Изменить стиль страницы

64. Управляващият Българското търговско агентство в Битоля по това време А. Петров с поверителен рапорт от 14 август 1906 г. съобщава за осъждането на учителя Алтъпармаков на 5 години затвор, "защото се е доказало, че той е писал протокола, част от който бе намерен в печката на гимназията при обиска". "Намират се под арест още – продължава Петров – и ще бъдат съдени като хора на комитета Петър Лигуш, певец в българската църква, Константин Георгиев, учител от тукашната гимназия, който бе веднъж пуснат и след два дни наново арестуван, и Любомир Драндаров, тоже учител, арестуван напоследък. Последните двама ще бъдат дадени под съд на основание на едно писмо на тукашното бюро на Вътрешната организация, отправено до онова в Солун, в което се казва, че учителите Георгиев, Драндаров, Гавазов и още един, името на когото не си спомням, образували заедно с няколко ученици от гимназията отделен комитет, като съмишленици на върховистите и следователно тяхното погубвание е наложително. Това писмо е попаднало, кой знае как, в ръцете на Хилми паша и е дало повод за арестуването на тия двама учители."

65. По време на това пребиваване в Битоля Сониксен на два пъти посещава и Българското търговско агентство в града. По този повод управляващият агентството на 14 август 1906 г. пише. "Преди няколко дена се представи при мен известният американец Алберт Сониксен, който, ще да Ви е известно, е пристигнал в Македония като американски поданик и с редовен паспорт е пътувал до Воден, отгдето дирите му са биле изгубени от турските власти. Той е прекарал шест месеци с българските чети и е обиколил почти целия Битолски виалет. Запознал се е много добре с работите на тукашната организация и неговите отзиви за нея не са толкова лоши, напротив. Неговите сведения за някои от казите на Битолския вилает, като например Костурската и Охридската, са отрядни. Там всичко било добре наредено и затова нямало гръцки чети по тия места. Най-слабите места на организацията биле Битолската и Леринската кази, но напоследък и тук биле вземени мерки да се поправи положението. Разногласията, които съществували в Битолско между двете партии на Комитета, били изравнени и сега задружно се работило.

Г-н Сониксен дохожда и вчера да ме види и да ми съобщи, че днес тайно заминава за България, отгдето имал намерение да отиде в Англия и Америка. Той престоял тука, в Битоля, около 15 дни, без да бъде ни най-малко заподозрян."

66. Дур, тур. – стой.

67. Вж. бел. 23.

68. Пандо Кляшев – роден през 1882 г. в с. Смърдеш, Костурско. През 1900 г. завършва Битолската българска гимназия и една година е учител в родното си село. От юли 1901 г. е четник в четата на Марко Лерински, а след това става войвода. Участвува активно във въстанието от 1903 г. След него отново е войвода на чета в Костурско. През 1906 г. е избран за член на Витолския окръжен революционен комитет. Загива на 31 юли 1907 г. в сражение с турска войска край с. Дреновени, Костурско.

69. Димитър Пандуров (Панджаров) – Митре Влаха, роден в с. Кономлади, Костурско. Дългогодишен войвода и активен участник във въстанието и в борбата срешу гръцката въоръжена пропаганда. Убит в сражение с турска войска през март 1907 година.

70. Лазар Поптрайков – роден през 1876 г. в с. Дъмбени, Костурско. Посветен в революционното дело още като ученик в Солунската българска мъжка гимназия и основава първите комитети в Костурско. Участвува във въстанието като член на ръководното тяло в района. През септември 1903 г., ранен, попада в ръцете на ренегата Коте, който обещал да го излекува, но го убива и предава главата му на костурския гръцки владика Каравангелис.

Самият Коте е заловен от турските власти през лятото на 1904 г., осъден е на смърт и е обесен през 1905 г. в Битоля.

71. Вероятно с. Сборско, Воденско.

72. В същност Лука Иванов е предаден от каракачаните, при които нощувал с четата си. По-подробно за убийството му вж. Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония, т. 2, С, 1943, с. 175– 176.

