Веднага щом се озоваха покрай третата редица, каквито и съмнения да беше имал за присъствието на Гарман, то те се изпариха начаса. Ивица едва забележима светлина се разстилаше по земята пред складовете, които предстоеше да проверяват. Източникът й беше отдясно откъм страната на Болд. В другия край се показа лицето на Дафи. Той й сигнализира. Двамата тръгнаха едновременно един към друг, за момент прикривайки се във всяка следваща ниша по пътя си и придвижвайки се към центъра. След по-малко от минута вече стояха в двата края на вратата на гаражната клетка, откъдето се процеждаше бледата светлина, разстоянието помежду им беше около три метра. Сърцето на Болд лудо биеше в гърдите, отеквайки в главата му, и това му пречеше да чуе какви звуци идват откъм вътрешността на склада, колкото и да се напрягаше. Всъщност чу нещо като съскане на котка или като кипнала вода. Нито едното, нито другото, даде си сметка той. Беше звук от горящ фенер и гласът на Джони Гарман — глас, идещ от гърло, обгоряло в пожара в Монтана, глас, който се напрягаше пряко сили, за да бъде чут.

Когато Болд подаде сигнал на Дафи да се отдалечат от склада на Гарман, първото й желание беше да не му се подчини — щеше да го остави да се отдалечи и щеше да отвори с взлом вратата, независимо каква изненада им беше приготвил Гарман. Но разумът, тренировките и дисциплината взеха връх над нея, макар едновременно с това тя да се почувства жертва на професията си, и се оттегли.

Стъпка по стъпка те се отдалечаваха от склада на Гарман, назад към срещуположните краища на редицата, докато най-накрая се срещнат край втората редица. Болд се насочи към офиса и след няколко минути и двамата се озоваха там.

— Сега ще трябва да се уверим, че това е Гарман — зашепна той, — и ще действаме оттук. Ако Гейнис и Ла Моя забележат подозрителен, тогава можем да променим плана, но да приема всичко като съвпадение, е твърде много за мен. Гарман е дошъл тук, за да се приготви…

— За Мартинели — каза му тя, шепнейки. Обясни му как беше открила адреса върху раницата на Бен и как според нея подпалването на къщата на жената, която приличаше на майката на Джони, беше надделяло над другия палеж, който той беше предвиждал да направи. Тя призна неохотно: — Нямам ни най-малка представа как Бен се е замесил във всичко това.

Това беше най-глупавото, което можеше да каже — емоциите й вземаха връх.

— Ако Бен не се крие някъде наоколо…

— Значи е вътре в онази гаражна клетка, в склада на Гарман — довърши вместо него тя. — Той няма да навреди на дете — особено на малко момче. Даже няма да го използва като заложник, Лу. Няма да рискува живота на момчето.

— Това не може да го знаем.

— Можем — възпротиви се тя. — Много добре ни е известно как е изчаквал да се увери, че няма да навреди на децата на жертвите си. Стоял е покатерен на дърветата, за да се увери, че момчетата са извън къщите. Той познава Бен по лице, Лу — това е лицето от снимката в колата на Мартинели. Това ще му подейства, той ще симпатизира на Бен. Ще мисли, че му прави услуга, като подпалва майка му, тъй като точно това възнамерява да направи. Няма да му навреди по никакъв начин. — В крайна сметка — предположи тя — присъствието на Бен ще намали възможността Гарман да се противи на ареста.

— Не, не, не — противопостави се Болд, усещайки накъде го води с тези обяснения. — Няма да се конфронтираме с него.

— Разбира се, че ще го направим! — възпротиви се тя. — Това, което няма да направим, е да превърнем ситуацията в цирк. Той е интроверт, параноиден тип, бои се от обществото заради реакцията на това общество на неговото обезобразяване. Той е гневен. Той обвинява баща си. Ако обградиш човек като него с въртящи се и трепкащи светлини, със звуци от натиснати клаксони и въоръжени мъже в униформи, и той ще изгуби сегашната си същност. Действителността ще заличи всичко. И кой знае какво ще направи?

