелия рицар на Миамас, да се достаи до:“. Следват име и адрес.