73. Това е т. нар. Мацанова афера. През юли 1906 г. в ръцете на солунската полиция попада дневникът на учителя Кочо Мацанов, в който той записвал разни сведения за дейците на революционната организация сред колегите му учители. Арестувани са много учители и обикновени граждани. Мацанов обаче се умопобърква в затвора и това улеснява обвиняемите. От 24 души подсъдими в началото на март 1907 г. са осъдени само 6 души, а останалите са оправдани и освободени. Самият Мацанов е изпратен на лечение в болница и по-късно е осъден на три години затвор.

74. Става дума за аферата "Мис Стоун", т. е. пленяването за откуп на американската протестантска мисионерка Елена М. Стоун и българката Катерина Стефанова – Цилка. Пленяването е извършено на 21 август 1901 г. на пътя от Банско за Горна Джумая (дн. Благоевград) от чета, ръководена от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Двете жени, са държани в плен близо шест месеца, през което време четата се сблъсква с големи трудности, преследвана от турски потери и върховистки чети. Положението се усложнява от това, че К. Цилка. била бременна и ражда по време на пленничеството. Революционерите обаче устояват на трудностите и довеждат акцията докрай. Откупът от 14 500 турски лири е получен на 20 януари 1902 г. в Банско, а жените са освободени на 10 февруари 1902 г. край с. Градошорци, Струмишко.

Акцията добива широка известност не само в България и Америка, но и в много други страни, като допринася за популяризиране делото на революционната организация. Самата мис Стоун, въпреки преживените страхове и несгоди по време на пленничеството, след завръщането си в САЩ изнася беседи и пише статии, в които осъжда турския режим и подкрепя борбата на поробените българи.

75. Христо Чернопеев – роден през 1868 г. в с. Дерманци, Ловешки окръг. До 1899 г. служи като подофицер в българската армия, след което се включва в македоно-одринското освободително движение. Грврвоначално е войвода на чета в Кукушко. След приключване на аферата "Мис Стоун" участвува в борбата срещу четите на ген. Ив. Цончев. След въстанието е ръководител на Струмишки революционен окръг, а след Младотурската революция участвува в учредяването и ръководството на Народната федеративна партия в Солун. В края на 1909 г. минава в нелегалност и през 1911 г. е включен в ЦК на възобновената ВМОРО, заедно с Петър Чаулев и Тодор Александров. Участвува в Балканската и в Първата световна война. Загива като офицер на 6 ноември 1915 г. в боя при Криволак.

76. Яне Сандански – роден през 1872 г. в с. Влахи, Мелнишко. Израства в гр. Дупница (дн. Станке Димитров), където семейството му се преселва след Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Участвува в дейността на легалната организация в България, а от април 1901 г., когато влиза със своя чета в Македония, се отдава изцяло на освободителната борба на поробените. Воюва срещу върховистките чети на ген. Цончев. След въстанието от 1903 г. се утвърждава като ръководител на Серски революционен окръг и на левицата в македоно-одринското движение. Участвува с чета в Балканската война. Убит на 22 април 1915 г. в Пирин от противници в революционното движение.

77. Д-р Хауз – началник на протестантските мисионери в Солун.

78. Кръстьо Асенов – роден през 1877 г. в Сливен, племенник на Хаджи Димитър. Завършва Висшето училище (университета) в София и под влияние на Гоце Делчев се включва в борбата за освобождение на Македония и Одринско. Взема участие в подготовката на въстанието, но непосредствено преди започване на въстаническите действия е убит от противници край с. Корнишор, Ениджевардарско.

79. Сава Михайлов – роден през 1877 г. в с. Мачуково, Гевгелийско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, след което става учител. След пленяването на мис Стоун напуска Горна Джумая, където е учител и районен ръководител, и се присъединява към четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев. От началото на 1903 г. е войвода в Гевгелийско. Загива в сражението на 1 март 1905 г. край с. Смол, Гевгелийско, Вж, бел, 16.