— Ако може да ми отделите минутка, господин Дистефано.

Кимна към улицата, отиде до вратата, отвори я и излезе. Застана така, че слънцето да е зад гърба му и чак тогава се обърна. Фил го последва. Присви очи, започваше да се поти.

Глицки зачака да се изпоти по-хубаво.

Фил Дистефано издържа около десет секунди, които му се сториха ужасно дълги.

— Какъв е проблемът? Имам поръчки, чака ме работа, така че…

— Дизмъс Харди. — Каза го съвсем тихо, така че онзи да слуша внимателно.

— Кой?

Глицки обясни:

— Адвокатът на дъщеря ви. Онзи, когото сте посетили снощи.

Фил вдигна ръка.

— Един момент. Харди е идвал в моята къща! Не знам какво е наприказвал, но тъкмо той…

Фил продължи още известно време. Челото му заблестя от пот. Когато се изтощи, Глицки го попита дали е свършил.

— Не знам дали съм свършил. — Изглежда външното спокойствие на полицая му вдъхваше увереност — стоеше със скръстени ръце, не го прекъсваше. — Мисля си, дали да не подам оплакване? Ако смята да продължава да ме безпокои по този начин…

— Аз безпокоя ли ви?

— Не, не. Не, не. Не исках да кажа това. Не искам да идва у нас и да тревожи жена ми повече.

Достатъчно. Глицки смяташе, че другият му сериозен недостатък е това, че като малък не е изгорил достатъчно мравки с увеличително стъкло и все още му се иска да го прави. Кимна, сякаш премисляше чутото.

— Харди не е безпокоил жена ви.

— Как да не е? Идвал е и…

— И ако чуя, че сте го заплашвали пак, животът в този град ще ви се стори черен. Ще плащате глоби за превишена скорост и ще вдигат колата ви от улицата непрекъснато. Помислете за това.

Фил се изпълни с благочестиво възмущение.

— Заплашвате ли ме?

— Напълно възможно е да загубите и работата си. Шефовете не обичат хората им да се забъркват с полицията. Отразява се зле на бизнеса.

— Не съм длъжен да слушам всичко това. Как казахте, че е името ви? Няма да позволя това безобразие.

Белегът на Глицки заблестя още повече.

— Ще го позволите и още как. — Сниши глас и добави: — Казвам се Ейбрахам Глицки, сержант-инспектор. Искате ли да ви кажа как се пише? Ще ви дам и номера на значката си, ако искате.

Фил продължаваше да стои и потта се стичаше по лицето му. Глицки направи крачка към него.

— Харди е мой приятел. Препоръчвам ви да стане и ваш… Ако му се случи нещо лошо, ще се почувствам изкушен да мисля, че вие имате пръст в тази работа и това няма да ви се отрази никак добре.

Обърна се и остави Фил да се поти. Качи се в колата, чу ругатнята, но не й обърна внимание. Очакваше я. Беше казал каквото искаше. Беше го предупредил. Затова беше дошъл чак дотук.

26

Макар и да бе обещала, до петък Дона Белоуз не се беше обадила, за да му съобщи какво е открила за връзката между „Крейн и Крейн“ и Лари Уит. Фримън беше готов да се вкопчи и в най-малката сламка, която би могла да помогне за защитата, така че Харди, макар и да не вярваше, че между смъртта на Симпсън Крейн в Лос Анджелес и Лари Уит в Сан Франциско има нещо общо, реши да се обади пак.

Споменът за първия разговор не беше никак приятен и в действителност никак не му се искаше отново да преживява същото. Затова се бе надявал Дона Белоуз да го потърси — за да не се налага да преследва онзи призрак сам. Все пак, трябваше да си върши работата, да върви по следите, докато не се увери напълно, че не водят никъде. Освен това Фримън искаше да жонглира, да създава илюзии — както не един път в миналото, — които така да объркат съдебните заседатели, че и през ум да не им мине как са постигнати, въобще да не разберат, че пред себе си имат огледала.

Вижте това. А сега онова. Какво ще кажете? Е! Елегантен трик. Разсейвай, отвличай вниманието от същественото, от всичко, което може да закопае клиента.

Качи краката си на бюрото. Прозорецът и вратата бяха отворени и в течението се долавяше приятния аромат на залива. Докато телефонът в Лос Анджелес звънеше, взе една стреличка и я запрати по мишената. Заби се на около пет сантиметра от централния кръг.

