— Е, просто трябва да знам, защото… ами… през цялото това време се тормозех, че не знам… Преди всички тези години бях лудо влюбен в теб, но никога не разбрах дали и ти изпитваше същото.

Лили наклони глава с маниера на изпълнен със съчувствие лечител и се усмихна. Очите й бяха небесносини, но погледът й напомняше на два бурни водовъртежа, поглъщащи действителността и изплюващи я подредена по друг начин.

— Мислех, че никога няма да спра да плача — каза тя. — Но просто съм си такава.

Тя се надигна, докосна лицето ми нежно и ме целуна по бузата. После каза с тона на Кетрин Хепбърн:

— Довиждане, любовнико.

Разплаках се. Не див рев, само няколко сълзи и тъжно изражение на лицето ми.

Лили се засмя.

— Ето — каза тя и се завъртя да си тръгне.

— Чакай, Лили — извиках. — Трябва да узнаеш още нещо.

— Какво?

— Не обичам подмишниците си! — изкрещях. — Всъщност мразя ги. Фантазирам как ще ги отрежа и изхвърля от тялото си. Изпитвам същото и за останалите си части. Не мисля, че в тялото ми има нещо смешно. Мъчи ме ужасна болка. Будя се сутрин и се мразя. Представям си как стената ми е пробита от бормашина, която пробива и главата ми. Това е

единствената мисъл, която ми носи някакво облекчение. А в това няма нищо смешно.

Лили се ухилва, изпраща ми въздушна целувка и излиза.

Чувам щастливата двойка на съседната маса как се подсмива на думите ми. Промърморвам под нос да вървят на майната си. Келнерът пристига и си поръчвам пържени банани и сладолед със зелен чай. Отначало си помислих, че ме е обзела параноя, но вече съм сигурен, че един от облечените в лен корейски учители се мотаеше из суши ресторанта, като се преструваше, че не ни наблюдава. Тръгна си заедно с Лили, нещо като придружител или надзирател. Потопих банана в топящия се сладолед и се зачудих дали да не отида до тоалетната, където да мастурбирам. Бях неутешим и разстроен.

Не възнамерявах да се върна в „Нова зора“, но следващата седмица се усетих, че вече бях платил петстотин долара за три месеца. Може би Дейзи още не бе достигнала целомъдрената фаза в сектата и все още имах шанс. Най-важното бе, че още усещах любовната енергия, която ме свързваше с Лили. Не знаех какво да кажа или направя, когато я видя, просто копнеех да съм до нея. Това бе единственото, за което мечтаех през последните пет години.

Този път си занесох лична постелка за йога и по-леко горнище. Дейзи стоеше на рецепцията и с делови вид подреждаше папки. Приближих се и я поздравих.

— Помниш ли ме? — попитах.

Тя наклони глава и се намръщи леко.

— Да, мисля, че те помня — отговори. — Имаш ли нещо против да изчакаш тук за секунда?

Завъртя се и влезе през врата, на която пишеше „Само за персонала“. Върна се с познатата ми от рекламата в „Старбъкс“ брюнетка. Вторачих се в нея зашеметено. Дейзи бе довела звездата на фитнеса да поговори с мен.

Поздравих я, но брюнетката не ме приветства въодушевено. Очевидно бе американка, вероятно от ирландски произход, но говореше по накъсания начин като корейските учители, с които работеше. Наклони глава, прехапа долната си устна и каза:

— Не те искаме.

Не бях сигурен какво точно имаше предвид.

— „Нова зора“ не те иска за клиент — уточни тя.

— Но аз платих за три месеца — възразих.

— „Нова зора“ ще ти върне парите — успокои ме тя. — Но сега ще те помолим да си тръгнеш.

— За какво, по дяволите, говориш? — избухнах. — Къде е Лили? Какво стана с Лили?

— Прехвърли се другаде. Не иска да бъде отвличана от пътуването си. Караш я да плаче и не може да спре. Отнемаш енергията й. Страхуваме се, че имаш лоша енергия. Не си готов за нашите методи.

— Мислех, че това е студио за йога, където всеки може да дойде. Наруших ли някакви правила?

Почувствах се обиден.

— Дай ни десет хиляди долара и отиди в пустинята, за да медитираш с учителите, тогава може да променим мнението си.

