— Един, господине — казва тя високо и ясно.

Винаги започва така, сякаш иска да ми покаже колко е силна, макар и просната в скута ми. Но ако си върша работата добре, накрая вече скимти измъчено.

Завъртам я леко, за да я наглася под най-удобния ъгъл, после наказвам по същия начин и лявата й буза.

— Две, господине — казва тя послушно.

Продължавам до десет и дланта ме заболява. Спирам и разтривам ръка в плътта й, готов да мина към следващото ниво.

— Стани — нареждам й и я избутвам безцеремонно от себе си.

Членът ми се търка болезнено в джинсите ми и умирам да го извадя и да се погаля поне за минута, но знам, че това ще ме отведе до опасна територия. Ако устата й се доближи до него, колкото и да съм луд по Еванджелин, надали ще устоя, затова го задържам в панталона и решавам да удовлетворя възбудата си по друг начин. Лора отново ме поглежда умолително и ми показва колко е възбудена.

— Наведи се над леглото — казвам и тя отива до него.

Знае, че не искам да променя нищо от вида си. Сега не само ще я видя наведена, но и обиците й ще се притиснат към чувствителните зърна и ще я подлудят още повече. Полата й пада надолу и погалва задника й, но аз я избутвам нагоре. Забелязвам, че червенината по бузите й е избледняла леко. Взимам колана, стисвам го здраво в ръка и го прокарвам леко по дупето й.

— Ммммм — изстенва тя, потънала в мечтите си.

Налага се да я извадя от мястото, където се намира в момента, и да я върна при мен. Бутам колана към устата й и тя отваря очи стреснато.

— Целуни го, после ми кажи кой номер следва — нареждам.

Нещо се раздвижва в мен и подува не само пениса ми, но и вътрешностите ми, когато устните й се разтварят. Тя целува колана шумно, после казва спокойно:

— Единайсет, господине.

Очите й ме следят внимателно, не толкова умолително, колкото търсещо, очите на равностоен партньор в играта. Знае колко обичам да я пляскам, а аз знам колко отчаяно тя се нуждае от това, но и двамата продължаваме играта, засилвайки тръпката.

— Приготви се — казвам и заставам над задника й.

Нещо в женското дупе го прави да изглежда още по-съблазнително, когато е щръкнало във въздуха като нейното. Кръгло и твърдо, сякаш е създадено точно с тази възбуждаща цел. Коланът изплющява във въздуха, музика за ушите ми. Удрям въздуха отново, точно до задника й, и тя изпищява, звук по-красив от песен. После я удрям и коланът ужилва кожата й по начин, по който ръката ми просто не може.

— Единайсет — произнася тя с глас на робот, сякаш не съобщава номер, а това е нормалната реакция, когато човек е бил ударен зверски.

Болката разцъфтява по кожата й с красив белег, който имам желание да целуна. Отнемането на болката от нея е почти толкова възбуждащо, колкото причиняването й, но все още ми остават трийсет и четири удара.

Замахвам с колана към мястото, където бузите на дупето се срещат с горната част на бедрата й, към вълшебната чувствителна и нежна плът. Също както когато чукам и се опитвам да не се изпразня, сега трябва да мисля за нещо различно от красотата на зачервените й извивки, позата, която подканва към секс, съблазнителния език на тялото й. Понякога се чудя дали ограниченията на срещите ни не са прекалени. Еванджелин има сърцето ми, но пък бих могъл да споделя члена, ръцете, устата и силата си с Лора. Но вместо това трябва да изразя всичко в ударите, в които се излива емоционалната ми енергия.

Лора извиква номерата, когато коланът изплющява по дупето й, и разтваря крака достатъчно, за да ми покаже какво има между тях. Не съм й нареждал да го прави, но и не съм я спирал. За момент я оставям, прекалено въодушевен от розовия блясък, за да споря. На двайсет и петия удар пускам колана и взимам дървената хилка. Мога да настоявам за превръзка на очите, но обичам погледа й, когато види какво държа — наполовина ужасен, наполовина изпълнен с копнеж. Еванджелин има същия поглед точно преди да се изпразни, сякаш е изкушена да ме бутне настрани и да се задържи на ръба, вместо да се спусне във водопада. Работата ми е да я побутна напред, защото наградата винаги е по-велика от риска.

