Елса се загръща още по-здраво с шала на Гринфиндор, пъха ръце в джобовете и те тръгват пеша в студа и снега. Воршът така се радва, че вече не се налага да се вози в автобуса, че започва да подскача в кръг около Елса и Чудовището като игриво кутре. Чудовището изглежда отвратен. Върви скръстил ръце зад гърба си като ски скачач и се опитва да се свие, доколкото е възможно – което, разбира се, не е много – за да не го докосне разлигавеният език като кърпа, когато косматият звяр минава покрай него.

Чудовището като че ли не е свикнал да се вясва навън през деня, мисли си Елса. Може би защото Вълчето сърце е свикнал да живее в тъмните гори отвъд Миамас, където слънчевата светлина не смее да се покаже. Или поне там живее в приказките на баба, така че ако в това приключение въобще има някаква логика, това би трябвало да е разумното обяснение.

Когато ги видят, хората по тротоара правят това, което по правило вършат хората, когато видят момиче, ворш и чудовище да се разхождат рамо до рамо: пресичат улицата. Някои, естествено, се преструват, че това няма нищо общо със страха им от чудовища, воршове и момичета, като демонстративно се правят, че говорят високо по телефона с някого, който съвсем неочаквано ги упътва в напълно противоположна посока. Както таткото на Елса прави понякога, когато се обърка и не иска непознатите наоколо да разберат, че той е от хората, които се объркват. Майката на Елса няма такъв проблем, защото ако тръгне в грешна посока, просто продължава да върви, така че човекът, с когото ще се среща, трябва да тръгне след нея. Баба решаваше проблема, като се караше на пътните табели. С всеки е различно.

Друга част от хората, които срещат приключенското трио, съвсем не се държат толкова дискретно, ами гледат Елса от другата страна на улицата сякаш е жертва на отвличане. Елса си мисли, че Чудовището сигурно е добър в много неща, но като похитител, който може да бъде обезвреден с кихане, едва ли би бил особено ефективен. След това се замисля, че сополите са доста особена ахилесова пета за един супергерой.

Един костюмиран мъж, който върви бързо и говори високо по бяла слушалка в ухото, изобщо не успява да ги види и продължава да марширува по тротоара, докато едва не забива чело в гръдната кост на Чудовището, който ужасено опитва да отскочи встрани, за да не вземе да се докосне до удавения в гел перчем. Мъжът с костюма надава остър писък. Чудовището отстъпва назад и търка ръце сякаш са били опръскани със слюнка. Воршът излайва леко и игриво. Мъжът с костюма се отдалечава, препъвайки се. Лицето му е пребледняло, а бялата слушалка се подмята до тялото му като каишка.

Елса поглежда Чудовището. Поглежда ворша. Клати разочаровано глава.

– Жалко, че не ви познавах на Хелоуин. Щяхте да сте адски добра хелоуинска компания.

Като че ли нито един от двамата не разбира какво означава това. Чудовището изчезва под качулката си така, че се подава само брадата му. Воршът спира да подскача в кръг и изглежда задъхан, както става с воршовете, които вече не са кутрета, когато си припомнят, че действително не са кутрета.

Разходката отнема повече от два часа. На Елса ѝ се иска да беше Хелоуин, защото тогава щяха да могат да се возят с автобус, без да плашат нормалните хора, тъй като всички щяха да си мислят, че са маскирани. Ето затова Елса обича Хелоуин. Тогава е нормално да си различен.

Вече е почти обяд, когато намират адреса. Елса я болят краката, гладна е и е в лошо настроение. Знае, че рицарите на Миамас никога не бива да хленчат или да се боят от големи приключения, когато са ги пратили на лов на съкровища, но не е казано, че рицарите не могат да са гладни или в лошо настроение.

Пред тях се издига блок, но от другата страна на улицата продават хамбургери. Елса казва на ворша и на Чудовището да я чакат и тръгва натам, макар всъщност да си има принципи относно веригите за бързо хранене, защото е почти на осем, има интернет и не е отворко. Но за жалост, човек не може да се храни с принципи дори когато е почти на осем. Затова купува сладолед за ворша и хамбургер за Чудовището. За самата себе си взима вегетариански бургер. На излизане вади скришно червения маркер от джоба си и задрасква тирето на една табела, където пише „XXL-меню“.

