Елса се прокашля и тръгва обратно към вратата, но се спира с ръка на дръжката.

– Цяла нощ ли пазиш? – пита тя.

Зелените очи оглеждат улицата. Кимат. Елса натиска дръжката, без намерение да отвори вратата.

– Ще убиеш ли Сам, ако се върне?

Погледът на зелените очи се спъва в снега и се приземява право пред Елса. Изглежда сериозен.

– Надявам се, че не.

– Защо не? – пита Елса.

– Работата ми не е да убивам – отговарят зелените очи.

– А каква ти е работата?

– Да защитавам.

– Него или нас? – пита Елса обвинително.

Отговорът, който получава, е: „Всички“. Веждите ѝ се събират в едно.

– Но той е опасният. Не ние.

Зелените очи се усмихват, без да изглеждат весели.

– Когато бях малка, баба ти казваше, че ако си полицай, не можеш да избираш кого да защитаваш. Трябва да опиташ да защитиш всички.

– Тя знаеше ли, че искаш да станеш полицай? – пита Елса.

– Именно заради нея поисках.

– Защо?

Зелените очи се усмихват. Този път наистина.

– Защото като малка се страхувах от всичко. И тя ми каза, че трябва да правя това, от което се страхувам най-много. Че трябва да се смея на страховете.

Елса кима, сякаш тези думи са потвърдили онова, което вече знае.

– Били сте ти и мама.

Русите вежди на зелените очи се повдигат едва забележимо. Елса посочва към хоризонта между блоковете.

– Златните рицари, които спасили връх Разказ от Сегато и страховете. И построили Миаудакас. Това сте били ти и мама.

Погледът на зелените очи си проправя път през снега и се отправя към улицата и фасадата на блока.

– Мисля, че бяхме много неща в приказките на баба ти.

Елса отваря вратата, запира я с крак и остава на място.

– С мама ли се запозна първо или с баба?

– С баба ти.

– Ти си едно от децата на снимките в спалнята ѝ, а?

Зелените очи отново се вторачват в нея. Усмихват се по истинския начин.

– Умна си. Баба ти винаги казваше, че си най-умното момиче, което е срещала.

Елса кима. Вратата се затваря зад нея. Днес е хубав ден. Въпреки всичко.

Търси ворша в мазето и в Рено, но го няма и на двете места. Знае, че гардеробът в апартамента на баба също е празен. Воршът със сигурност не е и при мама и Джордж, защото никое здравомислещо същество не би издържало да бъде около тях в сутринта на двайсет и четвърти. По това време мама е още по-ефективна от обикновено. Коледната ефективност е една от любимите ѝ ефективности, а трябва да се има предвид, че мама наистина о-б-и-ч-а всички видове ефективност.

Ето защо започва да приказва за коледни подаръци още през май. Казва, че го прави, защото е „организирана“, а баба възразяваше, че го прави по-скоро защото е „анално задържаща“25, а след това Елса трябваше дълго време да стои със слушалки. Но тази година мама всъщност реши да действа малко по-свободомислещо и лудо, затова изчака чак до първи август, преди да попита Елса какво иска за коледен подарък. Много се ядоса, когато Елса отказа да ѝ отговори, въпреки че Елса изрично я попита дали си дава сметка колко много се променя човек за половин година, когато е почти на осем. Затова мама направи това, което прави винаги: отиде и купи подарък на своя глава. Резултатът, разбира се, беше обичайният: скапан. Елса знае това, защото разбра къде мама крие коледните подаръци, тъй като човек има предостатъчно време да ги открие, когато са купени още август месец.

Така че тази година Елса ще получи три книги, разказващи за неща, които по един или друг начин са засегнати от героите в Хари Потър. Книгите са опаковани в хартия, която Елса много харесва. Знае това, защото първият подарък на мама беше абсолютно безполезен и когато Елса ѝ го съобщи през октомври, двете се караха горе-долу един месец, след което мама се предаде и даде пари на Елса, за да отиде да си купи „каквото иска, тогава!“. И Елса го направи. И опакова книгите в хартия, която много харесва. След това остави подаръка в не чак толкова тайното скривалище на мама и я похвали, че било много грижовно и проницателно от нейна страна за поредна година да знае точно какъв подарък иска Елса. Тогава мама я нарече „гринч“.

