Става дума за нотите на съветското правителство от април — май 1944 г. С тях то настоява да се възстанови консулството във Варна и се открият нови в Русе и Бургас. За нотите е уведомен германският пълномощен министър в София Адолф Хайнц Бекерле. След консултации с Берлин той предава отрицателното становище на министъра на външните работи на Третия райх Ото фон Рибентроп. Бекерле се опитва да диктува и отговорите на българското правителство до Москва. Поради несъгласие с неговата намеса и предлагания текст петимата министри подават оставката си. С това те предизвикват правителствена криза и улесняват създаването на нов кабинет.

Същевременно петимата министри са подписали Постановление № 30 от 28 април 1944 г., с което борбата с нелегалните и чужди партизански групи, техните помагачи и укриватели се възлага на войската. То, по думите на Георги Петров, „тежи на всички“.

Въпреки това за двама министри от петорката Георги Петров предлага „да не се осъждат на смърт“. Първият е д-р Иван Вазов, който е увеличил надниците на работниците с близо 100 процента, спрял е изпращането на работници в Германия, възпротивил се е на изпращането на стоки за там. Другият е д-р Иван Бешков. Той, твърди Георги Петров, е давал сведения на земеделците за това, което се е вършело в правителството. Държал е речи, за които по неговите думи „в Германия разстрелват“.

Проф. Борис Йоцов, според Георги Петров, „следва да понесе пълно наказание“. Същото се отнася и за д-р Константин Партов заради закона за смъртното наказание на малолетните.

За кабинета на Иван Багрянов (1.VI.1944 -2.IX.1944 г.) докладва народният обвинител Никола Гаврилов. Въпросът за неговата вина е твърде комплициран. „Неестествено, казва Никола Гаврилов, той зае централно място в процесите. Излезе като че ли неговото тримесечно управление е било най-лошото. Аз заострих на него под влияние на един член на ЦК. Пресата наду работата още повече. Допринесе и докладът.“

За какво всъщност става въпрос?

По време на съдебния процес в печата е публикуван тайният доклад на Иван Багрянов до регента княз Кирил с дата @31.VII.1944 г. В него министър-председателят подчертава, че е продължил да следва прогерманската политика на България, водена от бившите правителства. Той пише още, че българският народ „смъртно мрази болшевизма“ и ще изпрати със „сълзи“ германската армия при нейното изтегляне от страната.

Установява се, по думите на Никола Гаврилов, че „този доклад е фалшифициран“. Нещо повече. Той е бил изготвен от РО при Щаба на войската по искане на Иван Багрянов срещу сумата от 400 франка. Предназначението му е било „да бъде заблудена Германия, че уж Багрянов води 100 % прогерманска политика“. Народният обвинител още веднъж подчертава: „За неговата неавтентичност има безспорни доказателства.“

Характеризирайки политиката на Иван Багрянов, Никола Гаврилов твърди, че той е бил искрен. Какво има предвид народният обвинител?

Известно е, че Иван Багрянов е бил флигеладютант на цар Борис III до 1925 г. По това време между него и княгиня Евдокия се създават интимни отношения. Стига се дори до женитба, но поради несъгласието на цар Фердинанд бракът се проваля. Иван Багрянов е изолиран от двореца, но запазва приятелски отношения с цар Борис III. Връща се в политическия живот на страната през 1938 г. Като министър на земеделието и държавните имоти от 14 ноември 1938 до 4 февруари 1941 г. допринася немалко за развитието на селското стопанство. Иван Багрянов е доста популярен сред народа, има авторитет и се ползва с неговите симпатии. Поради това Никола Гаврилов казва: „Стоял е на два стола: бил е верен на двореца и на народа. Плакал е за смъртта на царя, но мъчи се да служи вярно и на народа.“

Никола Гаврилов признава, че правителството на Иван Багрянов се е опитвало да направи „завой“ във външната и вътрешната политика на държавата, но го е провело по един „нерешителен начин“.

