Теръл кимна.

— Това е Нед, нали? Първият съпруг?

В залата се надигна нервно кикотене, дори и откъм съдебните заседатели. Теръл вдигна поглед обидено. Не беше очаквал, че ще предизвика смях. Пауъл запази спокойствие.

— Ако съдът не възразява — каза той, — отсега нататък ще наричаме Едуард Холис Нед Холис. — Обърна се отново към Теръл и повтори въпроса си.

— Аз съм сержант-инспектор в отдел „Убийства“. Миналия декември разследвах смъртта на Лари и Матю Уит. Докато проверявах миналото на заподозряната, стана дума за първия й съпруг. Тя ми разказа, че бил умрял от свръхдоза и че е получила застраховката му. Реших, че си струва да се провери това съвпадение малко по-задълбочено.

Всичко това беше истина и Харди си даде сметка, че в края на краищата, призоваването на Теръл не е чак такава грешка. Показанията му щяха да изтъкнат приликите в мотива в двата случая преди да се представят каквито и да било улики, свързващи Дженифър с двете убийства. Истината бе, че това начало не беше никак благоприятно за тях и Харди се зачуди как ли ще реагира Фримън. Единствената реакция, беше да хване бика за рогата веднага.

— Ваша светлост! — Гласът му сега беше по-звучен, което не би могло да не е преднамерено. Всичко, което правеше дотук, бе добре отрепетирано, макар и да не личеше. Обикновено говореше троснато — с нисък, дрезгав и гърлен глас. Тук трябваше да се олицетворява разумът и тонът му напомняше повече за грижовен дядо.

Вилърс го изчака да стане. Това отне повече време, отколкото би трябвало да се очаква, но процесът бе едва в началото си и все още никой не беше изгубил търпение.

— Ваша светлост — повтори Фримън, — струва ми се, че е малко рано за съвпадения. Досега не е доказана връзката на клиентката ми с всичко това.

Както Харди знаеше, слабостта на Теръл бяха мотивите. Младият полицай — сега вече със зачервено лице и изпъкнали вени по врата — се надигна заплашително.

— Онзи е умрял и жена му е прибрала застраховката! Какво още искате?

_Бам! Бам! Бам!_

Очите на Вилърс припламнаха гневно, въпреки че гласът й беше овладян.

— Господин Теръл, достатъчно. Господин Фримън се обърна към съда, не към вас. Ясно ли е това?

Теръл седна и оправи якето си, все още ядосан.

— Зададох ви въпрос, сержант. Ясно ли е това?

— Да, ваша светлост. Съжалявам.

Вилърс кимна, очевидно удовлетворена. Изчезна и гневният пламък от очите й. Даваше да се разбере, че в залата ще цари порядък. Вдигна поглед към тавана, после се обърна към Фримън.

— Възражението се приема. Господин Пауъл, трябва да сте малко по-конкретен. Дами и господа съдебни заседатели, моля не взимайте под внимание думите на свидетеля за някакво съвпадение. Не забравяйте, че вашата задача е да откриете връзката между фактите. Господин Пауъл?

Пауъл, който неочаквано бе загубил контрол над положението, изведнъж осъзна какво е станало. Свидетелят му се беше показал като сприхав грубиян и бе загубил сериозна част от доверието в себе си още в самото начало, а им оставаше да извървят още дълъг път заедно. Прокурорът пусна невъзмутимата си усмивка. Щяха ли да я приемат за искрена съдебните заседатели?

— Инспектор Теръл, да поговорим за нещо друго.

Поведе го съвсем внимателно, стъпка по стъпка, през разпита на Дженифър, без да споменава причините, накарали ги да се усъмнят и ексхумират тялото. Съдебните заседатели трябваше сами да направят тази връзка. Ексхумацията беше факт, факт беше и че в лявото бедро е открит атропин в повишена концентрация. Пауъл не постави въпроса по какъв начин това вещество се е озовало там.

Нед имал застрахователна полица за седемдесет и пет хиляди долара. Дженифър представила копие от нея и чека за сумата.

— Дами и господа съдебни заседатели, представям ви веществено доказателство на обвинението номер едно. Видно е, че получател на застрахователната сума е подсъдимата. Представяме ви и осребрения чек, доказателство номер две. Инспектор Теръл, засега нямам повече въпроси, благодаря. Моля изчакайте кръстосания разпит.

