46. Движението нощем по улиците със запален фенер било задължително.

47. Бахчеванджилък, тур. – градинарство.

48. Презвитериянин – протестант. Протестантите и униятите се ползуват с привилегиите на чуждите поданици в Турската империя.

49. Върху развитието на националноосвободителното движение в Македония и Одринско определено влияние оказват и социалистическите идеи. Голяма част от дейците на ВМОРО изпитват благотворното (?) въздействие на тези идеи. Революционните марксисти в свободна България следят с интерес развитието на освободителното движение, а някои от тях вземат непосредствено участие в него. За разпространяване на социалистическите идеи сред емиграцията в България и сред потиснатите във вътрешността в София се създава като част от БРСДП Македонска революционна социалистическа група (МРСГ), която след въстанието се преименува в Македоно-одринска работническа социалдемократическа група (МОРСДГ). Групата издава в. "Революция" (1895 г.) и в. "Политическа свобода" (1698 – 1899 г.), както и редица брошури, с които пропагандира идеите на социализма и на революцията. В Македония и Одринско социалистите действат в редовете на ВМОРО и спомагат за внасяне на по-прогресивни и демократични идеи в освободителното движение.

50. Деврие, тур. – нощен патрул.

51. Четата на войводата Пецо (Пеце, Петър Георгиев, роден в Битоля) е унищожена на 5 май 1906 г. в с. Лисолай, Битолско.

52. Става дума за първата руска буржоазно-демократична революция от 1905 – 1907 г. Насочена е срещу царското самодържавие, за премахване на остатъците от крепостничеството и за установяване на демократична република. Хегемон на революцията е пролетариатът, а негов главен съюзник са селяните. Изразява се в масови стачки и демонстрации, селски вълнения и въоръжени въстания. Революцията намира широк отзвук в много страни, в това число в България и сред потиснатите в Македония и Одринско.

53. Юзбашия, тур. – началник на 100 войници, ротен командир, капитан.

54. Дякон Евстатий (Георги Шкорнов) – роден през 1873 г. в с. Нестрам, Костурско. Посветен в революционното дело от Д. Груев. Участвува във въстанието през 1903 г., след което остава сред пострадалото население. Продължава революционната си дейност и по-късно. По време на Балканската и Първата световна война ръководи чети, с които действува в тила на врага. Умира през 1935 г.

Сражението, за което говори Сониксен, станало на 1 май 1906 г. в с. Вълкодер, Ресенско. Четата наистина се състояла от 16 души, но 4 от тях се отделили още преди сражението. "Останалите 12 души – четем в един рапорт от 6 май 1906 г. – били поделени на две, 7 души с войводата заедно се укрепили в една къща, а 5-мата – в развалините на друга една къща. Последните всички били избити, а от първите имало двама убити и 5-ма, от които двама четника и войводата ранени, сполучили да избягат. Имало и една жена и двама селяни убити и един друг селянин ранен. От войската двама солдати убити, двама стражари и трети един войник тежко ранени, един турчин башибозук убит и един такъв ранен."

55. В документ, в който се изброяват четите в Битолски вилает през 1906 г. (вероятно началото на годината), за четата на Ташко е отбелязано, че се състои от 8 души, но трябвало да има 17 четници.

56. Мухтар, тур. – кмет на село или на махала в градовете. Мухтарите обикновено се извикват да придружават полицията или войската, когато предстои обиск или трябва да бъде арестуван някой в дома му.

57. Петър Чаулев – роден през 1882 г. в Охрид. Завършва Битолската българска гимназия и става учител в Охрид. Участвува във въстанието като войвода в Охридско и Крушовско. През 1911 г. влиза в състава на ЦК на възобновената революционна организация. Участвува като ръководител на чети в Балканската война и в съпротивата срещу сръбския режим в Охридско. След Първата световна война отново е член на ЦК на революционната организация и взема участие в преговорите с прогресивните сили в революционното движение и в изработването на т. нар. Майски манифест. Убит на 23 декември 1924 г. в Милано, Италия.

