— Не помните точно, така ли?

— Не, не помня.

Най-добрият отговор, който може да ти даде враждебно настроен свидетел. Реши да опита пак.

— Добре. Ще ни кажете ли какви оръжия използва тя срещу вас? Нещо остро, както споменахте преди малко?

— Ами… инструменти от кабинета ми.

— Да, казахте ни вече, но кои точно?

Пул се намръщи.

— Не помня. Замеряше ме с много неща.

— О, значи ви е замеряла! Значи скъсахте отношенията си с жена, която е работила при вас и от която сте се възползвали благодарение на положението си в продължение на шест месеца и…

— Възразявам — извика Пауъл.

— Не беше така…

Харди повиши глас възмутено и това не беше театър.

— … и я уволнихте в същия момент, а тя е започнала да ви замеря с предмети в гнева си. За такова нападение ли говорите?

Вилърс удари с чукчето.

— Ваша светлост, издевателство над свидетеля — обади се Пауъл.

— Приема се. Господин Харди, в този водопад от думи беше ли скрит някакъв въпрос?

Харди пое дъх и се обърна към съдебните заседатели с лека усмивка.

— Докторе, в състояние ли сте да ни назовете поне един от инструментите, които Дженифър е хвърлила по вас?

— Добре, да… искам да кажа, не. Но не стана така. Тя обърна кабинета ми наопаки. Поряза ме.

— Добре, да караме поред. Най-напред обърна кабинета ви наопаки, така ли?

— Напълно.

— Причини ли големи щети?

— За осем хиляди долара. Наложи се да не приемам пациенти цяла седмица.

— Осем хиляди долара. Би трябвало да сте съобщили за такава загуба в полицията.

Пул мълчеше.

— Доктор Пул, съобщихте ли за инцидента в полицията?

— Не исках да…

— Извинете ме, докторе, но въпросът ми изисква отговор с „да“ или „не“. Съобщихте ли в полицията?

Пул преглътна веднъж, после още веднъж.

— Не.

— Значи никъде не е документирано, че се е случило точно това, което казвате вие? Да или не?

— Не, не е документирано.

— Добре. Да се върнем на порязването. Тя го направи с някой от вашите инструменти, така ли?

— Не. Бяха няколко драскотини.

— О…!? — Харди погледна съдебните заседатели многозначително. — Значи не са били порязвания, а драскотини?

— Нахвърли се върху мен и изподра лицето и ръцете ми с нокти. Тези драскотини имах предвид.

— Добре, изяснихме въпроса. Казахте, че са били сериозни, нали? Консултирахте ли се с лекар за тях?

— Не, не исках да…

— Благодаря ви. Имате ли все още белези от това нападение?

Вдигна ръце към лицето си, сякаш там бе останал някакъв спомен.

— Минаха близо десет години.

— Това означава ли „не“?

— Да. Означава „не“.

— Благодаря ви. И един последен въпрос, докторе. Да се върнем на заплахата, за която споменахте преди малко. Спомняте ли си точните думи, които използва Дженифър?

— Не. Не помня точните думи. — Дишаше тежко. Изведнъж скочи на крака и посочи с пръст Дженифър. — Но тя каза, че ще ме убие!

Вилърс му направи забележка да се овладее и да седне.

— Опита ли се наистина да ви убие? Да ви е преследвала, да ви се е обаждала по телефона или да ви е тормозила по някакъв друг начин?

— Не. Нямаше нищо такова. След това не съм я виждал никога… докато не попаднах в тази зала.

— Не сте я виждали никога след това. С други думи, независимо какво ви е казала, когато е била разстроена и разочарована, само миг след като е била изоставена от вас и уволнена, тя е изчезнала от живота ви. Това ли е истината?

— Да.

— Благодаря ви. Нямам повече въпроси.

Харди спечели рунда по точки, но се опасяваше, че победата му може да се окаже пирова. На съдебните заседатели им бе припомнен Нед Холис и независимо от всички инструкции да не се влияят от неговия случай, Харди не вярваше, че жив човек, който е сигурен, че Дженифър е убила Лари и Мат, няма да реши, че е убила и първия си съпруг.

