— Е? Какво са решили за братаницата ви? А кого от двамата са признали за патриарх на Константинопол?

— Нито архиепископ Фантино, нито Лодовико.

— Ами тогава? — извика учудена Мария.

— Кардиналите и отците избрали съвсем други, някой си Жервазио, свещеник от Тоскана. След това го признали с канон за най-горен патриарх от всички останали, следващ непосредствено подир папата.

— Това е голяма чест за нас — каза замислена Мария, — но не се знае дали сега ромеите ще се съгласят да признаят за патриарх тоя непознат западняк.

— Освен това в Англия крал Йоан отново се сприятелил с папа Инокентий...

— За да го облекчи от многото задължения, които той пое, като подписа Хартата на свободите... Не ми се вярва, че коварният Йоан мисли да изпълнява всички точки на договора с бароните... Свободи само на думи. А народът пак си пъшка под безбройните тегоби... Права получиха само големите властели и църковници... — поклати глава Мария.

— Има една точка за даване права и на селяните...

— Ала само за свободните. Останалата част, по-голямата, пак е лишена от защита срещу произволите...

Анри отправи внимателно взор към жена си. Дълбоко спотаена мисъл се помъчи да изплува в съзнанието му. Не се ли бяха опитали интригантите да я обвинят във връзка с еретиците? Често в словата й се промъкваха дръзки мисли и загадъчни съждения.

Анри тръсна глава, отпъди хапливото подозрение. И сякаш за да поиска мислено прошка, той простря ръка, улови десницата й. Усмихна се.

— Когато Йоан подписал Хартата, с която давал право на комитет от двадесет и пет души да разглеждат оплакванията против короната, след това се търкалял по земята и взел да хапе парчета дърво.

Мария леко се засмя и не издърпа ръката си.

— Йоан не мисли да се подчинява на решенията на този комитет.

— Тъкмо. Папата изпратил вула за отлъчване на град Лондон, защото неговият архиепископ Лангтон бил душата на заговора: той накарал бароните да поискат клетва от краля, че ще спазва правилата на Хартата. Ала лондонските граждани какво сторили? Въпреки отлъчването, по съвета на архиепископа, накарали да бият всички камбани и си отслужили служба, без да искат да знаят за никаква вула.

— Защото са далеч...

— А в това време Филип Август се помъчил да завземе английския престол, като обявил сина на Иоан за незаконен наследник...

— Защо? — Мария полека отдръпна ръката си. Магията бе изчезнала. Отново държавните грижи се бяха намесили помежду им.

— Защото законен наследник се смята синът на френския крал, Луи, който е женен за племенницата на Йоан. Нали знаете, че Йоан се счита от всички англичани за убиеца на младия Артур, син на старшия брат Жофруа. Ричард и Йоан бяха подир първите двама, които умряха рано...

Като забеляза замисленото чело на жена си, Анри неволно, по някакво чудно свързване на мислите, побърза да мине на друга новина.

— Вече канонизирали двата нови религиозни ордена, за да ги противопоставят на ересите...

— Това ми е известно отдавна. Друго?

Той прехапа устни. Погледна със затаена тревога към Мария. Въздъхна.

— Неприятни новини от България.

Тя усети как ледени тръпки пробягват по гърба й. Изтръпна. Затаи дъх. Цялата кръв бе нахлула в сърцето й!

— Водачът на богомилите Добромир бил уловен заедно с някакви бунтовници в един манастир край Преслав. След дълги изтезания бил умъртвен: хвърлили го в казан с врял зехтин. Ала той не изказал никого от съзаклятниците, които били на тайното заседание с него... В България е неспокойно...

Мария си спомни далечния миг, когато в млината край забела раненият войскар й бе казал: „Уби го войводата Манастър по поръчка на царицата и Борил!” Нима тогава някой бе познал, че думите му бяха проболи сърцето й по-зле от кинжал? И сега тя продължи да мълчи и слуша, без да трепне, без да се издаде ни с движение, ни с поглед. Наоколо й падна тъмно було, изчезнаха сияйните мрамори и мозайки, топлото ухание на стаята, ласката на хрътката, опряна до коляното й.