Обади се телефонистка с монотонен глас, която му каза да почака. Докато чакаше, хвърли още една стреличка и този път улучи. Обади се някаква секретарка. Удивително официален тон.

— Господин Крейн в момента има среща. Мога ли да ви помогна аз?

Харди уважаваше секретарките, дори и стриктните като Филис, но не понасяше тези, които се вземаха за пазачи на портите към рая. Според него те губеха повече време, отколкото пестяха. Главните действащи лица трябваше да разговарят без посредници.

— Ако господин Крейн е там, ще изчакам. — Каза го максимално учтиво. — Става дума за нетърпящ отлагане въпрос, свързан с дело за убийство.

Чу се въздишка, после дълга пауза, накрая уморен мъжки глас.

— Тод Крейн, слушам ви.

Харди размаха победоносно юмрук, представи се, изказа съболезнованията си. Но Тод Крейн държеше да говорят по същество.

— Максин ми каза, че става дума за дело за убийство. С какво мога да ви бъда полезен?

Харди обясни за бележката с телефонния номер, която беше намерил на бюрото на Лари Уит.

— Боя се, че не мога да… Какво беше името на жертвата?

— Лари Уит. Доктор Лари Уит. — Хвърли още една стреличка. — Медицински център „Йерба Буена“? Говори ли ви нещо?

— Аха. Уит там ли е работел? Те са наши клиенти. С тях се занимава Джоди Бахман. Искате ли да ви свържа?

Телефонът — вероятно в кабинета на Джоди Бахман — иззвъня десетина пъти, преди да се чуе гласът по телефонния секретар. Харди продиктува името си, обясни накратко за какво става дума и разочаровано затвори.

Стана, хвърли последната стреличка от бюрото си и отиде до прозореца. Въпреки всичко се чувстваше донякъде окуражен. Най-накрая бе открил каква е връзката между Лари Уит и „Крейн и Крейн“. След като бе намерил листчето с телефонния номер, не се съмняваше, че има такава, но не бе успял да разбере точно каква е тя. Сега бе успял. Стана му приятно — както от течението в кабинета. Чувстваше се добре, когато откриваше факти.

Естествено, съвсем друг въпрос беше какво означават тези факти, какво могат да подкрепят или опровергаят, и понеже беше петък следобед, не бе в настроение да продължава в същия дух. Засега не бе намерил път, който да води към истината.

Къде щеше да го заведе новооткритият факт?

Според полицията в Лос Анджелес Симпсън Крейн и жена му бяха убити от наемник, макар и да нямаше преки доказателства за това. Фирмата на Симпсън — или един от нейните служители — се занимаваше с делата на медицинския център „Йерба Буена“, където бе работил Лари Уит. Дори и гений като Дейвид би се затруднил да каже какво точно означаваше това.

Така или иначе Харди беше доволен, че е свършил работата си. Очакваше Бахман да го потърси и да научи повече подробности преди да започне делото, до което щеше да мине още поне месец. Глицки се бе съгласил, макар и неохотно, да провери къде са били майката и бащата на Мелиса Роумън в деня на убийството. Би могъл да се срещне още веднъж и с Нанси Дистефано, да се опита да научи какво са правили Фил и Том.

Беше открил достатъчно възможни извършители. Засега обаче основната му работа беше да помага на Дейвид Фримън, да проучва юридическите проблеми, които неминуемо щяха да възникнат, да се готви за своя етап от процеса, ако Дженифър бъде осъдена.

Щеше да види какво може да постигне Дейвид Фримън с мозъка си, с пословичния си, но и нерядко руган талант.

Част трета

27

В понеделник, 18 юли, Оскар Томасино бе изпратил „Народът на щат Калифорния срещу Дженифър Лий Уит“ в 25-и отдел, при съдия Джоана Вилърс от Върховния съд. Тази процедура бе последвана от порой официални искания и откази. Изборът на съдебни заседатели беше насрочен за 23 август.

Дейвид Фримън веднага подаде иск за отпадане на обвиненията въз основа на алинея 955 от наказателния кодекс, поради липса на достатъчно доказателства. Както се и очакваше, съдия Вилърс го отхвърли. След като на предварителния процес бе решено, че има основания за връчване на обвинителен акт, само удивително смел или глупав съдия би могъл да не се съобрази с това решение.