Харди се безпокоеше и от отношението на Вилърс. Освен това, макар и много добре да бе показал какъв е бил мотивът за избухването на Дженифър, тя все едно бе избухнала пред Пул и се бе нахвърлила върху него. Пул можеше да бъде възприет като използвач, лигльо и подлец, но и мнението за Дженифър също пропадаше надолу — крайно неустойчива личност, представляваща опасност за околните. Нима не беше вероятно отново да прибегне към насилие?

По време на първата фаза Пауъл почти не използва снимките по делото, но по време на обедната почивка в знак на уважение изпрати младия си помощник Джъстин Морхаус при Харди, за да му съобщи, че следобедът смята да ги вкара в играта — за цветните от дома на семейство Уит щеше да дава показания специалист от криминологичния екип, а за черно-белите от моргата — доктор Страут.

Преживяването нямаше да е приятно, но пък от гледна точка на Пауъл беше нужно. Смяташе да докаже, че убийството е извършено хладнокръвно и преднамерено. Желаеше да подчертае каква ужасна смърт е сполетяла Мат, и Харди, който беше виждал снимките, знаеше, че ще постигнат тази цел много ефективно.

Джъстин беше атлетичен младеж, който следваше Пауъл като сянка през цялото време, без да обели дума и вършеше досадната работа, както повечето млади юристи. Имаше свежо, открито лице. Докато предаваше на Харди посланието, умишлено се накланяше назад, за да избегне позата, която някои върли прокурори приемаха за свой символ.

— Дженифър ще понесе това много тежко — отбеляза Харди. — Не би ли могъл да го подшушнеш на Дийн?

— Кое? — учуди се Джъстин.

— Снимките на мъртвия си син.

Младият прокурор запристъпва от крак на крак, сякаш му се ходеше до тоалетната.

— Тогава не е трябвало да го убива — отвърна той. Каза го някак си неохотно, сякаш не желаеше да изглежда безсърдечен, но от друга страна пък и не можеше да не изрази искрените си убеждения. Харди възприе това като знак.

За много хора в залата — а Харди смяташе, че за повечето — Дженифър беше двоен убиец, непокаяла се грешница, която може да нанесе нов удар, ако бъде предизвикана. Дори и Джъстин Морхаус — иначе приятен младеж — не изпитваше никакви угризения, че могат да я изпратят в газовата камера. Дори — макар че едва ли би го признал — нямаше нищо против да я погледа как се мъчи преди това, па било и само заради снимките.

Харди се опасяваше, че Джъстин би могъл много точно да отразява настроенията на съдебните заседатели и ако наистина беше така, Дженифър бе обречена. Защото, ако въпреки кръстосания му разпит, Морхаус бе останал с такива убеждения, можеше и да не си прави труд да го провежда.

Веднага след като залата беше призована към тишина след обедната почивка, Харди се изправи и поиска разрешение от Вилърс да се приближи до нея.

— Ваша светлост — каза той след това, — на днешното заседание господин Пауъл възнамерява да разпита свидетели във връзка със снимките по делото. Като вземем предвид емоционалното състояние на клиентката ми и възможната реакция, която вероятно снимките ще предизвикат у нея, моля да позволите тя да не присъства в залата, докато траят разпитите.

Вилърс смъкна полукръглите си очила малко надолу и го изгледа над тях.

— Господин Харди, в нашата страна подсъдимите нямат право да напускат залата, когато им скимне. Ще присъства.

Законът наистина беше такъв, но стриктното му спазване в случай като този намирисваше на изтънчена жестокост. Но нямаше аргументи.

— Тя може да припадне, ваша светлост. Преживяването ще е много тежко за нея.

Но реалността надмина и най-лошите му очаквания — някакъв емоционален изблик, дори гневен, би придал на Дженифър човешки облик в очите на съдебните заседатели. Вместо това тя изпадна в нещо като вцепенение и през цялото време, докато показваха на съдебните заседатели и на нея как е изглеждал синът й след като е бил застрелян — снимките бяха увеличени достатъчно, за да могат да се закрепят на статива до свидетелската банка — остана неподвижна, стиснала ръката на Харди, без да каже дума.