Тя усещаше само мразовития лъх на снежния вятър, който бе брулил лицата на съзаклятниците, чуваше предсмъртния стон на Добромира, проклятието на Радул. Какво ставаше с него? Не бе ли и той между заловените, между изтезаваните, между убитите може би? Тя затвори за миг очи, залюляна от тъмно отчаяние.

А гласът на Анри минаваше край ушите й, чужд, далечен, изговаряше думи празни, безполезни, разправяйте нещо, което не достигаше до нея.

— Съборът взел най-строги мерки против разпространението на ересите, като забранил на клира да се занимава с търговия, да посещава кръчми, турнири, игри и представления, като го задължил да изпълнява усърдно обета си за целомъдрие и въздържание, да се облича прилично и скромно, да бъде изобщо духовен лекар на човечеството. Папа Инокентий оправдал гоненията против еретиците с това, че албигойците пречат на вековния блян на папството — да установи по целия свят един закон, властен за всички люде: подчинение на вярата такава, каквато я е установила църквата, като изразителка на светия дух...

Той се замисли, загледан в златните облаци искри, които избухваха в огнището.

— Съборът не признал брака на братаницата ми за законен. Преди женитбата си Бурхард д’Авезн бил приел духовен сан, който прикривал. Значи, мълвата за него излезе съвсем вярна. Напразно той ходил лично да иска милост от папата. Инокентий останал непоколебим и го осъдил да отиде една година на заточение в Ерусалим и Синайската планина. Бедната Маргарита! — пошепна императорът. — Нито една от дъщерите на брата ми Бодуен не излезе щастлива в женитбата си. Сега тя трябва да се върне във Фландрия при Жана, чийто мъж е още затворен в лувърската тъмница в Париж...

Изведнъж той млъкна. Стана.

— Вие сте уморена, Мария... Все още не можете да възстановите здравето си.

Гласът му стана строг и тъжен:

— Не искам да ви правя нови упреци, ала желая да припомня колко лекомислено се отнасяте към себе си. Знаехте много добре, че е опасно и вредно да яздите кон в такова състояние, и все пак не ме послушахте.

Безкрайно страдание сведе челото й надолу в безмълвна скръб. Анри усети как в гърдите му прелива топло съчувствие. Тя внезапно закри лице в ръцете си.

Нима и в нейното сърце не пламтеше по-ярко жалбата по детето, което не биваше да живее? Защото не биваше между Мария и Ерик Фландърски да има трайна връзка.

Между дъщерята на Калоян и врага на Йоан-Асен.

— Простете ми. Никога вече, кълна, се, няма да ви кажа дума по това.

От този ден Мария почна видимо да линее, Нищо не можеше да ръзцъфти усмивка по лицето й. Едничката й утеха — да ходи у Белославини и да гали детето й, което бе кръстила заедно с императора — бе вече мъчително задължение. След смъртта на Добромир двете приятелки усещаха като мрачна стена помежду си хилядите неизречени думи, безбройните съмнения и съжаления, които те не смееха да изявят гласно. Защото всяка от тях таеше в сърцето си скрита мъка, която не можеше да се изповяда пред никой човек на света.

Напразно Анри събра прочути жонгльори, трубадури и трубадури, уреди шумни и бляскави турнири, игри и празненства.

Мария всеки ден ставаше по-бледа и по-тъжна, с прозрачно лице и огромни равнодушни очи.

— Искате ли да отидем в Търнов на гости на Борил? — я питаше загрижено той. Ала тя поклащаше глава с нескрит ужас. Вече два пъти й бяха идвали на гости приятелки от България. Ала никоя от тях не можеше да й каже нещо положително. Къде беше войводата Радул? Какво ставаше с Илиица, Георги, Продан... Не знаеха.

Царица Елена и Ана и бяха пратили едно-две писма, написани очевидно под зоркото око на бдящата охрана. Витлеем отново бе заминал за Рим, да довърши богословските си науки, а оттам щеше да отиде да следва в Парижкия университет. От Йоан никаква вест.

Веднъж тя реши. Ще отиде при Анри и ще му изповяда всичко. По-добре да получи гнева и ненавистта му, отколкото това вечно, безкрайно, смъртно очакване.