Възраженията му, че затворът нямало да го убие, може и да бяха верни, но престоят за през нощта определено не му се бе отразил добре. Кожата му изглеждаше пепелява, лъвската му грива висеше сплъстена и мокра на вид. Той застана мирно, сам на подиума пред съдийската банка.

Харди погледна към местата за съдебните заседатели. Нито един от мъжете не застана до клиента си, докато процедурата течеше отново и обвинението за убийство се изчиташе изцяло.

— Смятам, г-н Фаулър… — значи титулатурата нямаше да бъде използвана, също. Към Анди нямаше да се обръщат със „съдия“. Ако Мериън Браун можеше да послужи за барометър, реши Харди, Анди го очакваше много лошо време. Браун попита дали има кой да го представлява.

— Да, ваша светлост — той се извърна наполовина. — Дизмъс Харди.

Из залата се разнесе шепот. Харди едва чул името си, се изправи и мина покрай Джейн. Но не беше стигнал до пътеката, когато Пулиъс скочи на крака.

— Ваша светлост, протестирам. Г-н Харди беше представител на обвинението по това дело. Освен този явен конфликт, той имаше достъп до материали с поверително съдържание. Не може да представлява обвиняемия.

Харди откри, че говори.

— Ако съдът ми позволи… — никой не му обърна внимание.

Браун дръпна очилата до края на носа си, после изцяло ги свали.

— Подайте иск за това, прокуроре, искам го на бюрото си до утре сутринта — тя си записа нещо и вдигна очи. — Г-н Харди, бихте ли желали да се присъедините към нас от тази страна на перилата?

Харди мина по пътеката и през вратичката.

— Ваша светлост, бих желал да помоля за малко прекъсване. Бих искал да поговоря със съдията тук.

— Аз съм единствения съдия в тази зала, г-н Харди. Ясно ли е?

— Да, Ваша светлост.

— Току-що започнахме, а графикът ми за днес е изключително натоварен, така че да пропуснем прекъсването и да се опитаме да придвижим нещата. Това устройва ли всички? — явно трябваше да ги устройва. — Г-н Харди — продължаваше Браун. — Можете да спестите на г-ца Пулиъс една безсънна нощ, ако смятате, че влизате в конфликт, като представлявате обвиняемия.

Харди нямаше никакво намерение да спести на Пулиъс безсънната нощ — поне един малък реванш.

— Не, ваша светлост, няма да вляза в конфликт.

Пулиъс отново се изправи.

— Г-н Харди събираше документацията по делото.

— Това не беше същото дело, Ваша светлост. Г-ца Пулиъс вероятно се е объркала, защото жертвата е една и съща. Г-н Фаулър не е бил обвиняем.

— Нищо не бъркам, ваша светлост. Г-н Харди е запознат изцяло с документацията по делото.

— Ако съдът позволи — отвърна Харди, като се наслаждаваше на ситуацията, — както г-ца Пулиъс много добре знае, тя беше официално назначения прокурор последния път, когато пред съда беше изправен обвиняем по делото за убийството на Оуен Неш. Изрично ми бе отказана официалната роля.

Чукчето на Браун се стовари.

— Добре, добре. Ще прочета иска ви, г-це Пулиъс. Утре сутринта — тя отново си сложи очилата, явно решаваше нещо.

— Браво — прошепна Фаулър. — Какво се е случило с главата ти?

Браун продължи:

— Междувременно, да се придържаме към належащата работа. Готов ли сте да пледирате, г-н Фаулър?

Този път Харди би предпочел да остави Анди на някой от бъдещите му адвокати — един от костюмарите, седнали на местата за съдебните заседатели, — но след стълкновението с Пулиъс, реши, че ще е по-добре да продължи.

— Ваша светлост, преди да се произнесем относно виновността на обвиняемия, защитата би желала известно време, да кажем две седмици, за да прегледа документацията по делото.

Пулиъс отново започна да протестира, но Браун удари с чукчето си, като поклати глава.

— Не мисля, че са ви необходими две седмици, за да решите какво да пледирате. Ще продължим с предявяването на обвинението и ще изслушаме обвиняемия следващата седмица.

— Благодаря ви, ваша светлост. А сега по въпроса за гаранцията…

— Да, гаранцията. Прокуратурата иска отмяна на гаранцията по това обвинение.

