Сутринта на 13 март гърците отново нападнали село Голо, изгорили две къщи и ранили един селянин, но накрая били отблъснати от селяните. Било забелязано, че гърците отстъпват през блатата към Ниси.

Лука Иванов и Апостол със своите подвойводи се срещнаха и взеха решение за бърза наказателна мярка срещу Ниси, което беше известно като главен център на гръцката чета. Предния ден те бяха приготвили обръщения към консулите, че след две години на въздържане те не могат повече да търпят гръцките действия и занапред българите трябва да защищават своята кауза пред европейското мнение, което досега не е обръщало внимание на безчислените влашки и български села, изгорени от гръцки чети. Тези документи бяха захвърлени настрана, хората бяха събрани заедно и през нощта се отправиха към Ниси.

Като очевидец на събитието, давам подробности. Иванов с 20 души влезе в горния край на селото, Апостол с 20 – в долния край. Десет души бяха оставени отвън като охрана. Два залпа бяха изстреляни над покривите, за да предупредят жителите да избягат. Тогава къщите в центъра на селото бяха подпалвани една по една, след като първо се проверяваше да не е останало назад някое дете. В няколко къщи, особено в къщата на попа, имаше големи складове от бойни припаси за пушки "гра", които избухнаха, когато огънят стигна до тях.

Бяха давани чести залпове, за да се предупредят евентуално дошлите на помощ, че силите са значителни. За да се подсили това впечатление, вън от селото беше възпламенена връзка динамит. Бяха убити двама албанци и един грък случайно, а друг нарочно, тъй като беше известен като голям шпионин. Дали са пострадали и други, ние не знаем.

Един мъж и жена с две деца бяха останали в селото и бяха взети под личната закрила на Иванов и по-късно им бе дадено писмо, адресирано до кмета на селото, в което се обясняваше защо бе изгорено селото. Нищо не бе ограбено, даже запасът от цървули, намерен в хана, беше оставен да изгори.

Междувременно "войниците на Христа" не бяха далеч и откриха огън от блатата. Отначало революционерите отвърнаха, но след като се видя, че те са вън от обсега и останаха така през цялото време, докато ние бяхме там, повече не им се обърна внимание. Селото беше окупирано два часа, от 3 до 5 (по турски). По-бедните къщи в горния край на селото не бяха изгорени.

От моя опит с по-легално воюване аз прецених, че би могло да има опасност от беззаконие. Но хората на Иванов и Апостол всички до един постъпваха с по-голяма сдържаност и спокойствие, отколкото съм наблюдавал да проявяват американските войски във Филипините. Вие може би знаете от инцидентите от вашата собствена война с бурите, че даже дисциплинирани войници е трудно да се управляват в дела от този род. Всички правила, съблюдавани от цивилизованите армии, бяха спазени в Ниси срещу хора, които от своя страна не постъпват така.

Отсега нататък всяко нападение, извършено от гърци върху непатриаршистко село, ще бъде последвано от наказателна мярка върху патриаршистко село. Това е решението, взето от войводите на тези два района. Друга тактика беше безуспешна следвана от две години; гръцките чети сериозно отказват да се срещат с въоръжени революционери и само тероризират невъоръжени общини и отделни личности. Това съм помолен да ви съобщя с посочените съображения. Подобна декларация е изпратена до каймакама на Караферия. Не се сметна за нужно да се безпокоят другите консули и цивилните агенти, тъй като досега не е имало никакви резултати от оплакванията до тях.

Не зная какви са вашите средства за получаване на информация и точни данни за положението на населението във вътрешните околии на Македония. Ако мога да ви бъда в услуга в това отношение, ще ми бъде драго да ви снабдявам с резултатите от моите наблюдения, тъй като зная, че ще ги използвате честно във вашите доклади. Ако решите да отговорите на това писмо, приносителят ще вземе вашия отговор. Разбира се, аз ще смятам всяко съобщение от вас като абсолютно поверително.

