Полицаите опитват да влязат вътре. Приятеля опитва да излезе навън. Ако баба беше тук, вероятно щеше да запали цигара, да завърти очи и много иронично да каже „Неее, ИЗОБЩО не виждам как това би могло да свърши зле за някого!“, въпреки че баба така и не разбра какво точно значи ирония.

Елса чува един от полицаите отново да говори по телефона. Не разбира какво казва, но долавя думите „страшно голямо и агресивно“. Поглежда надолу през парапета и вижда, че полицаите са застанали на два метра от апартамента на Приятеля, а увереността им намалява все повече в такт със засилващите се удари от вътрешната страна на вратата. Появили са се още двама полицаи, забелязва Елса. Единият от тях държи немска овчарка на каишка. Немската овчарка, изглежда, смята, че тая работа с влизането при нещото, каквото и да е то, което се опитва да излезе от апартамента, не е особено гениална идея. Овчарката гледа полицаите горе-долу както Елса гледаше баба, когато баба се опитва да смени жиците на микровълновата на мама.

Накрая Елса чува жената полицай със зелените очи да въздъхва отчаяно:

– Добре, доведете ловеца.

– Нали това казах! Точно това казах! – виква Брит-Мари настървено.

Зелените очи не отговарят. Но хвърлят такъв поглед на Брит-Мари, че тя млъква на мига.

Приятеля надава последен, небивало шумен лай. После отново утихва. За кратко на стълбите настава суматоха и после външната врата отново се отваря. Полицаите явно са решили да изчакат ловеца малко по-далеч от нещото в апартамента, каквото и да е то.

Елса ги вижда да се отдалечават през прозореца на стълбите. Езикът на тялото им е като на полицаи, които очевидно обмислят да отидат да пият кафе. Езикът на тялото на немската овчарка е като на немска овчарка, която очевидно обмисля ранно пенсиониране.

Изведнъж във входа е настанала такава тишина, че ситните стъпки на Брит-Мари отекват между стените. „Звяр, ужасен звяр, ето какво си“, говори си тя сама. Секунда по-късно влиза в апартамента си и затваря вратата.

Елса стои на стълбите и през главата ѝ минават двояки мисли. Знае какво значи това, защото „двояк“ е дума от буркана. Поглежда през прозореца към полицаите, след което прави нещо, което впоследствие ще ѝ е трудно да обясни. Но никой рицар на Миамас не би оставил приятел на баба да бъде умъртвен, без дори да опита да му помогне. Затова се промъква пъргаво надолу по стълбите. Особено предпазлива е, когато минава покрай апартамента на Брит-Мари и Кент и спира на всяка площадка, за да се ослуша за полицаите.

Накрая застава пред апартамента на Приятеля и внимателно вдига капака на отвора за писма. Вътре е тъмно, но тя чува кънтящия му дъх.

– А...з съм – заеква Елса.

Не знае как да започне такъв разговор. Приятеля не отговаря. Но поне не се хвърля към вратата. Елса гледа на това като на стъпка напред в комуникацията.

– Аз съм. Момичето с бонбоните.

Приятеля не отговаря. Но Елса чува, че той започва да диша по-спокойно. Думите излизат от устата ѝ сякаш преди това някой ги е разбъркал.

– Ти... ами, това сигурно звучи мега странно... но мисля, таковата, че баба ми би искала да се измъкнеш оттук по някакъв начин. Схващаш ли? Ако има таен изход или нещо такова. Защото иначе ще те застрелят! Сигурно звучи мега странно, но е бая мега странно и това, че живееш сам в собствен апартамент... ако ме разбираш...

Чак когато думите се изсипват от устата ѝ, Елса осъзнава, че ги е казала на тайния език. Като тест. Защото ако от другата страна на вратата има просто едно куче, то няма да ги разбере. „Но ако ги разбере...“, мисли си тя, „значи не е куче“. Чува нещо като лапа, голяма колкото автомобилна гума, да докосва кратко вътрешната страна на вратата.

– Надявам се, че разбираш – прошепва Елса на тайния език.

Тя така и не чува, че вратата зад нея се отваря. Единственото, което долавя през отвора за пощата, е как Приятеля отстъпва назад. Сякаш се подготвя.

Елса разбира, че зад нея стои някой, по-скоро защото го усеща, а не защото действително го е видяла. Малко като да доловиш присъствието на призрак. Или на...

– Пази се! – изръмжава глас.