На Харди му се стори, че Теръл е заел мястото на свидетеля с очакването да остане там по-дълго, да каже много повече, да предизвика далеч по-силно впечатление. Беше уверен, че и други са го доловили.

Нервите му бяха изопнати, изглеждаше ядосан. Фримън реши да се възползва. Изправи се спокойно, оправи вратовръзката си, запрелиства някакви документи. Не беше достатъчно бавно, за да има Вилърс основание да му направи забележка, но Теръл видимо излизаше от кожата си.

Най-накрая Фримън застана в средата.

— Добро утро — поздрави той добродушно и почака още малко. Теръл още повече се ядоса, но все пак се овладя, кимна и също промърмори някакъв поздрав.

— Инспектор Теръл, казахте, че Нед Холис е имал застрахователна полица за седемдесет и пет хиляди долара, които е трябвало да получи Дженифър. Вярно ли е това?

Свидетелят погледна за миг съдията, после Пауъл, най-накрая Фримън.

— Вярно е.

— А какво ви каза госпожа Уит, че е щяло да стане, ако тя беше умряла?

Теръл се замисли.

— Че Нед е щял да получи парите.

— С други думи, застраховката е била взаимна, така да се каже. Ако единият умре, другият получава парите.

— Да, така е.

— Истина ли е, че по онова време Дженифър и Нед са притежавали къща?

— Истина е.

— Вие проверихте, за да сте сигурен, нали?

— Да.

— По време на разследването някой каза ли ви каква е била стойността на тази къща?

Теръл хвърли неуверен поглед към Пауъл. Фримън беше наясно, че ако прокурорът възрази срещу този въпрос — стойността на къщата не би могла да се установи въз основа на това, какво някой е казал на свидетеля — възражението щеше да бъде прието. Но от друга страна нямаше да е проблем да се докаже колко е струвала къщата в действителност, а съдебните заседатели биха останали с впечатлението, че прокурорът иска да скрие цената й.

Пауъл не реагира. Теръл отговори, че Дженифър и Нед са купили неголяма къща близо до Дейли Сити, като са платили първоначална вноска от двайсет хиляди долара.

— Значи целият заем е бил осемдесет хиляди?

— Не знам. Предполагам.

— Значи знаете, че са платили в брой двайсет хиляди, но не знаете, че целият заем е бил осемдесет хиляди, така ли?

Пауъл стана, за да се опита да спаси Теръл, поне засега.

— Ваша светлост, не е по същество.

— Не мисля — сряза го Вилърс направо. — Продължавайте, Фримън. Инспекторе?

— Да. Заемът им беше около осемдесет хиляди долара.

Фримън се обърна непохватно към съдебните заседатели като едва не залитна.

— А по време на разследването си установихте ли какво е станало с този заем?

Теръл дръпна яката си, сякаш изведнъж му бе отесняла.

— Мисля, че госпожа Уит го е изплатила.

— С парите от застраховката ли?

— Да, струва ми се.

— Струва ви се или го знаете със сигурност?

— Знам го със сигурност. Изплатила е заема с парите от застраховката.

— Точно така. — Фримън се върна до масата си и взе фотокопиран документ, обозначен като „Веществено доказателство на защитата №1“. — Познато ли ви е това? — Докато Теръл разглеждаше документа, Фримън се обърна към съдебните заседатели: — С други думи, инспектор Теръл, от този документ е видно, че клиентката ми не е прекарала примерно една година в Лас Вегас или на Хавайските острови, нали?

Пауъл скочи:

— Възразявам!

— Оттеглям въпроса си, ваша светлост. — Беше постигнал, каквото искаше — ако Дженифър беше убила мъжа си заради застраховката, би трябвало да задържи поне част от парите, за да се забавлява. — Искам да ви попитам още нещо, инспекторе. Казахте, че Дженифър… госпожа Уит… е споменала пред вас, че Нед Холис е употребявал наркотици?

— Да.

— Казала ви е, че е _експериментирал_ с наркотици, нали?

— Да.

— И сте разпитали хора, които са потвърдили тези думи?

Пауъл скочи отново.

— Ваша светлост, свидетелят не може да установи факт в съда въз основа на чутото от трето лице. Господин Фримън оказва натиск над свидетеля.