С окръжно № 90 от 11 април 1946 г. до директорите на затворите министърът на правосъдието иска сведения за броя на осъдените на смърт лица от Народния съд, по отношение на които присъдата не е приведена в изпълнение. В обобщена справка е записано, че те са 22-ма души.
От запазените архивни материали на Министерството на правосъдието е видно, че преписките по Наредбата-закон за народния съд продължават да се разглеждат и да се изпълняват смъртни присъди и през 1947 г. Така че от общия брой на подсъдимите числото на лицата, осъдени на смърт и на различни срокове затвор, продължава да нараства и през следващите години. Оттук възниква въпросът — кога завършва Народният съд? И каква е съдбата на хората, чиито преписки продължават да постъпват при главния народен обвинител чак до края на април 1945 г., както сам той отбелязва, по 100-200-300 на ден?
В тази връзка трябва да се отбележи, че в резултат на започналите след 9.IX. 1944 г. арести в името на Народния съд са задържани десетки хиляди души, а до съдебните зали достигат живи около 10 000 от тях. Останалите се водят за безследно изчезнали, чийто брой засега трудно може да бъде установен.
През октомври 1945 г. в България пристига американският журналист и анкетьор Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава сведение, че числото на убитите след 9 септември е около 10 000. Но от направените анкети и собствени проучвания той стига до извода, че тази цифра е значително занижена. Според него убитите не са по-малко от 30 000, като 2000 от тях са били „избити чрез народния съд“. Това го принуждава да заяви официално: „Не мислите ли, че ако продължавате да убивате така, както досега, ще стане нужда да ви изпратим население от Америка?“ Неговото настроение е помрачено не само от убитите, но и от техните сираци и вдовици, които „оставали на произвола на съдбата“. На въпроса какво трябва да направи при сегашното положение ОФ, Марк Итъридж отговаря: „Преди всичко Министерството на вътрешните работи и Дирекцията на милицията трябва да се вземат от ръцете на комунистите.“
Във връзка с идването на Марк Итъридж в България Трайчо Костов пише на Георги Димитров в Москва: „Решихме, по предложение на Кимон, да пуснем от лагерите по-малко провинените и да оставим само отявлените фашисти, да разрешим на семействата на осъдените от народния съд да се върнат в София, да дадем помилване на още някои от народния съд. В същото време да се прилага най-строго ОФ законност срещу всички клеветници, смутители на реда, провокатори и пр.“
Само че решението е приложено частично в първата му част, докато втората се спазва най-стриктно. Група дейци на БЗНС от Свищов се опитват да изпратят до Марк Итъридж писмо, с което да го уведомят за репресиите. То е заловено от органите на ДС, а авторите му — изпратени в лагера „Росица“.
През декември 1945 г. по доклад на министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев излиза указ на регентите за помилване и опрощаване на част от наказанието на 896 политически затворници. От тях помилвани с остатъка са 502-ма, помилвани частично –394.
На заседанието на ЦК на БРП (к) от 23 юли 1945 г. Трайчо Костов оценява работата на Народния съд като положителна. Но наред с това изтъква някои негови недостатъци от обективен и субективен характер. „Народният съд, казва той, извърши историческо дело в борбата с фашизма. В работата на отделните състави на народния съд, председатели на състави и др. има редица слабости, значителни грешки и опущения. Една част от тези грешки бяха неизбежни, поради това че ние трябваше да бързаме с процесите. От друга страна, ние трябваше да подбираме съставите на народния съд не само из средата на нашите партийни среди, но и от нашите съюзници. Оказа се в края на краищата, че ние възложихме- работата на много хора, които не са готови да се справят с нея. Не се оказа на висотата си и главният народен обвинител. В цялата си работа той вървеше по линията на търсене на смекчаващи вината обстоятелства, вместо твърдо и решително да води борба срещу фашизма. Той например не искаше да се издава смъртна присъда на принц Кирил под предлог, че той бил кретен, изрод на династията. Тези факти посочват, че ние недостатъчно познаваме кадрите си. Може би сгрешихме при изработване на закона, като определихме във всеки състав на народния съд- да има много юристи.
Опитът показа, че много наши юристи проявяват голяма любов към формалностите и се оказват неподходящи за възложената им работа. ЦК не може да се съгласи с изказванията на др. Лозанов, че правосъдието е спазване на форма. Такова мнение не се споделя напълно даже и от всички буржоазни правници. Особено е неправилно такова за времето, при което ние живеем. Ето защо в новите закони, които ние сега готвим, трябва да внесем друг нов елемент.
Трябва да се изпълни предложението за внасяне на съветска литература. Да се проведе премахването на втората и третата инстанция, както и да се вземат мерки за бързо ликвидиране на натрупаните дела... Правилно е предложението на др. М. Нейчев да не се възбудят нови дела по народния съд. Смъртните присъди на военните, били на фронта, да се ревизират, а всички останали да останат висящи, да се забравят. Всички военни, които са попаднали под ударите на закона за народния съд, трябва да се уволнят от армията, независимо от това, че са били на фронта. Всички дела на военните да се ликвидират в срок от един месец.“
Във връзка с постоянно възникващите конфликти между съдебната власт и милицията Трайчо Костов отбелязва: „Недоверието, което съществува между двата органа, трябва да се премахне. При това положение на нещата ние трябва да си поставим за задача да ликвидираме вече със съществуващите още известни произволи на милицията: милицията не трябва да задържа лица без разрешение на прокурора.“ Тя според Трайчо Костов не трябва да се държи „високомерно“ и да се съобразява със съдебните органи. От своя страна те не трябва да вдигат „голям шум“, когато забележат грешки в действията на милицията, за да не я злепоставят като „рушител“ на законността.
Мерки се вземат, но не срещу „произволите“ на милицията, а срещу съдебната система. Причината за това, обяснява Трайчо Костов, е, че „народният съд разколеба доверието на Партията в съдиите и прокурорите“.
На 23 юли 1945 г. ЦК на БРП (к) взема решение да се направи проверка „какво представляват от себе си всички лица, заемащи отговорни длъжности в съдебния апарат“, и неудобните да се заменят. Създадена е комисия в състав Никола Павлов, Иван Масларов и д-р Минчо Нейчев. В срок до 15 септември 1945 г. тя трябва да довърши прочистването на съда и прокуратурата.
С народния съд, наречен от неговите създатели „законна чистка“, завършва един етап на непознати в новата ни история масови репресии. И трагичното е в това, че българи убиват българи „в името на народа“. Но гилотината не спира дотук. През следващите години под нейния удар попадат опозиционните партии и техните лидери, носители на българските демократични традиции...
Приложения
Приложение № 1
Централен партиен архив, ф. 250, оп. 1, а. е. 20, л. 1–7
МОТИВИ КЪМ НАРЕДБАТА-ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ
На 9 септември т. г. бе съборено управлението, което от 1.I.1941 година насочи държавния ни кораб по пагубен път и изправи страната пред катастрофа. България бе хвърлена в Световната война против съюзените демократически държави за цели, чужди на народните и държавни интереси. С влизането в тристранния пакт и с редица други политически и стопански съглашения страната ни бе привързана към Германия, която започна и раздуха войната за поробване европейските народи и за световно господство, България бе сведена до положението на германски васал. Плодовете на земята и на труда ни отиваха в Германия, а нашият народ бе изложен на непоносими лишения и глад. Хубавата наша столица понесе страхотни въздушни нападения: сърцата на всички ни се свиват от болка пред вида на разрушените здания и квартали и пред спомена за загиналите жертви, за понесените страдания.