Пауъл се върна в средата на залата.

— Защо Дженифър Уит е убила първия си съпруг? Обвинението ще представи пред вас доказателства, че е била налице застраховка за сумата седемдесет и пет хиляди долара, която обвиняемата е трябвало да получи в случай, че съпругът й умре. Четири месеца след неговата смърт тя е изтеглила цялата сума. През осемдесет и четвърта година седемдесет и пет хиляди долара бяха много пари.

— Възразявам, ваша светлост — надигна се Фримън. Трябваше да се намеси, за да наруши ритъма на Пауъл, макар че последното изказване засега бе най-безобидното. Дали седемдесет и пет хиляди долара са били много пари през 1984 година можеше да се спори, но че това мнение не е доказателство по делото беше извън всякакво съмнение.

Вилърс прие възражението, но изгледа Фримън особено. Не беше позволено встъпленията да влизат в спор със закона или да се превръщат в литературно четене, но все пак се позволяваше значителна свобода. Вилърс даваше на Фримън да разбере, че ако смята да се заяжда с Пауъл на дребно, трябва да очаква същото. Играта започваше.

Опитът на Фримън да наруши ритъма на Пауъл също не се увенча с успех. Прокурорът се носеше напред с издути платна и нищо не беше в състояние да го спре. Веднага, щом съдията каза: „Приема се“, той продължи:

— Както вече ви е известно, дами и господа съдебни заседатели, това е наказателно дело за предумишлени убийства, извършени при утежняващи вината обстоятелства. Едно от тези обстоятелства е фактът, че Едуард Телър Холис е бил убит преднамерено и хладнокръвно, с цел материално облагодетелстване. Не е от значение, че това е станало преди толкова години. Законът не ограничава отговорността при убийство.

Дженифър, седнала между Харди и Фримън, се беше изопнала като струна. Изглеждаше напълно овладяна и спокойна. Единствено потрепването на ноздрите й издаваше някакво безпокойство.

Пауъл я изгледа и направи пауза. Нима искаше да го предизвика с ледения си поглед? Позволи си да й кимне — почти приятелски — и Дженифър се размърда.

— Година след смъртта на първия си съпруг, през 1985 година, Дженифър се омъжва за Лари Уит, който изоставя жената, с която е завършил образованието си…

Фримън отново възрази. Отново възражението му беше прието, този път по-категорично. Може би това беше първият от очакваните многобройни опити да се очерни моралния облик на Дженифър и Вилърс ясно показа, че няма да приеме подобно нещо. Само доказателства. Само по същество.

Това беше добър знак и Харди направи отметка в бележника си. Дали случилото се го беше отвлякло от плановете му или беше чисто и просто непреднамерена грешка?

Но прокурорът имаше да каже още много неща и изчака, докато всички утихнат, за да се чува по-добре.

— През 1985 година Дженифър се омъжва за Лари Уит, който тъкмо започва кариерата си на медик. На следващата година се ражда синът им Матю. Постепенно преуспяващият млад лекар увеличава застраховката си, докато, накрая, към деня на неговата смърт, 28 декември миналата година, той е застрахован за два и половина милиона долара.

Сега беше моментът да се направи многозначителна пауза и Пауъл се възползва. Сред публиката се разнесе приглушен шепот.

— Два и половина милиона долара, дами и господа. Ще представим застрахователната полица пред съда като веществено доказателство. Ще се уверите, че в договора има клауза, според която застрахователната сума се удвоява, ако Лари Уит загине от насилствена смърт. Това прави пет милиона долара и едва ли е нужно да изтъквам, че това са много пари, независимо коя е годината.

Пауъл се усмихна на Фримън, вероятно за да покаже на съдебните заседатели какъв приятен човек е всъщност. Фримън, който обикновено не обичаше да се докарва, отвърна със своята представа за дружелюбна усмивка. Вилърс взе чукчето, но размисли и го остави.

— Разбира се, наличието на застрахователна полица не е доказателство, че тъкмо Дженифър Уит е извършила убийството. Ние ще докажем по категоричен начин, че действията на Дженифър Уит в понеделник сутринта, двайсет и осми декември, не могат да бъдат обяснени иначе. Тя е застреляла съпруга си и детето си, а после е напуснала къщата, за да си осигури алиби.