Казах й, че не е с всичкия си и си тръгнах. Бях бесен. Зачудих се дали бих могъл да предприема законови действия срещу тях. Съдирах рекламите им по стълбовете и реших да се върна в „Старбъкс“ да унищожа и тези, които са там. Но когато стигнах, видях нова реклама и се разплаках като бебе. На снимката бе моята Лили, направила мост и носеща се в космоса между Сатурн и Юпитер. Отдолу имаше надпис: „Бъди господар на собствената си вселена. Присъедини се към фитнес клуб «Нова зора» днес.“

Отнесох рекламата у дома и я закачих на стената. Влязох в интернет и затърсих информация за „Нова зора“. Движението се подвизава под различни имена, но бизнес моделът е един и същ. Крадат хора, карат ги да мислят, че пътуват към просветлението. Някъде в Аризона си имат водач, който притежава собствено игрище за голф. Пише книги, които членовете трябва да четат. Оприличава се на Исус и Буда, но запознатите го наричат „Новия пастор Муун“. Притежава и конюшни, а по врата на жена му висят златни вериги. Твърди, че можел да тренира хората да общуват чрез телепатия като маймуните.

Не можех да чета повече. Влязох в любимата си порно страница, за да си прочистя мозъка. Нарича се „Похотливи лекарки“. Кликнах на видео с две жени и пациент с превръзка на коляното. Лекарката и сестрата, едрогърди и руси, го съблазниха да си направят тройка. Идеята е една и съща всеки път, само актьорите са различни. Харесва ми. Увеличавам звука и се вслушвам в стоновете на младата сестра, която пациентът чука на задна прашка. Лекарката, седнала разкрачена на болничното легло, махна на сестрата, за да я подкани да я излиже. Внезапно обаче се случи нещо странно. Вместо да сведе глава към клитора на лекарката, сестрата се вдигна нагоре. Двете жени се спогледаха и сестрата облегна глава на гърдите на лекарката и сякаш изпадна в екстаз. Лекарката погали нежно главата й, целуна я, а сестрата прошепна нещо, което прозвуча като „мамо“. Дори мъжът с превръзката бе трогнат и започна да чука по-нежно.

Бих дал всичко, за да съм част от тази света троица.

ВАЖНИ ПРЕДМЕТИ

САВАНА ЛЕИ

Лицето ми бе толкова горещо, че можех да изпържа яйце върху него. Но въпреки това реших да изпълня плана си. Нахлух в кабинета на професор Гордън, метнах предложението си на бюрото му и казах:

— Казвам се Джулия Лоу и искам да засмуча члена ти.

Той пребледня като платно и изпусна химикалката си.

Посочих предложението си с трепереща ръка.

— Това е за проекта ми по антропология. Разбираш ли? Трябва да представя уменията си за участие и наблюдение върху част от общественото, поведение, затова избрах феномена на отношенията между студенти и преподаватели. Не искам да кажа, че ще се преструваме на влюбени или нещо такова — успокоих го. — Само физическа връзка, а аз ще наблюдавам промените в обществените ни отношения. Планирам да започна веднага, като се пъхна под бюрото ти и ти направя минет.

Професор Гордън, вече зачервен не по-малко от мен, взе проекта ми и провери, че вътре пишеше същото. Потвърди, че му казвам истината, или пък просто се опитваше да върши нещо, докато се съвземаше от шока.

— Не нося сутиен — казах, за да му помогна да се настрои по нужния начин.

Той заекна нещо неразбрано, от което долових само думата „неетично“

— Неетично, друг път! — възразих енергично. — Не съм записана в нито един от класовете ти. Дори не съм в твоя факултет. Не говоря руски и не изпитвам желание да го науча. Никога няма да си в положение да ме оценяваш. Нито ти, нито някой от близките ти колеги. Затова избрах теб.

Всъщност това не беше вярно. Причините, които му изброих, бяха само заблуда. Истината е, че го избрах, защото му бях дала най-високата оценка от собствената си таблица за оценяване на професори: ГДГИ (Трябва да го имам). През последните три седмици проведох изчерпателно проучване на професорските интимни части, оценявайки ги по следния начин: НПНВ (Невалиден поради напреднала възраст), ПФУ, АХА, НЛ (Не лош), ОВ (Определено вкусен) и гореспоменатото ГДГИ. В съответствие с практиката на университета и моите собствени идеи, проучването ми бе равностойно по отношение на пола. Единствената разлика бе, че с професорите от женски пол добавях и ВНППД (Винаги носи пола, по дяволите).