Най-близкото нещо до прецедент срещу него беше в едно дело, където помощник-прокурора по средата на съдебния процес срещу някакъв рокер от „Ангелите на ада“, бил привлечен от фирмата, представляваща обвиняемия и бе напуснал прокуратурата. Там съдията бе забранил представляването.

И Харди беше съгласен, че в това дело, несъмнено, съществуваше конфликт. Сигурен бе, че Пулиъс ще се опита да направи паралел с този случай, но Харди беше уверен, че различията тук далеч надхвърляха приликите: той не бе официален обвинител по делото „Мей Шин“. Анди Фаулър не беше обвиняемият. Единственото общо беше, че жертвата бе една и съща, а материалите по предишното дело бяха част от държавния архив. Харди беше убеден, че не знае нищо повече — официално, — отколкото един заинтересуван гражданин би могъл да научи.

Разбира се, знаеше за телефонните извадки, но това не беше официално. А и не знаеше дали някой от прокуратурата бе разбрал за тях.

Свърши в един часа сутринта и се обади на една денонощна куриерска служба. Досието щеше да бъде на бюрото на съдия Браун, когато сутринта влезеше в кабинета си.

Не му оставаше друго, освен да чака Браун да прочете двете досиета и да реши.

Спа до девет и половина и за пръв път от седмици насам направи шесткилометровата си обиколка. Ребрата му не бяха особено щастливи от решението, но въпреки бодежите, той пробяга разстоянието и на отиване и на връщане. Ако щеше да се захваща с това, трябваше да е във форма.

Франи отиде до „Сънсет“ да види свекърва си и Харди извади черния си чугунен тиган и го сложи да се загрее на котлона.

Накълца половин глава лук, хвърли вътре няколко скилидки чесън, наряза един малък картоф, отвори хладилника, откри две залежали свински пържоли, наряза ги и тях. Тананикаше си някаква песен на „Dire Straits“ и бъркаше, когато телефонът иззвъня.

Беше секретарката на Мериън Браун, която го уведоми, че съдийката отсъдила в негова полза.

Трябваше да го изиграе много внимателно. Със сигурност не искаше Ейб да си помисли, че самият той е възпрепятствал правосъдието. Бушоните на Ейб оправдано започваха да дават на късо, когато станеше дума за цялата тази история.

Харди се облегна на бюрото на Глицки.

— Все още ги имате — каза той, — и под „вие“ имам предвид обвинението. Все още са в досието по делото.

— Какво знаеш за тях? — телефонните извадки.

— Почти нищо — не беше вярно. — Проверих телефонните обаждания на Фаулър до Шин, но просто се чудех, дали не е имала и други клиенти, които да са имали мотив.

Глицки се замисли за миг.

— Диз, прокуратурата си има обвиняем. Не че ми е писнало да си върша работата, но в този град има повече убийства, отколкото в Кебът Коув и точно сега се занимавам с пет от тях. Убийството на Неш, от наша гледна точка, е приключено.

Харди прелисти някакви листове върху бюрото на Глицки.

— Добре, прави каквото искаш, но аз ще докажа, че Фаулър е невинен и случаят отново ще остане отворен. А ако Фаулър е невинен, тогава някой друг не е, нали? Ако откриеш нещо, ще бъде интересно Пулиъс да разбере откъде е дошло. Става въпрос за справедливост, Ейб.

— А също и за доста „ако“-та, Диз. Плюс доста тичане.

— Не се ли състои работата ти именно в това, Ейб? В тичане?

— Ще трябва да отделям от свободното си време.

— Както и да е — отвърна Харди. — Просто имам предчувствието, че ще открия необърнати камъни. Лок иска да пипне Фаулър. Когато това се разбере, хората могат да започнат да си мислят, че вижда, неща, които ги няма.

— Няма никакви следи, Диз. Прегледах.

— Ами ако намеря някакви? Ами ако тези обаждания се окажат нещо важно?

— Ами ако, ами ако.

— Твоя работа — отвърна Харди.

Беше един и половина и Харди вече бе прочел по-голямата част от документацията по делото. Намираше се в „Б“ стаята за разпити, огледален образ на „А“. Фаулър влезе, оптимистично настроен. Веднага щом пазачът излезе, той протегна ръка.

