Харди стана заедно с Фримън. Никой не забеляза, никой не възрази. Застанаха пред Вилърс и вдигнаха очи.

Съдията заговори тихо:

— Не съм сигурна, че съм съгласна за уместността на въпроса, господин Пауъл. Какво общо има голото тяло на госпожа Уит със смъртта на съпруга й?

Фримън, все още възбуден, отговори вместо прокурора:

— Нищо.

Грешка. Вилърс го изгледа свирепо.

— Господин Фримън, когато поискам да чуя коментара ви, ще се обърна към вас, ясно ли е това? — И без да изчака отговора му, подкани Пауъл: — Е?

— Ваша светлост, става дума за мотива. Знаем, че съпругът й я е биел и че…

— Един момент. Досега стана дума само за застраховка и любовна авантюра…

Харди изведнъж забеляза, че стенографът го няма и изненада сам себе си, като отбеляза факта:

— Извинете, ваша светлост, ще се протоколира ли този разговор?

При сериозно дело като това нищо не биваше да остава извън официалния протокол.

Вилърс сякаш едва сега осъзна, че Харди е там. Изненадата в погледа й отстъпи място на типичния гняв, но Харди не отстъпи.

— Може би ще е по-добре да отидем в кабинета ви?

С невероятно неудоволствие съдията се вторачи в тримата мъже, застанали отпред.

— Какъв е смисълът, господин Харди?

— Едва ли е нужно да ходим там, ваша светлост — обади се Пауъл, самото помирение. — Струва ми се, че можем да изгладим проблема и тук.

Вилърс изопна гръб, пое въздух.

— Вижте какво, наистина ми омръзна да задавам въпрос на един, а да ми отговаря друг. Питам нещо Пауъл, отговаря Фримън. Питам нещо Харди, отговаря Пауъл. Сега… слушайте ме внимателно. Зададох въпрос на господин Харди. Искате да разговаряме в кабинета ми, така ли?

— Да, госпожо.

Вилърс насочи към него пръст.

— Да, ваша светлост. Не „Да, госпожо“.

— Да, ваша светлост, извинете ме.

Вилърс събра няколко листа от масата си и наведе глава.

— Това наистина може да ме изкара от кожата — прошепна тя сама на себе си и стана. — Стенографът ще ни придружи до кабинета ми. Ще се оттеглим за малко. Доктор Пул, можете да слезете, докато се върнем. Или да останете, където сте.

И поведе шествието след себе си.

Кабинетът й не беше много по-внушителен от кутийките, които използваха прокурорите. Беше малко по-голям, имаше собствена баня и тоалетна, кресла с малка масичка, килим и картини по стените, но въпреки това липсваше всякакъв уют.

Сега Харди трябваше да се сблъска с гнева на съдията лично.

— Добре, господин Харди, намираме се в кабинета ми и водим протокол. Ще ми обясните ли, ако нямате нищо против, защо сме тук?

— Господин Пауъл повдигна въпроса за уместността на…

— Знам какво повдигна.

Харди отстъпи назад.

— В такъв случай, ваша светлост, бих желал да продължи, защото за това може да стане дума във втората фаза, ако се стигне до нея.

Вилърс му напомняше за ядосана птица — наклонена на една страна глава, готова да му изкълве очите. Тя премести поглед върху прокурора, който се бе настанил в едно от кожените кресла.

— Добре, господин Пауъл, да чуем какво общо има голото тяло на госпожа Уит.

— Ваша светлост, показанията на доктор Пул ще покажат пряко, че Нед Холис редовно е пребивал жена си, което, разбира се, е още един мотив да го убие. Нима това е неуместно?

Освен това е и смекчаващо вината обстоятелство, помисли си Харди.

— Искате да кажете, че става дума за малтретирана съпруга?

— Налице са такива елементи. Въпрос на факти, които трябва да оценят съдебните заседатели.

Вилърс поклати глава.

— Давате ли си сметка какво искате да постигнете? Имате ли някакви доказателства, че вторият й съпруг… как му беше името?

— Лари.

— … че Лари също я е биел? Това ли ще твърдите?

— Извинете, ваша светлост — намеси се Фримън, — ние не твърдим, че Дженифър е малтретирана съпруга. Самата тя не твърди, че е имала причина… не казваме, че е убила двама съпрузи, защото са я пребивали от бой и са си го заслужавали. Казваме, че изобщо не е извършила подобно нещо.

Вилърс седна на ръба на стола и се опря на бюрото.