58. Чл. 11 от устава на ВМОРО, приет на Рилския конгрес през 1905 г., гласи: "За разглеждане съдебни дела и спорове учредява се съдебен институт." Подробностите за делата от неорганизационен характер са разгледани в глава ХV от правилника, озаглавена "Граждански съдилища" (чл. 207 – 214).

59. В споменатия документ за четите в Битолски вилает (бел. 55) за Ресенско е отбелязано: "Сега разполага с войводата Евстати Дякончето с 4 четника и Кръсте с 11 души. Сега-засега съществува ужасна крамола."

Кръстьо Трайков (Ресенски) – роден през 1875 г. в с. Круше, Ресенско. Участвува във въстанието като четник в Охридско. След въстанието до Балканските войни действува в Ресенско. Умира през 1942 г. в Ресен.

60. Става дума за по-радикално настроени младежи в града, които се обявяват против старото ръководство и настояват за промени в устройството и управлението на организацията. Противниците им ги наричат дори "върховисти" и искат от Централния комитет да се вземат крайни мерки срещу тях.

61. В изложението, което следва до края на главата, се предават събития, станали през цялото време на въстанието до средата на 1906 г. Поради липсата на достатъчно конкретни сведения от други източници, трудно е всички те да бъдат възстановени с точност.

През 1904 г., непосредствено след въстанието, в Битоля се противопоставят старите ръководители и някои от по-младите дейци, които настояват за промени в устройството и управлението на организацията. Външно спорът е около двата проекто-правилника, изработени от Д. Груев и П. Тошев на окръжния конгрес в Прилепско, единият от които застъпва дотогавашната строга централизация, докато другият препоръчва широка децентрализация и изборност на ръководните органи. През 1905 г. към тези разногласия се прибавят и спорове във връзка с представителството на окръга в София. Налага се Борис Сарафов, но част от ръководителите се обявяват против него ...

Според Тома Кърчов още през пролетта на 1904 г. в Битоля се съставил окръжен комитет с участие на представители на околиите. "В Окръжния битолски комитет влизаха следните лица: Петър Котев Лигушев, представител на Битоля, Гиче Ошавков – на Дебър, Евгений Попсимеонов – на Кичево. Представител на Леринско бе Ракиджиев, а Петър Нейчев Шишков бе, ако се не лъжа, представител на Ресенско. Ако се не лъжа, в окръжния революционен комитет влизаха и Боян Биолчев и Михаил Джеров.

Наскоро в така образувания комитет възникнаха несъгласия между сарафисти и груевисти за надмощие. По-късно бе повикан поп Тома, който влизаше в окръжния комитет, и той трябваше да помирява и двете страни. А как да се помирят? Сарафов изпращаше на своите хора чрез евреина Рафаел и неговия брат Менахем пари и те живееха нашироко..."

Това състояние на нещата се променя с идването на Павел Христов в Битоля. По негова инициатива в Илинската планина се свиква окръжен конгрес, който избира нов състав на комитета. Според него това било през март 1906 г. (Вж. Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени, С., 1981, 569 –570), но в действителност то е станало през следващата година. По времето, когато Сониксен пребивавал в Битоля, несъгласията между членовете на комитета продължават да съществуват.

62. След въстанието Б. Сарафов не остава в Македония, а се завръща в България. Груев влиза в Битоля към края на декември 1903 г. и остава в града до края на февруари 1904 г.

63. Владимир (Владо) – Никола Трайков Нарев, роден през 1888 г. в с. Вранешица, Кичевско. Учи в Битолската българска гимназия и завършва в София (1907 г.) После следва славянска филология в Софийския университет и учителства в Златица и София. Участвува в Балканската и Първата световна война. След войните работи като културен съветник в българските легации в Букурещ и Атина. От 1947 до 1958 г. е преподавател по гръцки език в Софийския университет. Автор е на исторически трудове. Умира през 1963 г. в София.