Болката продължава само няколко мига, но Лора ще се наслаждава на удоволствието дни наред. Вдигам играчката, която напомня за хилка за пинг-понг, но е по-дебела и има дупки по нея, после извивам ръка и шибвам зачервената й буза.

— Двайсет и шест — прошепва тя приглушено.

Спирам и прокарвам пръсти по кожата й, после я ущипвам. Коленича до нея и разтварям бузите й, вторачен в забранения плод на влагалището й.

Искам Лора да се изпразни, но не мога да прекъсна играта. Нанасям последните удари с дебелата кожена бухалка, чиято лъскава повърхност е прекалено жизнерадостна за ужилването, което причинява. Гласът на Лора се издига и спада, докато ръката ми прави същото. Задникът й вече съперничи по червенина на устните й.

Ако вместо нея беше Еванджелин, просто щях да смъкна ципа на джинсите, да застана зад нея и да набутам члена си в чакащата дупка. А тя щеше да се стегне около мен и очите й да се изпълнят със сълзи, докато аз установявам възхитено как жегата от тялото й се влива в моето. После щях да излея горещата си лава в тесния й тунел, в наистина вулканично изригване. Но това е Лора, партньорката ми в игрите, играчката ми.

И тъй като е тя, а не приятелката ми, ще трябва да изчакам и да онанирам, когато си тръгне. Но тя не може да чака и двамата го знаем.

— Легни по гръб — заповядвам.

Нужни са й няколко секунди, за да се настани. Опитва се да свали бикините си, но хващам ръката й.

— Задръж ги — казвам, като ги смъквам до глезените й.

Заставам между краката й, а надървеният ми член се опитва да смъкне ципа ми. Преди Лора беше колеблива и само докосваше клитора си от време на време, като се отдаваше на истинска мастурбация след около половин час.

Сега обаче се захваща веднага с нея. Набутва три пръсти дълбоко във влагалището си, а с другата си ръка стиска силно зърната си.

— Точно така! Чукай се, Лора. Това е наградата ти за понасяне на наказанието като добро момиче, макар да закъсня много и да си лоша до мозъка на костите си.

Обичам да я наказвам и награждавам, да посея семената на съмнението в нея, за да ми даде причина да продължа да я пляскам.

— Представи си как членът ми се плъзва в устата ти. Аз съм върху теб, ръцете ти са вързани над главата ти, а устните ти са разтворени и готови. Приятелката ти, Кайра, те чука с вибратор, а пенисът ми е в устата ти. Ти не можеш да помръднеш, но се наслаждаваш на факта, че две от дупките ти са запълнени.

Усещам, че думите ми я възбуждат, тъй като пръстите й се свиват, лицето й потръпва, а очите й се отварят и ме поглеждат. После, когато удоволствието се засилва, се затварят отново. Чакам триумфално да видя оргазма, който я понася и я кара да се гърчи. Пускам я и оставям бикините й да се изплъзнат настрани. Страхотно съм възбуден и ужасно ми се иска да я докосна и да й помогна да стигне до края.

Тя ми подарява бикините си, сувенир, който да ме радва до следващия път, малка тайна, компромис между верността ми към Еванджелин и неутолимия ми копнеж по Лора и сладкия й задник.

— Следващата седмица в шест, нали? — питам, когато тя обува гигантските си обувки.

Лора кимна. Стисвам брадичката й и се вторачвам в очите й.

— Не закъснявай или наистина ще си получиш заслуженото — предупреждавам я строго.

Но не мога да я уплаша, защото, независимо колко закъснява, изпитвам непреодолимо желание да я напляскам и копнея по задника й дори когато пред очите ми са извивките на

любимата ми.

И независимо какво използвам върху Лора, когато е наведена, нито колко жестоко я шамаросвам, тя знае кой всъщност държи бухалката във връзката ни. Настанила ме е точно там, където иска — над нея с вдигната ръка и твърд член. А честно казано, това е мястото, където искам да бъда.

ДЕТСКА ПОЗА