Но да си мислиш, че може да се случи два пъти с една и съща жертва, беше просто невъзможно. Харди не бе видял новите доказателства, събрани срещу Анди, но сигурно бяха доста изобличаващи. Защото дори и всички съдии, прокурори и полицаи в града и околността на Сан Франциско да мразеха Анди, Крис Лок никога не би разрешил на Пулиъс да предяви ново обвинение по делото „Оуен Неш“, ако не беше сигурен, че ще се стигне до присъда…

Въпреки, че налице беше определено необичайния, ако не и безпрецедентен характер на разследването. Каквото и да бе станало след освобождаването на Мей Шин, явно бе станало през главата на полицията.

Глицки щеше да каже на Харди, ако бяха открили нещо уличаващо Анди, ако не заради друго, то поне поради проявения от него интерес. А не биха заменили един опитен следовател като Ейб с някой друг от отдела, без да го уведомят.

Ейб все още водеше полицейското разследване и не бе открил нищо, но въпреки това, по някакъв начин се бяха намерили достатъчно нови доказателства за пред върховните съдебни заседатели. Е, откъде бяха дошли? Какво бяха — които и да бяха тези „те“ — открили или скалъпили?

Тътенът от движението по надлеза отекваше над главата му. Бутна седалката си назад и изстена, когато натъртените му ребра се опитаха да се наместят. Затвори очи за миг.

И без това какво толкова правеше, по дяволите?

Снощните събития, ако имаше кой да чуе, трябваше да му говорят нещо.

Добре, беше уволнен. Хубаво, никой не се нуждаеше от услугите му. Да, наистина си го бе изкарал на Франи. Също така доста низко се беше възползвал от Селин в сауната.

Селин.

Ако собственото му любопитство и липсата на доказателства бяха две точки в полза на поемането защитата на Анди, то тогава Селин — сама по себе си — беше пък две против. Ако продължи, ще се наложи да се вижда с нея, да се вижда доста често и сега той ще бъде от другата страна. Ще защитава убиеца на баща й. Заподозреният в убийство, Дизмъс, запомни го.

Разликата щеше ли да има значение за нея? Вероятно не. Той се опита да си я представи, как седи зад гърба му в залата, докато се опитва да представлява защитата. Доколко щеше да се справи при подобни обстоятелства?

Но пък Пулиъс. И Лок и Драйсдейл. Скалъпеното обвинение, заради което го бяха уволнили, станало причина за личната му деградация. Несправедливостта, извършена спрямо него, сметките за уреждане. Ако отървеше Анди, щеше да им даде да разберат и нима отмъщението нямаше да е сладко?

Харди си помисли, че в крайна сметка можеше и да победи Пулиъс. Някак си й беше влязъл под кожата — нямаше друго обяснение за отправеното днес предизвикателство. Можеше да продължи в същия дух, да я остави да излее гнева си, или каквото там беше, да позволи на съдебните заседатели да го видят. Да ги накара да го видят. А ако изгубеше самообладанието си, какво оставаше за аргументите й?

Можеше да я победи.

Усмихваше се сам, но как болеше само. Е, и какво? Какво ново имаше? Преодоляваш огорчението си и ти минава. Така ставаше.

Фаулър седеше срещу него на масата в „А“ помещението за посетители.

— В общи линии достигнах до заключението, че ти си най-сполучливото ми попадение, Диз.

— И кога го реши?

— Когато видях подредените един до друг лешояди на местата за съдебните заседатели. Виждал съм ги всичките как работят, Диз, и никой от тях не може да се сравнява с Дейвид Фримън.

— Още по-малко пък аз. Дори и гаранция не можах да ти издействам.

Фаулър направи опит да се усмихне.

— Мисля, че и Ейбрахам Линкълн не би могъл да ми издейства гаранция. Но ти добре се оправи с Пулиъс. А и успя да влезеш тук снощи, и то с Джейн. Това беше доста впечатляващо.

— Чиста проба късмет.

— Късметът е по-важен от акъла. Освен това човек сам си определя късмета.

Харди внимателно опипа превръзката на главата си.

— Обикновено го казват щастливците, нали? Не им вярвам.

— Смяташ ме за щастливец ли?