Елса се хвърля към стената, а Чудовището минава безшумно покрай нея с ключ в ръка. В следващия миг тя се оказва приклещена между него и Приятеля. А това са най-грамаданският ворш и най-грамаданското чудовище, които някога е виждала. Има чувството, че някой е стъпил върху гръдния ѝ кош. Иска да изпищи, но от устата ѝ не излиза и гък.

След това всичко се случва страшно бързо. Вратата долу се отваря. Чуват се гласовете на полицаите и на още някого. Ловецът, досеща се Елса. Впоследствие не може да твърди със сигурност, че е имала контрол над движенията си, а не е била омагьосана или нещо такова, което не е толкова невероятно, защото дори и да е невероятно, съвсем не е толкова невероятно, колкото да срещне истински ворш всъщност. Така или иначе, тя стои в апартамента на Чудовището, а вратата се затваря зад нея.

Вътре мирише на сапун.

10

Сапун

На стълбището отеква изпукване на дърво, когато полицаите пъхат козия крак между касата и вратата.

Елса стои в антрето на Чудовището и ги наблюдава през шпионката. Макар че „стои“ е силно казано, тъй като технически погледнато, краката ѝ не докосват земята, защото воршът е седнал на изтривалката и могъщата му задница е притиснала Елса към вратата. Изглежда крайно раздразнено, в смисъл, воршът. Не заплашително, просто раздразнено. Както когато в газираната ти напитка влезе оса. Елса се обръща внимателно към него и прошепва на тайния език:

– Сега не бива да лаеш, моля те. Защото иначе ще дойдат полицаите и Брит-Мари... и знаеш...

Осъзнава, че е по-ужасена от полицаите от другата страна на вратата, отколкото от двете същества, с които сега дели антрето. Да, вярно, това може би изобщо не звучи разумно, може би не. Но Елса решава, че в момента има повече доверие на приятелите на баба, отколкото на Брит-Мари.

Воршът извърта главата си, голяма като конвекторна фурна, и поглежда Елса сдържано.

– Ще те убият! – прошепва тя.

Погледът, който воршът ѝ отправя, най-общо казва, че той не е убеден, че ако Елса го пусне навън, полицаите ще му създадат проблеми, а не обратното. Но все пак мръдва задницата си малко по-навътре, така че Елса да може да си стъпи на краката. И си мълчи, макар и по-скоро заради Елса, отколкото от загриженост за себе си.

Отвън полицаите почти са разбили вратата. Елса ги чува как си крещят един на друг команди да бъдат „в готовност“.

Тя оглежда антрето и всекидневната. Апартаментът е много малък, но е най-подреденото жилище, в което Елса някога е стъпвала. Помещенията са почти празни, а малкото мебели са подредени перпендикулярно едни на други и изглеждат сякаш биха извършили някаква форма на интериорно харакири, ако върху тях падне дори една прашинка. Елса знае това, защото преди година мина през самурайски период.

Чудовището изчезва в банята. Вътре потича вода и минава много време, преди той да излезе навън. Бърше старателно ръце с малка кърпа, после веднага я сгъва и я оставя в коша за пране. Налага му се да навежда глава, когато минава през вратите. Елса се чувства както вероятно се е чувствал Одисей при циклопа Полифем, защото тя съвсем наскоро прочете Одисеята. С изключение на това, че Полифем едва ли се е миел толкова усърдно, колкото Чудовището. И, разбира се, с изключение на това, че Елса изобщо не смята, че е толкова надута и самомнителна, колкото е Одисей в книгите. Естествено. Но да, иначе се чувства точно като него.

Чудовището я поглежда. Не изглежда ядосан. По-скоро объркан. Почти изплашен. Може би затова Елса внезапно се осмелява да попита:

– Защо баба ми ти праща писма?

Казва го на нормалния език. Понеже, по причини, които самата тя още не си е изяснила, не иска да говори с него на тайния език. Веждите на Чудовището потъват под черната коса, а като се добавят и брадата, и белегът, става трудно да се различи изражението му. Той е бос, но на краката си носи две сини найлонови торбички, като онези, които ти дават, като ходиш на зъболекар. Ботушите му стоят до вратата, прилежно подравнени с ръба на изтривалката. Чудовището подава на Елса други две найлонови торбички. Щом тя ги взима, той бързо дръпва ръката си, сякаш го е страх да не би Елса случайно да го докосне. Тя се навежда и слага торбичките върху калните си обувки. Вижда, че е успяла да стъпи извън изтривалката и е оставила две кишави следи върху паркета.