— Дафи…

— Ще се изправим срещу него, Лу. Ти и аз. Ще застанем пред онази врата, с прибрани револвери, и ще си поговорим с него. Така само ще откроим желанието му да не прави нищо лошо на момчето и нежеланието му да се изправи срещу дузина полицаи с оръжие, насочено към него, и пръст на спусъка. От нас се иска да затвърдим това негово усещане и да му обещаем, че ще се отнасяме внимателно с него. Той не търси сензация, Лу, не иска да излезе на първите страници на вестниците. Проблемът му е в рамките на семейството — между него и баща му, между него и майка му. Можем да решим нещата още на това място тук. Ти и аз.

— А ако се окаже, че си сгрешила, това място тук утре ще е изравнено със земята.

— Не греша — изрече тя кратко и директно. — Нека да действаме още сега, Лу. Ти и аз. Има два подхода към Джони Гарман — единият е верният, другият — погрешният. И ти знаеш, че моят е правилният, разбираш много добре за какво ти говоря. Ако докараш целия този цирк — шумотевицата, светлините и дулата на оръжията, той ще се превърне в част от него. Ти правиш своето шоу и той ще направи своето. А ние ще му предложим начин да се измъкне и той ще го приеме.

Болд поклати глава в отрицателен жест. Искаше й се да го улови за ръката и да го разтърси. Изглеждаше й уморен, направо изтощен. В нейните очи той просто не можеше вече да разсъждава достатъчно ясно. Каза й:

— Ще го чакаме да излезе. Признавам, това е по-дългият начин да разберем каквото и да било, но е и по-безопасният. Може да се окаже, че не е и Гарман; при всички положения обаче няма да го залавяме там, където държи неограничени количества запалителна смес.

Тя беше готова да се възпротиви, но той й се противопостави с жест, давайки си сметка в същото време за съмненията, които го бяха обхванали. Може би трябваше да действат, както тя предлагаше. Може би просто се нуждаеше поне за кратко да помисли на спокойствие, за да стигне в крайна сметка до същото заключение като нейното.

— Ако се появи с велосипеда си без раница на гърба, тогава го залавяме. Ако излезе с момчето, ще го наблюдаваме, но няма да го заловим. Ако микробусът на баща му е в този гараж — абсолютно съм убеден, че е тук — тогава се очертава голям проблем. Значи, че той ще остане тук до сутринта, преди да се запъти към Мартинели, да изиграе етюда с миенето на прозорците, за да подготви за подпалване къщата на Сантори, вярвайки, че е на Мартинели. А в микробуса си той е много опасен…

— Виждаш ли — възпротиви се отново тя, — затова трябва да действаме сега.

Слушайки обясненията му за ситуацията, Дафи се убеждаваше, че Болд е прав, но така или иначе решението да му се възпротиви дойде от само себе си и думите се изтръгнаха от устата й.

— Не, няма смисъл да действаме сега — възпротиви се на свой ред Болд, — трябва да намерим начин да отдалечим Гарман от микробуса, това е най-належащото сега. Трябва да намерим начин да го отдалечим от арсенала му. Щом успеем да го постигнем, тогава го залавяме и край на всичко. — Допълни: — И не просто трябва да го издебнем да дойде да си свърши работата край къщата на Сантори, защото там той ще дойде с горивото. Не можем да го доближим, докато горивото е в непосредствена близост до него — независимо дали Бен също е в непосредствена близост.

Нямаше място за спорове, както стояха на по-малко от стотина метра от предполагаемото местонахождение на заподозрения, притаили се в нишата до офиса. Независимо от това тя се чу да казва:

— Няма как да го извадиш от онзи микробус.

— Не — съгласи се Болд.

Прекалено бързо, помисли си тя, започвайки да осъзнава, че беше успял да я изиграе.

— Това е по твоята част. Щом твърдиш, че го познаваш добре, ще се сетиш какво да се направи. — Добави: — И не мърдай оттук. Ще отида да видя какво става с велосипеда и с подкреплението.

Лоялността й към Лу Болд, обичта й към него бяха твърде големи — нямаше да провали разследването. Кимна утвърдително, макар на лицето й да се четеше огромно разочарование.