Пауъл най-накрая млъкна.

Вилърс кръстоса ръце на гърдите си, отиде зад бюрото и застана за миг неподвижно. Чакаха я. Дъждът барабанеше по стъклата, протоколчикът също престана да щрака с клавишите на машината. Вилърс се наведе, взе няколко листа от бюрото, пусна ги отново. След това поклати глава и огледа присъстващите.

— Искам малко спокойствие, за да обмисля положението. Върнете се тук след петнайсет минути.

Когато се върнаха, съдия Вилърс обяви, че е готова да обяви обвинението за смъртта на Нед Холис за несъстоятелно. В този случай, разбира се, Дженифър трябваше да бъде съдена повторно, на нов процес, само за смъртта на Лари Уит. Беше очевидно, че съдебните заседатели са предубедени — бяха чули, че според прокурора тя е убила и първия си съпруг. Освен това бяха видели, че Пауъл е прокурор, който представя доказателства, които никой разумен съдебен заседател не би приел.

Фримън и Харди започнаха да пресмятат кой губи повече — защитата или обвинението. В края на краищата от дилемата ги спаси самата Дженифър — тя нямаше никакво желание да стои в затвора, докато се насрочи ново дело и всичко започне отначало.

Всичко това влезе в протокола в присъствието на съдия Вилърс.

— Ваша светлост — каза Фримън, — струва ми се, че основанията за прекратяване на това дело са свързани с неправилното поведение на обвинението, което наруши правото на клиентката ми да бъде съдена своевременно, без протакане. Смятам, че другите обвинения също би трябвало да отпаднат, защото госпожа Уит вече беше изложена на опасност…

Вилърс не прие това добре.

— Хубав опит, господин Фримън, но няма да мине. Искате ли да пренасроча ново дело или не? Това ви питам. Ако желаете, обвиняемата може да бъде съдена от друг състав. Ако не желаете, аз на своя глава няма да поема инициативата.

Фримън, който не се бе надявал предложението му да се приеме, все пак остана доволен. Но не позволи да му проличи.

— В такъв случай, ваша светлост, макар и да смятам, че този процес вече е фатално опорочен, ще предпочетем да продължим. Разясних ситуацията на госпожа Уит и тя е съгласна. Така ли е, Дженифър?

Дженифър вдигна очи.

— Да.

Всички се върнаха в съдебната зала и съдия Вилърс обяви пред съдебните заседатели, че е решила да уважи искането на защитата, въз основа на член 1118.1, липса на доказателства, обвинението срещу Дженифър Уит за убийството на първия й съпруг да бъде оттеглено. Заседанията щяха да бъдат възобновени в понеделник, но дотогава Вилърс препоръча на заседателите да се прибират у дома рано и да си почиват добре.

Харди се измъкна от мокрия шлифер и го хвърли на съседния стол в заведението на Лу Гърка. Фримън седна срещу него.

Едва наближаваше четири, но навън беше тъмно. Собственикът играеше на зарове с един от постоянните клиенти, а жена му гледаше по телевизията някакъв блудкав сериал. Други хора нямаше.

Донесоха им кафето и Харди обви пръсти около чашата, за да ги стопли. Фримън добави спокойно две лъжички захар, после малко сметана. Разбърка го, отпи, сложи още сметана, пак отпи.

— Диз, трябва да ти кажа нещо, което няма да ти хареса.

И го уведоми, че разполага със сведения, които недвусмислено говорят, че Дженифър Уит наистина е отровила първия си съпруг Нед Холис.

Харди го изслуша стъписан, дори не успя да възрази срещу очевидното, че Фримън го е излъгал. Че след като е знаел това, е отървал Дженифър в съда. Дойде му твърде много. Довиждане и вървете по дяволите. И двамата…

— Искам просто да я изслушаш. Да го чуеш с ушите си. — Фримън бе изскочил след него на улицата, бе се вмъкнал на седалката до него. Дъждът барабанеше по покрива на колата, паркирана на паркинга пред съдебната палата.

Харди поклати глава удивено.

— Какво, по дяволите, може да ми каже тя? А ти…

Но се застави да слуша. Поне това бе длъжен, заради себе си.

32

Нямах избор. Щеше да ме убие, щеше да ме намери и убие. Колко време човек може да издържи, без да предприеме нещо?

