9

Алкохол

В истинския свят има хиляди приказки, чийто произход не е известен на нито един отворко. Това е така, защото всички те идват от Страната-на-Почти-Будните, а там хората не се бият в гърдите и не се хвалят, просто си вършат работата.

Най-добрите приказки от Страната-на-Почти-Будните са от Миамас. Разбира се, в останалите кралства също се произвеждат приказки от време на време, но те не могат да се мерят с тези от Миамас. Там се произвеждат приказки денонощно. Майсторят се на ръка, една по една, а не на конвейер, като в някоя смотана фабрика. И се изнасят само най, ама най-хубавите. Повечето се разказват само веднъж и падат на земята като листа, но най-добрите и красивите се издигат нежно от устните на разказвачите и се понасят бавно над главите на слушателите, като малки светещи хартиени фенери, а щом падне нощ, идват енфантите и ги събират. Енфантите са много мънички същества с кокетни шапчици, които яздят облачни животни. В смисъл, енфантите. Шапчиците яздят по-скоро самите енфанти, ако ще се хващаме за думата. Във всеки случай, енфантите събират фенерите в големи златни мрежи, после пришпорват облачните животни и се издигат нагоре към небето толкова бързо, че дори вятърът им прави път. А ако вятърът не се отмести навреме, облачните животни се развикват „Мръдни се де, мъпет такъв!“ и се превръщат в животни, които имат пръсти, за да могат да покажат среден пръст на вятъра.

А най-отгоре на най-високия планински връх в Страната-на-Почти-Будните, връх Разказ, енфантите развързват мрежите и пускат историите на свобода. Ето как всички приказки, чийто произход не е известен на нито един отворко, се озовават в истинския свят.

Когато бабата на Елса започна да разказва своите истории от Миамас, първоначално те приличаха просто на разпокъсани приказки, без някаква връзка помежду си и измислени от някой съвсем леко смахнат човек. Минаха няколко години, преди Елса да разбере, че всъщност са свързани. С всички наистина добри приказки е така.

Баба ѝ разказваше за тъжното проклятие на морския ангел. Разказваше също за двамата братя принцове, които тръгнали на война помежду си, защото били влюбени в принцесата на Миплорис. Разказваше как принцесата на свой ред се сражавала срещу вещицата, която откраднала от нея най-ценното съкровище в Страната-на-Почти-Будните. Разказваше и за воините от Мибаталос, танцьорите от Мимовас и ловците на сънища от Миревас. Разказваше как всички постоянно се карали и дърлели за това и онова, чак до деня, когато Избрания от Мимовас избягал от сенките, които опитали да го отвлекат. Как облачните животни отнесли Избрания в Миамас и как всички жители на Страната-на-Почти-Будните най-накрая осъзнали, че има нещо по-важно, за което да се борят. Така че щом сенките събрали армията си и отишли да вземат Избрания насила, всички се обединили срещу тях. И дори когато изглеждало, че Войната-Без-Край няма как да свърши по друг начин, освен с всеобщо унищожение, а Мибаталос бил изравнен със земята, останалите кралства не се предали. Защото знаели, че ако сенките се доберат до Избрания, това би сложило край на всичката музика и впоследствие на всичкото въображение в Страната-на-Почти-Будните, а тогава не би останало нищо различно. Именно различното дава живот на приказките. „Само различните променят света, нормалните не могат и грам да променят“, казваше баба. А след това разказваше за воршовете.

Елса трябваше да разбере значението на приказките още в началото. Наистина трябваше да разбере всичко още отначало.

Татко изключва уредбата точно преди Елса да скочи в Ауди. Това е хубаво, защото татко винаги изглежда натъжен, когато Елса отбележи, че той слуша най-лошата музика на света, а е много трудно да не отбележиш, че това е най-лошата музика на света, ако трябва да седиш в Ауди и да слушаш най-лошата музика на света.

– Коланът – моли я татко, когато Елса сяда на седалката.

Сърцето ѝ все още тупка като топче за пинг-понг.

– Добра среща, хиена вонеща – виква тя на татко.

