Искрено ваш, (подписал) Алберт Сониксен."

Нападенията на гръцки чети срещу български села и отделни селяни обаче продължават и през следващите месеци. В една кореспонденция от Солун, публикувана в броя на в. "Таймс" от 20 юни 1906 г., са изброени 14 български села, нападнати от гърци в разстояние само на три месеца. В същото време турските войски, които с настървение преследват и унищожават българските чети, всячески се стараят да отбягват срещи с гръцките чети.

25. Според сведенията на Българското търговско агентство в Солун сражението станало на 22 февруари 1905 г. Четата се състояла от 11 души и отседнала в две гъркомански къщи. От едната група, наброяваща 6 души, петима се измъкват и един загива, а от другите четирима са убити, а се избавя само един - писарят на четата Сотир Николов от с. Месимер.

26. Общият Рилски конгрес на ВМОРО заседава през октомври 1905 г. Избира се нов Централен комитет, съставен от Даме Груев, Пере Тошев и Тодор Попантов, Задгранично представителство – от Гьорче Петров, Димитър Стефанов и Петър Попарсов, и редактор на "Революционен лист" – Димо Хаджидимов. По въпроса за устройството и управлението на организацията в конгреса надделяват привържениците на широката децентрализация и изборност на ръководните органи. Това намира израз в преработените документи – устава и правилника за вътрешното устройство на организацията. Приемат се също нов правилник за четите на ВМОРО и правилник за селските и градските чети.

27. Младотурска партия – комитет "Обединение и напредък", основан в края на ХIХ в. като тайна организация, обединяваща противници на феодално-абсолютистичния режим на султан Абдул Хамид. В комитета членуват представители на буржоазията, либерално настроени офицери, чиновници и хора със свободни професии. Главният център на младотурското движение се намира в Париж, но постепенно се създават организации и в самата Турция. През юли 1908 г. комитетът извършва Младотурската революция, като заставя султана да възстанови конституцията от 1876 г. За известно време се установяват демократични права и свободи, но не след дълго младотурските управници възобновяват гнета и преследванията срещу нетурските народности. Това довежда до ново засилване на революционната борба и ускорява избухването на Балканската война през 1912 г.

28. Тане Горничевски от с. Горничево, Леринско, един от войводите в Леринско, води чета от 6 – 7 души. Убит с трима другари в края на юни 1907 г. при с. Чеган, Воденско.

29. Поради влошеното положение, след 1903 г. много млади хора напускат Македония и отиват на работа в чужбина, предимно в Съединените американски щати. Според френския консул в Битоля, до края на 1906 г. само от Битолски вилает заминали около 30 000 души. Много от емигрантите обаче не остават задълго в Америка и след известен престой се завръщат в родните места.

30. Бекчия, тур. – пазач в бейски чифлик, доверено лице на бея.

31. Георги Сугарев – роден през 1876 г. в Битоля. Завършва Битолската българска гимназия и известно време учителствува. Четник и по-късно войвода. Участвува във въстанието в Битолски революционен окръг. След въстанието остава сред поробеното население и възстановява разстроената организация. На 23 март 1906 г. попада на турска засада край с. Паралово, Мориховско, и загива с цялата си чета.

32. Македония обхваща части от три вилаета – Солунски, Битолски и Скопски. Освен тях в територията на революционната организация влиза и Одринско. Революционните окръзи са шест – Солунски, Битолски, Скопски, Струмищки, Серски и Одрински.

33. Вероятно с. Борешница, Леринско.

34. По време на борбата за самостоятелна българска църква през ХIХ в. в българските земи проникват чужди религиозни пропаганди – униатска (католишка) и протестантска, подкрепяни от западните държави. Протестантската пропаганда се извършва от американски мисионери. В Македония тя има влияние в Разложко и Битолско. В Битоля съществува девическо училище. Пропагандата на мисионерите сред българите се води на български език. Техният орган в Цариград в. "Зорница" излиза на български и често застава на страната на българите в борбата им срещу Гръцката патриаршия.

35. Пост от държавни служители (колджии), които следят да не се внесат в града необложени с данък определен вид стоки. Приходите от това облагане се използуват за изплащане дълговете на Турция към западните държави-кредитори.

36. Авторът смесва функциите на две институции – Задграничното представителство на ВМОРО, учредено в София в края на 1896 г., и Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), създаден през 1895 г. и който се избира периодически на конгреси от делегати на македоно-одринските дружества в България. От изложението по-нататък обаче се вижда, че тук той има пред вид Върховния комитет, когато начело на него застава Борис Сарафов.

37. Борис Сарафов – роден през 1872 г. в с. Либяхово, Неврокопско (дн. Илинден, Гоцеделчевско). Завършва Солунската българска мъжка гимназия и Военното училище в София, след което служи като офицер в българската армия. През 1895 г. взема участие в четническата акция на Македонския комитет в Турско, а от 1899 до 1901 г. е председател на ВМОК. През това време между Върховния комитет и Вътрешната организация в лицето на нейните задгранични представители Гоце Делчев и Гьорче Петров се установява тясно сътрудничество, което съдейства за засилване на революционното движение.

През 1903 г. Сарафов участвува в Илинденско-Преображенското въстание като член на Главния щаб в Битолски революционен окръг, заедно с Дамян Груев и Анастас Лозанчев. След въстанието продължава да участвува в революционното движение като ръководител на група т. нар. "сарафисти". Убит е заедно с Иван Гарванов на 28 ноември 1907 г. в София.

Оценката на Сониксен за Б. Сарафов и неговите привърженици е пресилена, в нея личи влиянието на тогавашните борби сред дейците на македоно-одринското движение. Има и отделни фактически неточности. Напр. Сарафов не е журналист, на внасяните от България пушки не фигурира българският държавен герб и пр.

38. Думата е за румънския журналист Стефан Михайляну, куцовлах от Македония, който в своя вестник "Балкански полуостров" издавал тайни на революционната организация. Убит на 22 юли 1900 г. от терорист, изпратен от Върховния комитет. По настояване на Румъния и великите сили през февруари 1901 г. Сарафов и другарите му са арестувани. Начело на комитета като председател застава поетът Стоян Михайловски, а ген. Иван Цончев е избран за председател. В започналата борба срещу привържениците на Цончев Борис Сарафов е на страната на Вътрешната организация.

39. Орган на ВМОК е в. "Реформи", който излиза в София от 1899 г.

40. Солунската афера от 1901 г. Вж. бел. 19.

41. Пленяването на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун. Вж. бел. 74.

42. Става дума за представители на отделни революционни окръзи, избирани от съответните окръжни ръководства. Другарят на Б. Сарафов, за когото се споменава тук, е Иван Гарванов, убит заедно с него на 28 ноември 1907 г. в София.

Иван Гарванов е роден през 1896 г. в Стара Загора. Завършва физика и математика в София и след специализация във Виена става учител в Солунската българска мъжка гимназия. През 1897 г. под влияние на Екзархията създава Българско тайно революционно братство, което се противопоставя на революционната организация. След разтурянето на братството е включен е състава на Солунския комитет, а от 1901 г. застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство през януари 1903 г. в Солун заседава конгресът, който взема решението за въстание. След въстанието се установява в София и продължава да участвува в македоно-одринското движение.

43. Мирабо – поп Търпо Поповски от Костурско, председател на Окръжния революционен комитет в Битоля.

44. Задграничните представители на Вътрешната организация.

45. Петър Котев Лигушев – един от членовете на окръжния комитет в Битоля. По-късно става предател и издава много тайни на революционната организация.