В средата на залата, точно както бе казал Хейстингс, се издига огромният елипсовиден корпус, закрепен на метални подпори и прикован към земята с дебели стоманени въжета. Отдолу се вижда гондола с две витла, които сочат към рул, свързан със задния сектор на корпуса. Гондолата има врати с малки сребърни дръжки. Твърда обвивка с люкове я обгръща отзад. В носовата част се намира кабина с широки прозорци, извити по конусовидната форма на летателния апарат. Макар и почернял от прахоляк, е великолепен.

Тримата го заобикалят, обзети от благоговение.

Ел Капитан пръв се осмелява да го докосне. Прокарва ръка с широко разперени пръсти по обвивката на кабината, сякаш е хълбокът на кон.

– Дясното витло, лявото витло – говори сам на себе си. После хвърля поглед зад руля и вижда перпендикулярна плоскост него. – Задкрилките.

Дядото на Преша говореше за летателния апарат, сякаш е мит. Беше го видял с очите си, но, изглежда, съществуването му е било въпрос на вяра.

– Сигурен ли си, че ще можеш да го управляваш? – обръща се Брадуел към Ел Капитан.

– Никога не съм бил толкова сигурен в нещо! – отвръща Ел Капитан, ала гласът му отеква някак неестествено в огромното кухо пространство. Опитва се сам да се убеди, че казва истината. И без това всички правят точно това – подклаждат лъжата, че пътуването им е възможно.

В този миг се разнася грухтене. Идва някъде отвън. Звукът е далечен, но ясен. Следват три отсечени писъка.

Ел Капитан

Облаци

В кабината Ел Капитан докосва всеки бутон, всеки дросел, всяко копче.

– Погледни – обръща се той към Хелмут. – Предполагаше ли, че е толкова красиво? – Гласът му е дрезгав – още не може да повярва, че всичко това е истинско.

– Толкова красиво – отвръща Хелмут, свит в тясното пространство зад гърба на брат си.

Финън бръмчи.

– Ето – казва Ел Капитан, – знаеш как работят тези неща, нали Финън? Напомнят ми старите дирижабли. Как се казваше най-прочутият от тях, дето се взриви?

– Хинденбург – отвръща Финън и показва снимка на експлозията, придружена от аудиоклип, в който репортерът вика: „О, боже“.‟

– Благодаря, Финън – отвръща язвително Ел Капитан. – Тъкмо от това имах нужда.

Зад себе си долавя гласовете на Брадуел и Преша. Не му харесва как си шепнат, сякаш си разменят тайни. Миналата вечер ги видя да се целуват. Беше напуснал за момент поста на релсите, за да им каже, че всичко е чисто, но после се бе измъкнал безшумно, опитвайки се сдържи дъха си. „Какво, по дяволите...‟ – бе промърморил той. „Какво? Какво?“ – започна да повтаря след това Хлемут, докато накрая не му каза да млъкне.

Сега не може да мисли за това. Отваря едно отделение, в което открива контролен списък и ръководство. Подава ги на Финън.

– Можеш да ги запаметиш набързо, нали?

Финън улавя двата документа с щипците си и започва да ги сканира.

Ел Капитан посяга нагоре и хваща контролния лост за руля и задкрилките. Дръжката пасва идеално на ръката му. Докосва измервателните уреди на таблото, като всеки циферблат е прилежно надписан: „ПРЕДНА ПАЛУБА, ГЛАВНА ПАЛУБА, ЗАДНА ПАЛУБА.“‟

– Хайде, Финън, обясни ми как работи това сладурче?

Финън започва да говори за резервоарите отгоре, направени от изключително здрави, леки, но относително нови молекулни съединения. Един глас продължава с обясненията: „Колкото повече въздух се изпомпва от тях, толкова по-високо се издига апаратът, докато не достигнат почти идеален вакуум.“

– Значи се издига с изпомпване на въздух от резервоарите. Колко време отнема подготовката за излитане?

Финън цитира ръководството със автоматизирания си глас:

– Процедурата за постигане на летателна готовност отнема приблизително половин час.

– Ами дроселите? – пита Ел Капитан, нетърпелив да научи всичко.

