Няколко пъти впиваха и отместваха очи един от друг, но нищо не си казаха по този повод. Устните на Лиз се разтеглиха в усмивка и Болд незабавно й отвърна със същото.

— Странно, нали? — попита тя.

— Аха. Странно — съгласи се Болд.

Усети сълзи да се надигат в очите му. И се опита да ги потисне.

— Никога не се знае — каза тя.

Очите й бяха станали стъклени.

— Не. Никога не се знае.

— Ще си помагаме взаимно и ще успеем да преживеем всичко.

Протегна ръка и взе неговата в своята и я стисна — стисна я така, както на него му се беше искало от години да направи. Как така се беше изгубил този жест? Как така се бяха лишавали от него години наред до този момент? Тя го стисна отново и това предизвика сълзи в очите и на двамата.

Този път той успя да се усмихне пръв — и си даде сметка, че от сега нататък точно така ще върви животът за тях — между сълзи и усмивки.

— Напоследък все в тоя дух се представяме — призна той.

— Аха. Така се прочистват слъзните канали — отвърна тя, примигвайки, за да проясни погледа си.

— Изплашена ли си? — попита я той с треперлив глас.

— Да — отвърна тя. — Така е.

Устните й се разтрепериха и тя потърси в очите му отговор, какъвто той не можеше да й даде.

— Аз също — прошепна той на най-красивата жена на света.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6512

Издание:

Ридли Пиърсън. Без шанс за разпознаване

Американска. Първо издание

ИК „Компас“, Варна, 1998

Редактор: Любен Любенов

Коректор: Диана Черногорова

Корица: Светла Карагеоргиева

ISBN: 954-701-044-1

Издателски №190