— Бих казал, че доста си постигнал.

Лицето му почервеня.

— На шейсет и две съм, репутацията ми е съсипана, жената, която обичам, не желае да ме види…

— Нека да поговорим за жената, която обичаш.

— Означава ли това, че си с мен?

Харди поклати глава.

— Не знам, Анди. Не знам с какво разполагат. Не знам как ще се произнесе Браун върху участието ми.

Фаулър махна с ръка.

— Подай си адвокатското досие още преди да видиш с какво разполага Пулиъс. Устната ти аргументация беше достатъчно убедителна. Имам правото да си избера адвокат. Лок може да си говори всичко, но аз лично не виждам никакъв конфликт. Мисля, че и Браун няма да види. Не си бил обществен обвинител на Мей, нали?

Всеки път, когато го чуеше, се радваше все повече и повече.

— Със сигурност не.

— Тогава го забрави. Напиши си досието. Дай сега да поговорим за защитата.

Но преди това, Анди искаше да обсъдят финансовата страна на нещата. Въпрос, за който Харди — нещо, което най-малко можеше да се очаква от един адвокат — изобщо не се бе замислял. След като му се скара за това, Анди предложи договор за двайсет и пет хиляди срещу такса от сто и петдесет долара на час за подготовка и по хиляда и петстотин на ден, докато трае процесът, което, обясни той, представлявало известна отбивка от почасовата такса, тъй като десет часа на ден щяло да бъде минимумът.

Харди изслуша цифрите. Предполагаше, че ще трябва да свиква с тях и когато Анди свърши, каза, че му звучало добре. Дотук с безработицата, помисли си той и се почувства доста по-добре.

Анди не беше видял нищо от документацията, която бяха събрали срещу него и не знаеше кой бе съчинил всичко това. Предполагаше, че са прекарали живота му през сито, но нямаше голяма представа какво точно може да са открили, за да му припишат убийството на Оуен Неш. Никога не се бил срещал с него, каза той.

В интерес на истината, Харди не беше много сигурен в това. Онова обаче, в което беше сигурен, бе, че ако Анди Фаулър се отнасяше към Мей по начина, по който действията му — независимо от думите — показваха, той разполагаше със солиден мотив да убие Оуен Неш. Въпреки че имаше факти за установяване и беше по-добре да се започне именно оттам.

— Да разбирам ли тогава, че никога не си се качвал на „Елоиз“?

— Това е все едно да ме попиташ дали съм го убил.

Харди отвърна, че може би е така. Зачака.

— Какъв смисъл има да говорим за това, Диз? Пледирахме „невинен“. Всички обвиняеми на света казват на адвокатите си, че не са го направили, дай да не мътим излишно водата, става ли? Въпросът е дали разполагат с доказателства, които да ме свързват с яхтата. Бих казал, че не могат да разполагат. Такива просто не съществуват.

— Ами собственото ми душевно спокойствие, Анди? Ако за мен е важно каузата ми да е справедлива? — Харди се ухили, осъзнавайки, че звучи надуто, но за него наистина беше важно.

— Твоята кауза, адвокате, е да ме отървеш.

— Е, можеш поне да уважиш чувствата ми — отвърна Харди. — Кажи ми веднъж завинаги. Ти ли уби Оуен Неш или не?

Фаулър поклати глава.

— Не — заяви той.

— Харди — адвокат — каза Глицки. — Как можеш да го направиш?

— Пулиъс казва, че не мога.

Бяха в „Лу“, където специалитетът за обяд бяха лютиво кисели агнешки ребърца с кускус. Харди осведомяваше Ейб относно виждането на Пулиъс за конфликта на интереси.

— Може и да е права, Диз, въпреки че не съм особено очарован от нея тази седмица.

Ейб разбираше, че каквото и разследване да се бе провело, беше станало зад гърба му. Елементарното уважение изискваше поне да бъде информиран за направените разкрития. Но Пулиъс го бе заобиколила и Глицки беше бесен. Той отчупи края на ребърцето и започна да го гризе замислено.

— Мислиш ли, че го е направил?

Харди си пийна малко вода. Беше престанал да яде, защото дъвченето му причиняваше болка.