Харди поиска разрешение да се приближи към банката. Браун махна и двамата да се приближат.

— Ваша светлост — каза Харди, — мярката не е ли малко необичайна?

— И делото е необичайно, г-н Харди.

— Без съмнение, г-жо съдия, но последния път, когато прокуратурата изправи човек пред съда за убийството на Оуен Неш, от страна на обвиняемата имаше и опит за бягство, но дори тя беше пусната под гаранция. Тук не съществува риск за бягство. Съдията няма да ходи никъде.

Пулиъс започна да спори, но Браун я прекъсна спокойно.

— Г-н Фаулър ни предостави многобройни доказателства за неуважението, с което се отнася към съдебната система. Не съм уверена, че той ще се яви отново, нито дали изобщо ще се яви, ако бъде освободен.

— Ваша светлост, моля ви, знаете, че това е нелепо…

Браун се намръщи.

— Съветвам ви да се погрижите за етикета си, г-н Харди. Ако още веднъж чуя, че разпорежданията ми са нелепи, ще прекарате няколко нелепи нощи в затвора за неуважение на съда.

Харди изучи пода за момент.

— Извинете, Ваша светлост. Но достопочтено ви моля да премислите.

Докато се връщаше към мястото, където стоеше Фаулър, Харди поклати глава.

— Тогава пледирай сега — прошепна Фаулър. — Невинен.

Харди срещна погледа на Фаулър, чувстваше се неловко, но трябваше да го каже.

— Не смятам, че си невинен, Анди…

— Пледирай — отсече Фаулър. — Или съвестта ти те кара да загубиш цяла седмица?

Хубав довод и Харди пледира. Съдията отмени пренасочването и прие пледоарията за невинен. Началото на делото беше определено за следващия понеделник, осемнайсети октомври, девет и половина, в същия отдел.

Дори нямаше да иде да иска документацията от прокуратурата. Онова, което възнамеряваше да направи, бе да се срещне веднага горе с Анди и да обсъди избора му на друг адвокат. Стоеше в коридора с Джейн, главата му пулсираше.

— Харди! Дизмъс, извинявай — беше Джеф Елиът, с все същата усмивка. — Помниш ли ме?

Джеф се облегна на едната си патерица и Харди го представи на Джейн.

— Дъщерята на съдията? Бих искал да ми отделите минутка, ако можете.

— Бъди внимателна — с това Харди понечи да се измъкне.

— Къде отиваш? — попита Джеф.

Дизмъс се извърна наполовина.

— След краткотрайна кариера — отвърна той, — се оттеглям от адвокатската работа.

— Не го прави — каза Джеф. — Страхотен беше вътре.

— Благодаря ти. Сега, ако ме извините…

Елизабет Пулиъс се появи от съдебната зала. Придружаваше я млад помощник областен прокурор, когато Харди не познаваше. Пулиъс го пипна по ръката, за да го спре и се приближи към групичката на Харди.

— Лок няма да разреши да ти бъде дадена никаква документация, докато Браун не се произнесе по иска ми — заяви му тя. — Няма начин да успееш.

Харди се усмихна.

— Харесва ми червената ти връзка — отвърна той, — отива на очите ти.

Тя се втренчи в него.

— Знаеш ли, почти се надявам искът ми да бъде отхвърлен.

— И защо? — попита Харди.

— Ако ти поемеш защитата, присъдата ни е в кърпа вързана.

42

Харди не се качи направо горе да се види с Анди Фаулър. Вместо това остави Джейн с Джеф Елиът и излезе с пулсираща глава навън на паркинга, под магистралата. Студено беше, но за него студът бе добре дошъл.

Пулиъс смяташе, че влизането му в играта би означавало в кърпа вързана присъда. Изкушението да го провери беше голямо.

Насили се да погледне Анди Фаулър в нова светлина. Можеше да му помогне един ден — нещо средно между това да угоди на Джейн и да направи услуга на човек, правил му не една и две. Но това не означаваше, че щеше наистина да го защитава за убийство.

Продължаваше да си повтаря, че не е адвокат. Изискваше се различно отношение, различна ориентация, каквито той не притежаваше. Беше работил като ченге. Не вярваше, че много хора биват арестувани, без да са извършили нищо. Мей Шин бе изключение.