ДАУИ РАИЪН
Винаги съм смятал, че тя носи най-красивото име. Дори преди да се влюбя в нея, името ме привлече и бях свършен. Все още не мога да го кажа, без да изпадна в носталгия, или да го чуя, без да замълча и да се засрамя като пубер, ужасен, че говорещият може да прочете мислите ми и да разбере, че все още съм влюбен след всички изминали години. Връзката ни беше велико нещо за мен, все още е, като митично преследване на любовта, което тормози сърцето завинаги. Следобедът, когато се сбогувахме, си тръгнах и суеверно продължих да гледам напред. Исках да се обърна и да я видя как плаче, но не можех да рискувам да накарам земята да я погълне и да я отнеме от мен завинаги. Можех да се върна някой ден и да се видим отново. Изминаха пет дълги години и отчаяното желание все още ме тормозеше. Преживях и други истински връзки, полагах усилия в кариерата, опитвах да се науча да свиря на китара, да рисувам, да направя музикален синтезатор съвсем сам — монтаж от много преживявания, които изглеждаха вълнуващи, и когато потъна в спомени харесвам видяното. Хубави богати сцени, напомнящи за Керуак. Живях откак Лили… Лиииилииии… Лиииииилиииии… всъщност не.
Ако някой ми беше казал, че следващия път, когато видя Лили, тя ще е на колене на пода, с вирнат във въздуха задник, изпълняваща нещо, което прилича на акробатика в забавен кадър, щях да се изпълня с еротично очакване. Щях да подготвя духовити и язвителни забележки и вероятно щях да запазя добрата си физическа форма, да се откажа от марихуаната и мексиканските тестени изделия. Все още щях да съм красивият млад Адонис, в когото тя се влюби и за когото плака. Но никой не ми каза и макар да видях Лили в секси поза, единственото ми желание бе да се пробода в сърцето и да изтръгна шибаното нещо от гърдите си. Земята не я беше погълнала, тъй като се намираше точно пред мен. Великолепна, стегната и гъвкава фигура, бяла, руса, без никакви тлъстини. Беше превъплъщението на онова, което си представяме, когато говорим за здраве и красота. Образ от реклама на кисело мляко.
Натъкнах се на нея в студио за йога и тай чи в центъра на града. Бях се върнал в Бостън да уча право, последно усилие да затвърдя съществуването си и да се насоча нанякъде. Това бе първата ми година и вече си мислех да се откажа и да се върна в профсъюза. Предишната година бях работил за кампанията на „Справедливост за чистачите“, най-вече правейки щампи на тениски и пушейки марихуана в тоалетната. Преструвах се на силно заинтересован. Поне в правния факултет наистина изпитвах интерес. Държах да не съм най-глупавият, мързелив и грозен тип в залата. Бях почти сигурен, че се провалям. Интересувах се от чукане. Бях се превърнал в нещо като развратник, не нарочно. Когато ставаше дума за жени, се проявявах доста късогледо. Може би заради възрастта ми или невярата ми в Бога, или каквито и да са други културни заболявания, от които човек страда в наши дни, но единственото, което исках, бе да забия глава между два крака, да вляза в тунела и да изскоча оттам навреме. Мамка му Вероятно може да се каже, че бях неспокоен и неудовлетворен. Истинската любов за мен започваше и свършваше с Лили. Не бях убеден какво точно представляваха останалите ми връзки. Мисля, че нещо приключи и за нея в деня, когато заминах, защото не след дълго тя влезе в йога студиото, за да прочисти мозъка си и да
излекува сърцето си и никога не си тръгна.
В нея имаше нещо, което не бях приел сериозно. Спомням си я как четеше „Селестинското пророчество12“ и ме обвиняваше, че съм енергиен вампир, но си мислех, че се шегува. Оказа се обаче, че е говорела напълно сериозно. Лили беше откачена на тема „Нова ера“ и както самата тя се определяше, бе „мисионерка, монахиня и работохоличка“ Работеше седемдесет часа седмично в студиото, продаваше кичозни будистки украшения и безполезни мехлеми, популяризираше холистиката и мистицизма, ядеше само кафяв ориз, не правеше секс, спеше по пет часа на нощ на постелка на пода, лишаваше мозъка си от мечти и кислород и дори живееше във фитнес центъра „Нова зора“ от четири години. Лили беше в секта.