Защото така викаше, когато я взимаше баба. А баба отвръщаше с цяло гърло: „Как е хавата, девойко устата!“. И Елса вече се чувстваше по-добре. Защото е адски трудно да се страхуваш, докато викаш на някого „Добра среща, хиена вонеща“. Татко изглежда още по-колебливо от обикновено.

– Майка ти и Джордж пак са в болницата...

– Знам – казва Елса, както хората казват нещо, което съвсем не ги кара да не се страхуват.

Татко кима. Елса хвърля раницата си и тя се приземява накриво върху задната седалка. Татко се обръща и я намества прилежно. За татко е важно нещата да са прилежно подредени. Не че има обсесивно-компулсивно разстройство (Елса е проверила в Уикипедия какво значи това), просто е прилежен. Докато с мама все още бяха женени, татко понякога ставаше посред нощ, защото не можеше да заспи, знаейки, че иконките на десктопа на мама не са подредени. Татко има Мак, а мама има обикновен компютър и веднъж когато опита да използва Мака, но не можа да го накара да прави каквото тя иска, мама изгуби самообладание и изкрещя, че мрази всички продукти на „Епъл“. Тогава татко изглеждаше все едно ще се разплаче. Така че на всички още отначало трябваше да им е ясно, че този брак няма да се получи в дългосрочен план.

Татко слага ръце на волана с логото на Ауди. Само защото няма волани с логото на „Епъл“.

– Прави ли ти се нещо? – казва татко и звучи леко притеснен, докато произнася „нещо“.

Елса свива рамене.

– Можем да правим нещо... готино – казва татко колебливо.

Елса знае, че го прави само за да бъде мил. Защото го гризе съвестта, че се срещат толкова рядко, защото му е жал за Елса заради смъртта на баба ѝ и защото тази сряда му дойде изневиделица. Елса знае това, защото татко никога не би предложил да правят нещо готино, защото татко не обича да му е готино. Готините неща много го изнервят. Веднъж, когато Елса беше малка, бяха на почивка, отидоха на плажа и си прекараха толкова готино, че после татко трябваше да вземе две таблетки алведон10 и цял следобед да лежи в хотела.

Мама каза, че са му се събрали твърде много забавления наведнъж.

„Свръхдоза готино“, каза Елса и мама дълго време се смя.

Странното при татко е, че никой друг не изкарва наяве готина страна на мама, колкото той. Мама сякаш винаги е на обратния полюс на батерията. Никой не я подтиква към ред и дисциплина повече от баба, както и никой не я прави толкова неподредена и недисциплинирана, колкото татко. Веднъж, когато Елса беше малка, мама говореше по телефона с татко, а Елса не спираше да пита: „Татко ли е? Татко ли е? Може ли да говоря с него? Къде е той?“. Накрая мама се обърна и въздъхна драматично: „Не, не можеш да говориш с татко, защото той е на небето, Елса!“. Елса млъкна на мига и погледна ококорено, а мама се ухили: „Боже мой, само се шегувам, Елса. Татко е в магазина“.

Ухили се така, както се хилеше баба.

На следващата сутрин Елса влезе в кухнята с насълзени очи, докато мама пиеше кафе с много мляко без лактоза. Щом видя Елса, мама я попита притеснено защо е толкова тъжна, а Елса отговори, че е сънувала, „че татко е на небето“. Мама се почувства толкова виновно, че направо не беше на себе си. Прегърна Елса силно, силно, силно и ѝ се извини пак, и пак, и пак. Елса изчака почти десет минути, след което се ухили и каза: „Боже мой, само се шегувам, мамо. Сънувах, че татко е в магазина“.

След случката мама и Елса често се шегуваха с татко и го питаха как е на небето. „Студено ли е горе? Там хората летят ли? Можеш ли да се срещнеш с Бог?“, питаше мама. „На небето имате ли ножове за сирене?“, питаше Елса. После двете така се смееха, че не можеха да стоят прави. Татко ги гледаше много съмнително, когато правеха така. На Елса това ѝ липсва. Липсва ѝ, когато татко беше на небето.

– Баба на небето ли е? – пита тя и се ухилва, защото го казва на шега и си мисли, че татко също ще се засмее.