– Дроселите контролират скоростта, с която витлата тласкат напред летателния апарат. От двете страни на таблото има по един комплект дросели за всяко витло.

– Ами долу? – пита Ел Капитан, посочвайки екрана, намиращ се под обикновения компас.

– Навигационно табло.

– Карти?

– Карти отпреди Детонациите.

– Ще ни бъдат от полза, но не и по време на приземяване. Кой знае какъв ще е теренът? Ами джипиесът и сателитите? При положение че всички са извадени от строя, какво ще използваме за навигация?

– Този апарат не разчита на сателити и контролни кули.

– А и какъв смисъл би имало, след като Уилъкс е знаел, че всичко това ще бъде унищожено? Тревожи ме – казва Ел Капитан, намествайки се на капитанската седалка – навигацията над океана. Там няма ориентири. Не би свършила работа дори навигацията по звездите, както някога са правели моряците, особено без точно време и карти на съзвездията. Не че мога да се ориентирам по тях.

– Има нова презокеанска навигационна система, разработена именно с тази цел. От летателния апарат се изстрелват проследяващи шамандури с лазерно отражение в комбинация с интегрирана система за визуализация на изчислените координати, или ИСВИД, която показва данните на навигационното табло – обяснява Финън.

– Прекрасно – отвръща Ел Капитан впечатлен. – Нещо като комбинация между средновековни технологии и умни бомби.

– На таблото има бутони за изстрелване на проследяващите шамандури. Пилотът пуска първата, когато апаратът достигне желаната височина, която ще поддържа, след което прави същото на всеки два часа.

Финън обяснява, че енергийният източник за помпите, за отоплението на кабината и за витлата разчита на студения ядрен синтез. И че над главите им има маски, които ще се спуснат, ако се издигнат на повече от десет хиляди метра.

Ел Капитан взима бинокъла, монтиран на стар сгъваем статив. Поглежда през окулярите и установява, че има настройка за нощно виждане. Летателният апарат е оборудван със сложна техника, истинско достижение на науката, внедрена обаче в съвсем проста машина.

Ел Капитан се почесва по брадата и казва повече на себе си, отколкото на Финън и Хелмут:

– Проблемът е, че по това време на годината дните там са много кратки. Сега е зима. Шансовете за приземяване на дневна светлина са почти нулеви. Имаме само два дни да намерим купола в Нюгрейндж, за да хванем слънцестоенето, и доста кратки моменти с дневна светлина. Трябва да тръгнем веднага. – Стомахът на Ел Капитан е свит на топка от тревога. Той седи на пилотската седалка, приведен под тежестта на Хелмут. Сребристият бутон на таблото включва захранването.

– Добре – казва Ел Капитан. – Натискам бутона за захранването. Готови!

– Готови! – повтаря Хелмут и по гласа му Ел Капитан усеща, че самият той е твърде несигурен.

– Финън, само ми кажи, преди да съм допуснал грешка. Ясно?

Лампичките на Финън примигват в зелено.

Ел Капитан натиска сребристия бутон. После вдига ръка, за да задейства превключвателите, с което ще започне изпомпването на въздуха от резервоарите, но преди това поглежда към Финън, който отново примигва в зелено.

Ел Капитан щраква превключвателите.

Брадуел се показва на вратата на кабината.

– След колко време ще се издигнем?

– След около половин час. Първо трябва да източим достатъчно въздух от резервоарите. – Поне веднъж се чувства по-умен от Брадуел. – Защо питаш?

– Чух още шумове.

– От зверове?

– Не съм сигурен. Нещо като дращене, идващо отдолу.

– Продължавай да се ослушваш – отвръща Ел Капитан.

Когато Брадуел се връща в салона, Преша минава толкова близо до него, че телата им се докосват.

– Как ти се струва управлението? – обръща се тя към Ел Капитан.

– Ясно като бял ден. – Това перчене го изпълва с паника. Иска му се да ù каже, че е затънал до уши, само че вече е късно.

– Наистина ли? – учудва се Преша, втренчила поглед в таблото. – Ясно като бял ден?

– Ъхъ – отвръща той. – Мислиш, че няма да се справя?