10. Четите са въоръжена сила на революционната организация. Създават се през 1899 г. като околийски агитационно-организаторски чети. Тяхната задача е да разясняват целта на ВМОРО сред потиснатото население, да разширяват организационната мрежа, като укрепват съществуващите и създават нови комитети, да съдействат за въоръжаване на населението, да го подготвят в боево отношение и да поддържат неговия дух. С разрастването на ВМОРО се стига до масово въоръжаване на населението. В селата всички въоръжени членове на организацията съставят т. нар. селска милиция. Освен това се създават селски чети, в които според правилника влизат "най-решителните и най-деятелните работници в селото". Ролята на селската милиция и селските чети се засилва след въстанието, когато върху тях пада главната тежест при защитата на селата от нападенията на чуждите пропаганди. Предвижда се създаване и на градски чети, но в градовете борбата срещу враговете и шпионите фактически се поема от терористите на организацията.

11. Запазени са три писма от българския търговски агент в Солун Атанас Шопов до Министерството на външните работи в София, с копия до дипломатическия агент в Цариград и до търговския агент в Битоля, в които се съдържат сведения за изчезването на Сониксен. В първото, с дата 12 февруари 1906 г., се съобщава:

"Тия дни злобата на деня в тукашните кръгове е изчезването от града Воден на един млад момък, който е пристигнал преди няколко деня с американски паспорт и с карта на кореспондент на "Ню Йорк Хералд".

Името на тоя момък е Албер Сушин (Souschin) и е пристигнал от Будапеща на 1 февруарий. Явил се е със своя паспорт при тукашния американски консул, препоръчал се е за кореспондент и е поискал да му се извади тескере за Битоля. На възраст е бил около 26 години и е говорил английски, немски и шпаньолски. Забележено е, че е живял много бедно. На 3/16 февруари е тръгнал за Битоля и по пътя се отбил във Воден, дето се спрял в хотел "Стамбул". Същия ден посетил гръцките училища и воденската фабрика за памучни изделия, а на другия ден посетил и българските училища, след което, същия ден вечерта, изчезнал безследно. Белгийският офицер Бюро бей ходи от Солун във Воден да произвежда следствие и разказва, че като багаж на изчезналия Сушин в хотела намерили една мръсна риза и едни скъсани обуща. Нищо повече.

Правят се разни предположения за това изчезване. Едни казват, че американецът се е самоубил от нищета в красивите околности на Воден, други предполагат, че е възможно да го е задигнала за откуп някоя гръцка или българска чета. Гръцкият източник твърди, че това е бил български революционер с американски паспорт, който е постъпил в някоя чета около Воден."

Във второто писмо, изпратено на следния ден, се правят някои уточнения според сведенията на турската полиция:

"В допълнение на писмото си с вчерашна дата под No 254 по изчезналия във Воден американски кореспондент, имам чест да Ви явя, че той, според сведенията на солунската тайна полиция, се казвал не Албер Сушин, а Албер Сонишен; дошъл е от София с редовно визиран от комисарството паспорт; преди да пристигне в Солун, отбивал се е в Одрин, Драма и Кавала; бил женен за българка, името на която било Наталия и която в настоящото време била в София; бил човек на българските комитети и при пристигванието си в Солун посещавал гръцките училища, а през нощта се срещал с подозрителни личности българи; във Воден, преди да изчезне, се бил срещал с председателя на Воденската българска община; жена му Наталия телеграфирала от София до тукашния американски консул, за да пита за участта на мъжа си.

Това са сведенията на солунската полиция за изчезналия американец. Положително обаче още нищо не се знае."

Третото писмо е изпратено на 27 февруари 1906 г. В него Шопов предава данни, получени от главния инспектор по реформите в Македония Хилми паша. В писмото се посочва, че в Солун "вече с достоверност се твърди, че изчезналият във Воден американски кореспондент Sonneckson е постъпил в четата на Лука, която се движи във Воденския район.

"При това Хилми паша ми съобщи – добавя Шопов, – че тоя американец и други път бил постъпял в една българска чета, която се движила около границата в Горноджумайско, обикалял няколко време по горите с тая чета и пак се завърнал в България."

12. Ким син сис? – Кои сте вие?

13. Това сведение на Лука Иванов (предните две изречения) не е вярно и може би затова е изпуснато при превода от М. Л. Мавродиев. Той не е бил и редактор на вестник.

14. Дамян Груев – роден през 1871 г. в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, в Битоля и Солун, а след това в Белград и София. През 1891 г. по време на следването си във Висшето училище в София прави опит да създаде революционна организация за освобождението на Македония и Одринско. На 23 октомври 1893 г. в Солун заедно с д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров и Христо Батанджиев полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Груев е избран за секретар-касиер на Централния комитет, но фактически той е главният ръководител на организацията във вътрешността. На Смилевския конгрес през април 1903 г. е избран заедно с Б. Сарафов и Ан. Лозанчев за член на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг. След въстанието остава сред населението и възстановява разстроената организация. Участвува в Прилепския конгрес на Битолски революционен окръг през май 1904 г., а на общия Рилски конгрес през октомври 1905 г. е избран за член на ЦК на ВМОРО. Загива на 10 декември 1906 г. в сражение с турска потеря край с. Русиново, Малешевско.

15. Апостол Петков Терзиев (Апостол войвода, Ениджевардарското слънце) – роден през 1869 г. в с. Боймица, Гевгелийско. Дългогодишен войвода първоначално на хайдушка чета, а по-късно на чета на революционната организация. Участвува във въстанието през 1903 г., като дава няколко сражения на турската войска. След въстанието воюва срещу гръцката въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро. След Младотурската революция от 1908 г. става легален, но не след много, разочарован от политиката на младотурците, забягва в България. През 1910 г. подновява нелегалната си революционна дейност и влиза отново с чета в Македония. Убит от засада на 2 август 1911 г. край с. Крушари, Ениджевардарско.

16. На 1 март 1905 г., издадени от овчари арнаути, край с. Смол, Гевгелийско се обградени четите на Апостол войвода и Сава Михайлов – всичко 42 души. Според сведенията на българския търговски агент в Солун сражението продължава, 4 – 5 часа. Загиват 36 четници заедно със Сава Михайлов, Апостол войвода, ранен в петата, се спасява заедно с 5 души четници. Турското правителство награждава всички участници от турска страна в сражението с медали, повишения и пари.

17. Валия, тур., управител на вилает (област), обикновено носи титлата паша. В случая се има пред вид солунския валия.

18. Поляк – пъдар, полски пазач.

19. Тук, както и на други места, където предава събитията по разкази на други лица, авторът не е съвсем точен. Става дума за т. нар. Солунска афера от януари 1901 г., при която са арестувани членовете на Централния комитет на ВМОРО и организацията е сериозно разстроена. Делото се гледа на 26 февруари до 14 март 1901 г. Пред съда са изправени 19 души българи. От тях 3 души са осъдени на смърт; 7 души, сред които Христо Матов и Пере Тошев – на "вечен крепостен затвор"; трима души, в това число и д-р Христо Татарчев и поп Стамат – на "петгодишен тъмничен затвор в окови"; един – на "двегодишен прост затвор" и 5 души са оправдани. Осъдените са изпратени на заточение в Мала Азия, крепостта Подрумкале (някогашният Халикарнас). Амнистията е издействувана от българското правителство през втората половина на 1902 г.

Дамян Груев е арестуван през август 1900 г. в Битоля. Осъден е на 17 март 1901 г, и е изпратен на заточение също в Подрумкале през май 1902 г. Освободен е през пролетта на 1903 г.