Чудовището отказва да докосне дори хартията на хамбургера си, така че Елса го дава на ворша. Минусовите температури парят лицата им, но те сядат на една пейка пред блока, докато Елса изяде вегетарианския си бургер. Или поне Елса и воршът сядат, защото Чудовището гледа пейката сякаш тя също би пробвала да го оближе. После върху пейката пада малко сладолед и воршът безгрижно го облизва, а Чудовището изглежда все едно ще повърне. Веднага след това Елса предлага на ворша да опита бургера ѝ и продължава спокойно да яде, след като той е отхапал от него. В резултат се налага Елса да помогне на Чудовището, като му дава хартиена торбичка, в която да диша. Това продължава дълго време, а когато той най-накрая се успокоява, Елса отбелязва, че не е сигурна колко чиста е била хартиената торбичка, след което Чудовището кляка и дълго време държи главата си с ръце.

Елса и воршът няма какво друго да правят, освен да седят на пейката и да го чакат да приключи. През това време Елса успява много да се ядоса на вегетарианския бургер, защото е адски вкусен, а е значително по-трудно да имаш принципи относно вериги за бързо хранене, които правят адски вкусни вегетариански бургери. Накрая тя вдига глава и оглежда фасадата на блока чак до покрива. Висок е сигурно петнайсет етажа. Елса изважда плика и започва да го изучава.

– Готов ли си? – пита тя Чудовището, но не изчаква отговора.

Слиза от пейката и се запътва с тежки крачки към входа. Чудовището и воршът я следват, обгърнати от мълчание и осезаема миризма на алкогел. Елса хвърля бърз поглед към таблото на стената и намира името от плика. Пред него пише „Лег. психолог“15. Елса не знае какво означава това. „Лег“ е „крак“ на английски, но тя никога не е чувала за крака, които имат нужда от психолог. Освен ако не става дума за хора на име Крак, те сигурно се нуждаят от психолог не по-малко от всички останали, заключава Елса. В такъв случай не би им се бъркала. Но все пак хората на име Крак изглеждат като твърде тясна целева група, за да може човек да си изкарва прехраната само с тях.

Както и да е, Елса закрачва през просторния кънтящ приземен етаж и застава пред асансьора в другия край. Воршът обаче отказва да се приближи. Елса накланя глава.

– Не ми казвай, че те е страх от асансьори.

Воршът поглежда засрамено в пода.

– Значи имаме късмет, че Войната-Без-Край не се е водила в блок, защото тогава вие, воршовете, нямаше да сте от голяма полза! – въздъхва Елса.

Воршът излайва обидено на Елса. Или пък на асансьора. Елса свива рамене и влиза вътре. След известно колебание, Чудовището я последва, като внимава да не докосва стените. Воршът тръгва намусено към едно ъгълче на приземния етаж и изчезва в сенките.

Елса преценява Чудовището с поглед, докато пътуват нагоре. Брадата му стърчи изпод качулката като голяма любопитна катерица. Колкото повече го опознава Елса, толкова по-малко застрашителен ѝ изглежда той. Чудовището забелязва погледа ѝ и размърдва неловко ръце. За своя изненада, Елса осъзнава, че отношението му я наранява.

– Значи, ако тая работа ти е толкова неприятна, можеш да пазиш долу. Нищо няма да ми се случи, докато доставям писмо на крачен психолог! – сопва му се тя.

Казва го на обикновения език, защото не иска да говори на тайния с Чудовището. Гложди я, че езикът на баба дори не е бил неин, и ревността расте като тумор в корема ѝ. Елса знае, защото е проверила в Уикипедия какво означава „аналогия“. Означава „сравнение“. Като тумор.

– Не е нужно да стоиш до мен през цялото време, за да ме пазиш, щом е толкова важно изобщо да ме пазиш! – избухва тя, малко по-ядосано, отколкото ѝ се искаше, макар че още отначало възнамеряваше да прозвучи адски ядосано.

Започнала е наистина да счита Чудовището за приятел, но сега ѝ бе напомнено, че той е там само защото баба му е казала да я пази. В такъв случай да се маха и да хваща гората, мисли си Елса. Буквално, защото Вълчето сърце е живял именно в гората, ако в тази приказка въобще има някаква логика.