Това се е превърнало в традиция, към която Елса е много привързана.

Позвънява половин дузина пъти, докато Алф отвори вратата. Облечен е с халата и с раздразненото си изражение. В ръка държи чашата за кафе, на която пише „Ювентус“.

– Какво има? – пита той, без да каже здрасти.

– Здрасти! – казва Елса, без да отговори на въпроса.

– Спя – изръмжава той.

– Днес е Бъдни вечер – просветлява го Елса.

– Много добре знам – казва той.

– Защо спиш тогава? – пита тя.

– Снощи стоях до късно.

– И какво прави?

Алф отпива голяма глътка кафе.

– Какво правиш тук? – контрира я той.

– Аз попитах първа – настоява Елса.

– Да не би аз да съм тръгнал да звъня по звънците на хората посред нощ? – изръмжава Алф.

– Не е посред нощ. И е Бъдни вечер! – пояснява Елса.

– Аха – казва Алф.

– Да! – казва Елса.

Той отпива още кафе. Тя рита раздразнено изтривалката.

– Не мога да намеря ворша.

– Разбирам – кима Алф спокойно.

– Какво разбираш? – пита Елса съвсем неспокойно.

– Че не го намираш.

– И защо?

– Защото е тук.

Веждите на Елса се изстрелват нагоре, сякаш са седнали върху пейка и са осъзнали, че боята още е прясна.

– Воршът е тук?

– Да.

– Защо не ми каза?

– Току-що го направих.

– Защо е тук?

– Защото Кент се прибра в пет сутринта и воршът не можеше да стои на стълбите, по дяволите. Кент щеше да се обади в полицията, ако беше разбрал, че още е в блока.

Елса наднича в апартамента. Воршът седи на пода и лочи нещо от голям метален съд. На него също пише „Ювентус“. В смисъл, на съда, не на ворша.

– Откъде си знаел кога ще се прибере Кент? – пита тя.

– Знаех, защото бях в гаража, когато той пристигна със скапаното си БМВ – казва Алф нетърпеливо.

– Защо си бил в гаража по това време? – пита Елса търпеливо.

Алф я поглежда сякаш това е небивало глупав въпрос.

– Защото го чаках.

Елса дълго гледа Алф.

– Колко време го чака? – пита тя.

– Цяла нощ, до пет часа, нали ти казах, по дяволите – изръмжава той.

Елса обмисля дали да го прегърне. Въздържа се. Воршът вдига глава от металния съд и изглежда извънредно доволен. От носа му капе нещо черно. Елса се обръща към Алф.

– Алф... да не си му дал... кафе?

– Да – казва Алф и като че ли ни най-малко не проумява какво нередно би могло да има в това.

Елса зяпва и пита:

– Той е ЖИВОТНО! Защо си му дал КАФЕ?

Алф се почесва по скалпа, което за него е същото като да се почеше по косата. После наглася халата си. Елса вижда, че той има дебел белег на гърдите. Алф вижда, че тя го вижда. Изглежда кисел.

– Не исках да бъда неучтив, по дяволите – казва той и кимва към ворша и кафето.

Воршът кимва в отговор, изразявайки съгласие.

Елса масажира слепоочията си.

Алф отива в спалнята си и затваря вратата, а когато се показва обратно, вече носи коженото яке с таксиджийската емблема. Въпреки че е Бъдни вечер. Принудени са да оставят ворша да се изпикае в гаража, защото пред блока има полицаи, а дори един ворш не може да стиска особено дълго, след като е изпил цяла купа кафе.

На баба би ѝ харесало. Пикаенето в гаража. Това направо ще подлуди Брит-Мари.

Качват се горе. В апартамента на мама и Джордж мирише на целувки и огретен с паста и сос беарнез, защото мама е решила, че тази година всички в блока ще празнуват Коледа заедно. Никой не ѝ възрази, отчасти защото идеята беше добра и отчасти защото никой никога не възразява на мама. После Джордж предложи всички да сготвят любимото си ястие за коледния бюфет. Джордж го бива в тези неща, което дразни Елса до нетърпимост.

Любимата храна на момчето със синдром са целувките, така че майка му направи целувки. Или, добре де, тя донесе всички съставки, Ленарт пък ги вдигна от пода, след като тя ги изпусна, а Мод направи самите целувки, докато момчето със синдром и майка му танцуваха.