В действителност още преди да се съгласи да състави правителство, Иван Багрянов преговаря с БРП чрез д-р Иван Пашов. Комунистите приемат предложената от него умерена формула за излизане на България от войната при спазване на „пълен неутралитет“, за да не се даде повод на Германия да окупира България, и му обещават поддръжка. Той води преговори и с представители на съветското посолство в София, които одобряват неговите намерения и приемането на поста. С тях е съгласуван и съставът на бъдещото правителство. Вече като министър-председател Иван Багрянов изпълнява обещанията си, дадени на БРП, че борбата с партизаните ще бъде възложена отново на жандармерията. За целта излиза постановление на Министерския съвет от 14 юни 1944 г., отменящо Постановление № 30. С друга заповед от 26 юни 1944 г. се нарежда да се прекратят произволът и репресиите в партизанските райони и срещу тях да се стреля само в сражение.

Разговори за помирение с БРП води и министърът на вътрешните работи проф. Александър Станишев. Той предлага „партизаните да се оставят в известни гори и села, там, където пожелаят, и да мируват, докато дадем пълна амнистия и провъзгласим с това наедно и неутралитета на България“. При срещите с представителя на ЦК на БРП д-р Иван Пашов му заявява, че партизанският апарат бил много сложен и не можел да се командва от София.

Иван Багрянов прави още една стъпка. Той предлага да се изпратят през Турция в Москва двама делегати за непосредствени преговори с Георги Димитров и съветските власти. Те трябва да изработят „програма за съвместни действия между Червената армия, РП и българската армия против немците в периода, когато Червената армия стигне до Дунав“. От страна на Багрянов преговорите да се водят от неговия съветник Стоил Стефанов, а от БРП — от д-р Минчо Нейчев. Информацията е предадена незабавно на Георги Димитров в Москва, а той от своя страна я препраща на Молотов и Сталин. Противно на очакванията, нещата се развиват в друга посока.

По указания на Москва Георги Димитров критикува ЦК на БРП (к), че се е поддал на „заблудите“ на Багряновото правителство и трябва да преустанови контактите си с него. С цел да разобличи водената от кабинета „двулична“ политика той написва няколко статии, предадени по радиостанция „Христо Ботев“. Изправяйки своята погрешна линия, ЦК на БРП (к) издава директива за активизиране на въоръжената борба и сваляне правителството на Иван Багрянов. При това положение завоят във вътрешната политика става невъзможен.

На 30 август 1944 г. правителството оповестява взетото си решение за отменяне на всички постановления по Закона за защита на нацията, третиращ положението на лицата от еврейски произход. То се отнася и до наредбите на Министерския съвет от 29 август 1942 г., издадени на неговата основа за създаване на Комисарство по еврейските въпроси и провеждане на ограничителни мерки срещу тях. Поради последвалата оставка на кабинета въпросът се решава от следващото правителство.

Според Никола Гаврилов най-голяма вина в правителството на Иван Багрянов има военният министър ген.-лейтенант Руси Хр. Русев и само той „следва да бъде осъден на смърт“ (генералът е министър на войната и в правителството на Добри Божилов — б, а.). Името му се свързва не само с подписването на Постановление № 30, но и с решението на правителството войската, полицията и жандармерията да започнат повсеместна офанзива с цел до края на август да ликвидират нелегалното движение. Но какво се установява по време на предварителното следствие?

Министър-председателят Иван Багрянов свиква командирите на армиите, на дивизиите и инспекторите на отделните редови войски, за да им разясни същността на взетото решение. Той изрично подчертава желанието на правителството да се действа в рамките на закона и срещу нелегалните да се стреля само в сражение. Отделно от него ген.-лейтенант Руси Хр. Русев инструктира военните за начина на организиране на офанзивата. Тя се изразява в провеждане на мащабни блокади в цялата страна за преследване и залавяне на нелегалните. По сведения, дадени от партизаните, в бой с врага са загинали няколко души. Общата оценка на партийното ръководство и ГЩ на НОВА е, че офанзивата „не е успяла“.