2. В обвинителните речи трябва с изчерпателна пълнота да бъде показано хищническото лице на немско-фашисткия империализъм и на него да се противопостави освободителната мисия на СССР, на Червената армия и нейните съюзници, по-специално да се посочи, че победите на Червената армия и нейното появяване на границите на България дадоха мощен тласък на всенародното движение, което доведе до сриването на противонародния режим, и по такъв начин руският народ за втори път помогна на българския народ да се освободи от национално робство.

3. Предложението на съветското правителство от 26 ноември 1940 г. за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ трябва да се използва с всичката предпазливост. Да не се дава никакъв повод и материал на някои среди за враждебни атаки против СССР и за интриги против политиката за сближение и сътрудничество между балканските народи. Да не се цитира изцяло това предложение. Трябва ясно да се посочи, че доколкото СССР беше невоюваща държава и водеше мирна политика, приемането от България на това предложение щеше да попречи на по-нататъшното разширение на войната от Хитлер. Обратно, присъединяването от Борис и Филов на България към тройния пакт облекчи нахълтването на хитлеристките оръдия на Балканите, разгрома на Югославия и Гърция, нападението против СССР и въвличането на България във войната на страната на Хитлер.

Правителството на Филов и депутатите, които го поддържаха, добре разбираха, че присъединяването на България към хитлеровската коалиция ще срещне решително съпротивление от страна на народа и армията и затова те решиха да обявят на народа този предателски акт в деня на влизането на германските войски на българска територия. Фашистката клика през цялото време провеждаше своя предателски прогермански курс, като се прикриваше от народа с щиковете на хитлеровите пълчища.

5. Необходимо е по-дълбоко да се разгледа съпротивата на народните маси против провеждането на прогерманския курс. Да се приведат по възможност повече факти. Да се укаже също на силното противогерманско антифашистко движение в армията. Борбата на народните маси постави граница на германо-фашисткото проникване и спаси честта на българския народ, като го отдели от бандата на национални предатели и фашистки изверги.

6. Насочвайки главното обвинение към националното предателство и държавната измяна против непосредствено отговорните за прогерманския курс; против двореца и дворцовата камарила; прогерманските военни и граждански сановници, необходимо е в същото време да се разясни и ролята на едрите финансови кръгове, комисионери и спекуланти, които заради своите користни интереси и за голяма и малка печалба помагаха на немските банки и тръстове да заробят страната, да ограбят българския народ и държавното съкровище, да превърнат България в своя мушия. Тези кръгове и днес са главната опора на фашизма у нас. Необходимо е да се създаде база за проследяването и задушаването на всички съучастници на германските хищници, на всичките привърженици на сринатия фашистки режим.

7. Необходимо е ясно, нагледно да се покаже пагубната роля на великобългарския шовинизъм, който именно създаде благоприятната атмосфера за предателските планове на немската агентура и благодарение на който се удаваше във всички решителни моменти да превръщат България в оръдие на германския империализъм, в резултат на което народът и страната търпяха национални катастрофи.

8. При характеристиката на предателската роля на Кобургската династия да се отчете, че първоначално Фердинанд беше агент на австрийските реакционни среди, проправящи пътя на германския империализъм на югоизток. В първата световна война Фердинанд играе ролята на ратай-храненик на германските империалисти. Режимът на Борис беше подготовка към окупаторската война на страната на Германия. В книгата на Мадол на френски език „Фердинанд Български“ има много автентични документи, доказващи предателската роля на Фердинанд като германски агент.

9. Към разрив на балканския съюз 1912 г. тласнаха династическо-шовинистическите кръгове във всички балкански страни. Но главната, решаващата роля изигра Фердинанд със своята клика, действуващ в качеството си на отявлен немски агент, както по-късно той призна пред австрийския министър.

10. Накрай, нужно е нагледно да се посочи какво би станало с България, ако предателската германо-фашистка клика не бе срината на 9 септември и ако държавната власт не бе минала в ръцете на ОФ. България беше на границата на пропастта.