Искрено ваш, (подписал) Алберт Сониксен."

А ето и следващото писмо на Сониксен, преписи от което Грейвс изпраща в Цариград с поверителен рапорт от 25 април 1906 г.:

"До британския консул,

Солун 5 април 1906 г.

Уважаеми господине,

В последния конгрес на Българския революционен комитет, състоял се през миналия октомври, беше решено занапред всички оплаквания или молби от населението до чуждите представители да се отправят направо до консулите. Тъй като цивилните агенти досега са се отзовавали на оплакванията на населението като бездушни стени, занапред те ще бъдат по същия начин пренебрегвани. Войводите на Воденски, Караферийски и Пазарски революционен район са единодушни във вярата, че от всички чужди консули в Солун само вие, представителят на Великобритання, бихте проявили човешки интерес към положението на населението в Македония. Вярва се поне, че вие ще направите всичко, което зависи от вас, за да представите на вашето правителство фактите такива, каквито са. По тази причина аз отправям това писмо само до вас.

Преди няколко седмици ви писах, като обясних защо революционните сили в тези райони изгориха Ниси. Казах ви, че е било взето местно решение за всяко българско село, нападнато от четите на гръцкия владика, да се изгаря гръцко село. През нощта, след като беше изгорено Ниси, гърците отново нападнаха българите, като изгориха три къщи в село Голишани, убиха един селянин, раниха друг и изклаха 17 вола. Въпреки взетото решение, вземайки пред вид също, че Ниси пострада тежко и с надежда за мир, не беше предприета никаква наказателна мярка. Инцидентът беше подминат.

Дори това обаче, че са дали последния изстрел, не удовлетворява гърците. В последвалата през седмицата война те бяха тежко потърпевшите, тъй като техните нападения на села във всички случаи бяха отблъсквани. Сега те прибягват към друга тактика.

Тази сутрин получихме новината, че миналата нощ, когато селяните се връщали от пазар в Караферия, гърците ги нападнали и убили 4 и ранили 2. Убитите са Доне Париш от Миноспата, Ангел Гешов, ранен, от същото село, Джоджа Тръпчок и Търпо Попиванов от Долно Купаново и Георги Лутак от Голишани, убити. Ранен Паско Пешов от Царбор.

Вероятно ще си спомните, че на 24 септември м. г. невъоръжени селяни бяха убити от гръцка чета на връщане от пазар във Воден. Единственото отмъщение от страна на революционерите беше да посъветват селяните да бойкотират града Негуш, известното свърталище на войниците на гръцката църква. Други подобни инциденти в по-малък размер ставаха често, но те бяха подминавани.

Последният инцидент обаче не може да бъде пренебрегнат. Убийците са ясно разпознати като жители на Негуш. Тъй като турското правителство, въпреки факта, че тяхната самоличност може да бъде доказана, не ще вземе мерки срещу тях, революционните ръководители ще трябва да го направят. Това е очевидно дело на терористите на гръцката църква. Тъй като настоящите убийци ще бъдат вероятно съшо добре защитени от турските войници, за да не бъдат заловени, ще се вземат други наказателни мерки. Желанието на войводите тук е да накажат най-виновните, но тъй като това е невъзможно, ще бъдат преследвани тези, които им дават поддръжка. Когато всички други средства за отбрана пропадат, трябва да се прибегне до убийство за убийство.

Ние ви пишем с надеждата, че вашето правителство може по някакъв начин да употреби своето влияние, за да се сложи край на този гръцки тероризъм, и по този начин да не се допусне щото революционерите да бъдат заставени да започнат подобни действия на тероризъм в защита на населението. Във властта на вашето правителство е да направи това, защото без подкрепата на турските правителствени чиновници гърците не биха могли да продължават тази игра нито седмица повече. Султанът, както и гръцкият патриарх, са действителните фактори, на които трябва да се въздействува. Това във всеки случай вие вероятно знаете толкова добре, колкото и ние.