Харди погледна Дейвид, който се бе облегнал на библиотеката най-спокойно.

Вилърс се вгледа в прозореца и поройния дъжд навън.

— Значи, господин Пауъл, мога ли да смятам, че ще чуем, че по цялото тяло на госпожа Уит е имало синини, отоци и други подобни?

— Да, ваша светлост.

— И фактът, че доктор Пул ги е видял с очите си, според вас ще извади показанията му от сферата на догадките?

Пауъл си даде сметка какво означава всичко и започна да пъшка. Коженият стол, на който седеше, проскърца. Продължи да упорства:

— Самите синини, ваша светлост, са факт. Доктор Пул ги е виждал лично.

— И след това ще поискате съдебните заседатели по някакъв начин да ги свържат със смъртта на съпруга й?

— Ваша светлост, истината е, че първият й съпруг, Нед Холис, я е биел. Може да се заключи, че…

Фримън направи крачка напред.

— Не е вярно, Дийн. — Обърна се към Вилърс и продължи: — Извинете ме, ваша светлост, но клиентката ми категорично отрича да е била малтретирана и отказа да използваме подобно твърдение за защитата й. Съдебните заседатели не могат да основават заключението си на синини и белези, които може да са получени от какво ли не.

— Говори сериозно, Дейвид — Пауъл се надигна ядосано. — Много добре знаеш, че…

— Господа! Напомням ви, че разговорът се протоколира и всички забележки трябва да са отправени към съда. — Не изчака отговор, а стана и се вторачи в двамата мъже. — Господин Пауъл, доколкото успях да схвана, имате проблем с доказателствата. Смятате ли да призовете свидетел, който да даде някакви сведения за деня, в който е умрял господин Холис или за това, къде е била госпожа Уит по това време? Някой видял ли я е да взема атропин от шкафа на зъболекаря? Спринцовка? Видели ли са я да ги хвърля след това някъде?

Пауъл се изправи и мушна ръце в джобовете си. Искаше да изглежда уверен в себе си. Харди реши, че не е убедителен, не смяташе и че е успял да заблуди някой друг.

— Ваша светлост, след като имаме застраховката, закономерността…

Вилърс вдигна ръка.

— Зададох ви най-прост въпрос, който изисква отговор с „да“ или „не“. Смятате ли да призовете някой, който да хвърли светлина върху нещата, които изброих или не?

— Ваша светлост, аз…

— Да или не, по дяволите! — Вилърс погледна протоколчика и веднага добави: — Зачеркни последното, Адриан. Да или не, господин Пауъл?

Долетя далечен тътен от бурята.

— Не, конкретно за тези неща. Не, ваша светлост.

— А смятате ли да хвърлите повече светлина върху каквито и да било конкретни неща? Такива, които да не са в сферата на догадките, а в сферата на доказателствата? Не бързайте с отговора.

Пауъл седна отново, наклони се напред, опря ръце на бедрата си.

— Лейтенант Батист, който е разследвал смъртта на Нед Холис първоначално, ще бъде призован.

— Това е лейтенантът, който тогава не е открил достатъчно основания да се търси убиец, нали?

Прокурорът приглади косата си.

— Имаме още няколко свидетели, които…

— Не се съмнявам, че имате. Интересува ме, дали някой от тях ще ни каже нещо конкретно. Познавате закона не по-зле от мен, нали?

Сякаш в някакъв кошмар, Пауъл пак стана прав.

— Ваша светлост, след сериозни размисли и при немалки разходи, областната прокуратура реши да ексхумира тленните останки на Нед Холис, за да проведе възможните изследвания за отрови. Открихме смъртоносна концентрация атропин, който не е опият.

— Ваша светлост — намеси се Фримън, — собствените им свидетели твърдят, че Холис е експериментирал с наркотици. Може би е искал да изпробва въздействието на атропина.

Вилърс не обърна внимание на думите му и продължи да гледа Пауъл.

— Както много добре ви е известно, господин Пауъл, въпросът е не какво мислите, а дали сте в състояние да докажете по категоричен начин, вън от всякакво съмнение, че Нед Холис е бил убит. Представяте ми застраховка, която е била използвана по предназначение. Представяте ми наркоман, решил да си прави опити с опасни химикали. Сега променяте и мотива… ако госпожа Уит не е убила мъжа си заради парите, значи го е направила, защото смятате, че я е малтретирал. Оплаквала ли се е някога в полицията?