За щастие, разполагаме с двама свидетели, които ще дадат показания във връзка с въпросното алиби. С тяхна помощ ще разсеем всякакво съмнение за местонахождението на обвиняемата, когато са се разнесли изстрелите. Тя е била на местопрестъплението, разполагала е с пистолет и го е използвала, за да убие съпруга си заради застраховката му.

Накрая ще спомена и най-голямата трагедия — Матю Уит.

Дженифър леко се отпусна. Гневът й или беше преминал, или бе заменен от някакво по-силно чувство. Фримън протегна ръка и сложи длан на китката й. Тя вдигна поглед.

— Честно казано, не сме в състояние да обясним защо Матю Уит е трябвало да умре в онази трагична сутрин. Но фактът е, че е умрял, застрелян със същото оръжие, което е отнело живота и на баща му. Готови сме дори да допуснем, че е било грешка… момчето може да се е оказало под прицел съвсем случайно. Може да е стреснало Дженифър Уит…

— Ваша светлост, моля ви, предположенията нямат място в едно встъпление.

Пауъл изпревари съдията и се извини. Фримън беше прав. Вдигна поглед към съдията, после пак се обърна към съдебните заседатели.

— Мотив, средство и възможност да бъде извършено престъплението. Тези факти остават и ние ще ги докажем. Те показват, че Дженифър Уит е убила мъжа си заради пет милиона долара. Това е _мотивът_. Оръжието е нейният собствен пистолет, който с мъжа си са държали в спалнята. Това е _средството_. Била е сама в къщата със съпруга и сина си… _възможността_. Ще докажем всичко това и смятаме, че човек, способен на подобни престъпления, е проиграл правото си да живее в нашето общество. Такъв човек — независимо дали е мъж или жена — би трябвало да получи най-тежкото наказание. Такъв човек трябва да бъде осъден на смърт. Благодаря ви.

Според законите в щата Калифорния, защитата има право да произнесе собственото си встъпление непосредствено след обвинението — нещо като опровержение — или да изчака докато обвинението изложи всичките си аргументи. Фримън бе постъпвал по единия или другия начин многократно, в зависимост от обстоятелствата. Сега избра втория. Все още не беше сигурен как точно ще се развият нещата с натрупването на аргументите и смяташе, че ще предизвика по-голямо впечатление, ако изложи всичко наведнъж, на по-късен етап. Не искаше да губи инерция.

Недостатъкът на подобно решение се състоеше в това, че обвинението получаваше време. Пауъл едва бе седнал, когато Фримън обяви решението си да изчака.

Прокурорът бързо се изправи и призова първия си свидетел — сержант Теръл.

Фримън и Харди се бяха опитали да отгатнат какъв ще е редът на свидетелите, но не им бе минало през ум, че първи ще е Теръл. С дънките и авиаторското си яке инспекторът изглеждаше по-млад, отколкото беше в действителност. Той бутна агресивно малката вратичка, която отделяше публиката от съда и зае свидетелската банка. Докато полагаше клетвата, очите му бяха някъде другаде.

— Защо е толкова нервен? — попита Дженифър.

— Това му е първо дело за убийство. — Фримън не сваляше поглед от полицая. — Грешка — прошепна той, сякаш сам на себе си.

— Наша ли? — Дженифър се обърна към Харди, който поклати отрицателно глава. Поне той не смяташе така. Фримън не отговори, а Пауъл излезе напред и се обърна към съдията:

— Ваша светлост, за протокола, смятаме най-напред да насочим вниманието си към убийството на Едуард Телър Холис. Ще се наложи да призовем някои от свидетелите още веднъж, във връзка с убийството на Лари Уит. Инспектор Теръл е един от тях. Просто исках да изясня това.

Тъй като за това вече бе станало дума при предварителните разговори при съдията, Фримън не възрази.

— Инспектор Теръл — започна Пауъл, — кажете ни, моля, как стана така, че участвахте в разследването на убийството на Едуард Холис?