— Поздравления. Добре дошъл, адвокате.

Харди не стисна ръката му, а подкара направо.

— Анди, не мога да те представлявам, ако ще ме лъжеш.

— За какво говориш?

— Говоря за събраните доказателства, от които съм прегледал две трети.

Еуфорията от първата му победа се беше изпарила веднага, след като бе взел своя екземпляр от документацията по делото от регистратурата на прокуратурата. Свали го долу. Седна на една пейка в коридора и веднага бе заинтригуван от показанията пред върховните съдебни заседатели на свидетел на обвинението, на име Емет Търкъл — името му се наби в очи, защото никога преди не го беше чувал.

„Говори Питър Струлър, номер на значката 1134, следовател от областната прокуратура на Сан Франциско. Датата е 13 юли 1992 г. 2:40 следобед. Делото не е заведено под номер. Разпитвам един господин, потвърдил самоличността си като Емет Търкъл, жител на щата Ню Йорк, със служебен адрес: 340W, улица 28-а, Манхатън.

В: Г-н Търкъл, с какво се занимавате?

О: Частен детектив съм.

В: В качеството си на частен детектив имали ли сте случай да работите за човек на име Андрю Брайън Фаулър?

О: Да. Г-н Фаулър е съдия в Сан Франциско.

В: И ви е наемал?

О: Точно така.

В: За какво?

О: Ами, съдията беше разстроен, защото една жена, с която излизал, Мей Шин, престанала да се вижда с него. Искаше да разбере защо.

В: Тя не му ли е казала защо?

О: Да, не се изразих точно. Казала му била, че се среща с някой друг. Съдията искаше да разбере с кого.

В: С кого се е виждала тогава?

О: Да.

В: Не му ли е била казала кой е?

О: Не. Казала, че се вижда с друг и че те — тя и Фаулър — трябвало да скъсат. Това бяха думите му, да скъсат. Подчертавам го, защото взаимоотношенията не бяха съвсем типични.

В: В какъв смисъл?

О: Ами, не казваш, че скъсваш с някого, ако ти е плащал.

В: Съдията е плащал на г-ца Мей Шин ли?

О: Доколкото разбрах, да.

В: За секс услуги?

О: Секс, компания, каквото и да е било там. Беше негова любовница.

В: И какво открихте?

О: Открих, че мъжът бе Оуен Неш.

В: И какво направихте с разкритието си?

О: Уведомих клиента си, съдия Фаулър.

В: Кога беше това?

О: О, средата на март, там някъде. Мога да ви дам точната дата.

В: Няма значение. Може би по-нататък. Имам още един въпрос. Не сметнахте ли, че е доста необичайно някой от Калифорния да дойде при вас в Ню Йорк и да ви предложи работа тук?

О: Не съвсем. Случва се, когато искаш нещата да останат в тайна. Познавах съдията покрай работата, която съм вършил за други клиенти преди години. Свидетелствал съм в неговата зала на няколко пъти. Така че той знаеше как да ме намери. А и не искаше никой в града — в Сан Франциско — дори и частен детектив, да разбере за връзката му с Шин. Предполагам, смятал е, че на това няма да се погледне с добри очи. Така че дойде при мен.“

Фаулър кръстоса ръце пред себе си на масата. Изражението му беше сериозно.

— Как са открили Търкъл?

— Не знам, Анди, но не там е проблемът. Ако ще те представлявам, трябва да ми кажеш всичко. Как ще ми обясниш това?

След представения разпит на Търкъл, в папката имаше няколко извадени на ксерокс страници от настолния календар на Фаулър. На страницата за втори март беше написано името Оуен Неш, оградено в кръгче и подчертано. На шестнайсети май, имаше бележка, която гласеше: „О. Н. — довечера. «Елоиз».“

— Мислех, че не познаваш Оуен Неш — тонът на Харди подхождаше повече на прокурор. Ако Фаулър беше виновен и се опитваше да го прикрие, не искаше да има нищо общо с това.

— Казах, че никога не съм се срещал с него, Диз. Знам кой е.

Харди се изправи, отиде до прозореца, погледна навън към високите облаци и поклати глава.

— Не е вярно, Анди. Каза, че си разбрал, че Оуен се е виждал с Мей, чак след като бил убит.