От тук изводът:

Да се укрепва ОФ, да се пази като зеницата на окото патриотическото единство на българския народ, безпощадно да се унижава фашизмът, в никакъв случай да не се допуска връщане към мрачното и позорно минало.

Приложение № 3

Архив на МВР, ОД 06–6003, л. 1–3

Задгранично бюро на БРП (к) — Москва

до Централен комитет — София

ИСТИНАТА ПО БЪЛГАРО-СЪВЕТСКИЯ ПАКТ

Предложение за мир, а не за война, както твърдят противниците на пакта. Касае се не за нападателен военен съюз, а за пакт за взаимна помощ срещу чужди нападения... истината е, че българо-съветският пакт не само не отслабва, а усилва международните позиции на България. Страховете на някои, че с приемането на съветското предложение щели да се влошат отношенията на България със силите на оста, са неоправдани. Предложеният от СССР пакт за взаимна помощ не изключва присъединяването на България към Тристранния пакт, ако тя, България, намери, че това е износно за нея... Той не излиза вън от рамките на германо-съветския договор за приятелство и ненападение. Германия не веднъж е декларирала, че признава преимуществените интереси на СССР в Черноморския басейн и Проливите. Съветското предложение не само не е насочено срещу силите от Тристранния пакт, но, повтаряме, то не изключва даже едно още по-тясно сближение с тия сили, ако интересите на България и СССР наложат това. А на тия, които се страхуват от такова по-тясно сближение, би могло да се каже, че условията на войната ще го наложат, то няма да представлява никаква опасност за България, щом като тя ще може да се облегне на СССР. Ние не предрешаваме никакъв въпрос, но не може да има никакво съмнение, че ако СССР би влязнал някога в Тристранния пакт, неговата роля там ще бъде не такава на васал, на пето колело, каквато е ролята на Румъния или Унгария и каквато би била неизбежно ролята на България, ако тя се свърже самостоятелно с тройния пакт, а роля на първостепенна, на решаваща сила, думата на която ще тежи при уреждането съдбините на Европа и на целия свят...

Заб. Документът се печата със съкращения.

Приложение № 4

Централен партиен архив, ф. 1, оп. 7, а. е. 190

ПИСМО НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДО ТРАЙЧО КОСТОВ (ЛИЧНО)

Согласен с оценкой Политбюро последних собитии. Учитьъвая однако общую обстановку, настоятельно советую быть в своих действиях и дальше твердыми, но умеренныйй, проявлятъ максималъную маневренпостъ и гибкостъ в отношениях к союзникам, в частности в отношении звенарей, не брать слишком высокий, агрессивный тон, не вытячивать внешне чересчур руководяшую роль коммунистов в правительстве и в Отечественном фронте, не предпринимать шаги, не являющиеся абсолютно необходимыми, но которые могли би содействовать сколачиванию антикоммунистического блока. В нинешний момент надо избежать правительственного кризиса. Мало того, что мы не стремимся к такому кризису. Мы должни сделать все зависящее от нас, чтобы расстроить плани внешних и внутренних провокаторов, которъйм именно нине въйгоден такой кризис. Разумеется, мы должни использоватъ последние собития, чтобы укрепить свои позиции в армии, в государственном аппарате и в стране, но зто надо делать умно, тактично, не забывая, что мьй далеко еще не так сильньй, чтобы могли быть единственним решающим фактором в стране и диктовать нашу волю союзникам. Мы не должный забытать, что если наши противника отступают, то большую долю зтого надо отнести за счет наличия Красной Армии в стране. Иначе ми имели бы уже гражданскую войну. По-моему, у нас проявляется некоторое увлечение, имеется переоценка наших, сил и недооценка сил наших противников, внутренних и внешних. А зто-как вы сами знаете — серъезная опасность. Ми должни твердо помнить, что в нынешней обстановке возможно только коллективное руководство государственнъйми делами, и это обязивает нас к некоторъйм самоограничениям, что, конечно, никак не означает проявления с нашей сторони слабости или беспринципности. При первой возможности напишу вам по этому поводу подробнее. Прошу спокойно и трезво обсудить ети мои замечания и сообщить мне ваши соображения.