Всички казват това, нали? Така мислиш и ти? Добре, след като всички казват така, може би има нещо вярно.

През първата година и двамата имахме работа, купихме си къща, щяхме да станем като нашите. Той още не прекаляваше с кокаина. Удряше ме понякога, но след това ставаше ужасно мил, извиняваше се и всичко минаваше.

След първия лош случай отидох у дома, при мама. Знаеш ли какво ми каза тя? Да сме се надявали да престане, но да не сме казвали на татко, защото щял да се разстрои, а и какво можел да направи? Сигурно щял да отиде при Нед и да си създаде неприятности. Щял да загази или той, или Нед — и в двата случая било лошо, така че било по-добре да се оправя сама с мъжа си и да не забърквам татко.

Така правели добрите съпруги, това каза мама. Опитвали се да загладят нещата, гледали да не се оплакват. Може би, ако съм била по-мила, Нед нямало да се ядоса чак толкова. Да не съм се държала като кучка, знаеш какво имам предвид.

Започнах да се опитвам, но лошото беше, че нямах никакъв шанс да повлияя на Нед, когато пиеше или вземаше кокаин и разни други неща. Ставаше направо гаден. Още по-гаден стана, когато загуби работата си при Бил Греъм — година-две беше нещо като главен организатор на турнета — и после го изхвърлиха… Познай защо… Трябваше да се върне в малките заведения и взе да става още по-лош. И разбира се, не престана с кокаина.

Все едно. В Лос Анджелес имах една приятелка, Тара, и избягах при нея. Направих грешка, че се обадих на Нед и му казах, че съм си отишла, че няма да се върна при него и да не се безпокои за мен. Страхотно, нали? Не исках да се безпокои за мен! Просто исках всичко да свърши.

Но той не беше съгласен. Сгреших, че му се обадих. И през ум не ми беше минало, че ще тръгне да ме търси. Глупаво от моя страна, като се замисля. Дойде там и беше странно спокоен. Не беше пиян или дрогиран. Имам чувството, че това ме уплаши най-много.

Пуснахме го да влезе. И през ум не ми мина, че… отиде до Тара и заби юмрук в корема й, без да каже дума, с всичката си сила. Нед беше едър мъж, метър и осемдесет, близо сто килограма. После се наведе над нея и я заплаши, че ще я убие, ако ме скрие още веднъж или се обади в полицията.

И мен заплаши. Каза, че ще ме убие, ако повикам полицията. Сериозно говореше. Не се съмнявах, че ще го направи. Сграбчи ме за косата и за ръката и ме завлече в колата. Цяла нощ пътувахме, не ме остави да отида и до тоалетната. После, когато се прибрахме у дома, ме наби и ме накара да измия колата, защото беше мръсна.

Звучи странно, но през цялото време се опитвахме да живеем нормално. Аз работех при Харлън, в приемната му, мислех си, че някой ден мога да стана сестра… не съм ли ти казвала? Така започна всичко. Нямах намерение да му изневерявам. Не смятах, че съм такава. Само че с Нед нещата не вървяха, а Харлън беше много мил с мен. Добър. Не беше трудно да се крием. Нямаше нужда да закъснявам вечер или да се измъквам тайно от къщи. Просто заключвахме вратата през обедната почивка и толкова.

Тогава, един ден видя… видя какво ми е направил Нед и каза, че трябва да се оплача в полицията, да повикам ченгетата, да предприема нещо. Но аз отрекох, че Нед е виновен. Казах, че съм се ударила без да искам и толкова.

Е, ти видя Харлън. Според него, ако човек прави каквото трябва, в края на краищата нещата все някак се подреждат. Накрая реших, че съм влюбена в него. Вярно е, че сега е дебел, но тогава не беше… беше едър. Винаги съм имала слабост към едрите мъже.

Реших да изчакам някой път, когато Нед не е пиян или дрогиран, за да поговорим, за да му кажа, че не се чувствам добре и не мога да понасям да ме бие, че ще го оставя, ако продължава. Разбира се, не му казах за Харлън. Слава Богу. Казах му, че няма други мъже, нищо такова. Че трябва да се разберем помежду си, той и аз.

Мислех си, че ако не бягам, ако съм разумна, реакцията му ще е различна.