Фитнес „Нова зора“ не беше типичната секта. Обичайните показатели отсъстваха. Нямаше водач от мъжки пол с дълга коса, привличащ сексуално членовете. Нямаше изолирано имение или зловещо очакване на Армагедон—, нямаше печатни памфлети, провъзгласяващи края на света. „Нова зора“ имаше студиа навсякъде и предлагаше безплатни курсове и лечебни сеанси на посетители, които идваха за първи път. Имаше си бизнес модел и легионите й, лоялни и себеотдадени като всяка друга група религиозни откачалки, бяха целомъдрени продавачи, твърдо решени да постигнат добра печалба за центровете си. Бяха усмихнати, дружелюбни, привлекателни младежи, които приветстваха всеки с отворени обятия.
Трябва да призная, че никога не съм се интересувал от йога. Отидох на курса само защото беше безплатен и заради рекламата, която видях в „Старбъкс“. На нея имаше снимка на красива брюнетка в бял лен, седнала в поза „Лотос“ и ухилена замечтано. Беше черно-бяла и не много добре заснета, но се виждаха очертанията на интимните части на момичето. Купих си чифт пантофи за тай чи и взех влака до Копли.
„Нова зора“ бе сгушена между книжарница „Барне и Нобъл“ и „Бъргър Кинг“. Със същия успех можеше да е „Кървс—“, видеотека или приют. Бях посрещнат от момиче с бръсната глава и фигура на сърна, не по-възрастно от двайсет и пет години. Името му беше Дейзи. Дейзи разтри раменете ми, провери чакрата— ми и ме поведе към задна стаичка за консултация. Настани ме върху синя гумена постелка, която миришеше на потта на милиони вегетарианци. Нагласи крайниците ми, все едно че бях разпънат на кръст, и постави вибриращо устройство с бъбрековидна форма на корема ми, после на гърдите, разочароващо избягвайки зърната, после го прокара по вътрешната част на бедрата ми, по прасците и надолу до ходилата.
— Имаш много блокирани меридиани — каза Дейзи.
— Така ли?
Тя изключи устройството и постави ръцете си на корема ми. Натисна лишената от мускули плът и замасажира тлъстината, покриваща подутите ми жлези.
— Усещам ги ясно — каза тя, като натисна толкова силно, че едва не се напиках. — Можем да ги оправим. Ще се изненадаш какъв резултат ще имат върху здравето и самочувствието ти само няколко сеанса. Някои от лечителите ни вършат чудеса.
— Мисля, че и малко сок от червени боровинки ще свърши работа — пошегувах се, но тя не се засмя.
— Ако се запишеш сега, можем да ти осигурим четири половинчасови сеанса само за петстотин долара. Обикновено вървят по сто и петдесет единия, но виждам, че имаш
отворено сърце.
— Е, дойдох най-вече заради йогата, но благодаря — отвърнах.
— Не е нужно да вземаш решение веднага. Ще поговорим след курса.
Тя сложи ръка под главата ми, затвори очи и повдигна тялото ми в седнало положение. Движенията й приличаха на смешен танц, а не на грацията, която идва с истинските тренировки. Седна срещу мен, скръсти ръце и се вторачи в очите ми с нещо, което приех за сексуален намек. Номер в продажбите? Дейзи си пое дълбоко дъх.
— Замислял ли си се някога за собствената си сила? Имам предвид, чудил ли си се искрено? — попита тя. — Чувствал ли си някога, че притежаваш огромен запас от енергия, която протича през теб и останалата част от света? Нещо като сила, в чието съществуване си напълно убеден?
— За сексуална енергия ли говориш? — усмихнах се флиртаджийски.
— Нещо подобно — отговори тя, запазвайки спокойната си поза и култовия поглед. — Но е повече любовна енергия, нещо като телефонна линия, която ни свързва и ни позволява да споделяме информация и мъдрост.
— Аха.
— Чувал ли си някога историята за маймуните? — попита тя.
— Бонобо—?
— Не знам дали са били бонобо — продължи. — Но бе публикувано проучване за два острова с две отделни общества маймуни. Един ден на единия остров, женска маймуна ядяла плод, който расте и на двата острова. Решила, че вместо да го изяде направо от дървото, първо ще го измие в потока. Започнала да мие плодовете си, преди да ги яде и научила и другите маймуни да го правят. След известно време всички маймуни на острова миели плодовете си, преди да ги ядат, което е страхотно. Но най-великото е, че скоро след това, без никакво външно влияние или насока, маймуните на другия остров започнали също да мият плодовете си!