Харди започваше да си мисли, че ще е трудно да убеди когото и да било с теорията за конспирацията, дори и себе си, ако не открие някой, който е спечелил значителна сума и следователно би имал интерес да запуши устата на канещия се да проговори Лари Уит.

Следобеда отиде до библиотеката и в справочния отдел намери имената на директорите от борда на „Йерба Буена“, но сред тях нямаше нито едно познато. Научи, че корпорацията е трябвало да задържи петдесет и един процента от акциите, а лекарите — четирийсет и девет, ако всички решат да купят акции. Зачуди се какво ли е станало с непродадените акции, предназначени за лекарите, но в публикувания проспект не се споменаваше за това.

Направи нужните изчисления и се убеди, че ако само десет процента от лекарите са купили акции, някъде са останали още 125 000 на стойност около седемнайсет милиона.

*

В петък сутринта влезе в кабинета си и веднага се свърза с полицията в Лос Анджелес. Все още не бе открил фактическа връзка между бизнес делата на центъра „Йерба Буена“ и смъртта на Лари Уит. Предната вечер още веднъж поговори с Дженифър за всичко това, но тя не си спомни мъжът й някога да е споменавал акции или нещо подобно. Харди се почувства изкушен да я накара да измисли нещо правдоподобно, но се сдържа. След това изведнъж му хрумна — в Лос Анджелес е имало две убийства, значи е имало и разследване. Знаеше, че полицаите са чувствителни на тема неразкрити престъпления и се надяваше да вдъхне малко ентусиазъм чрез предполагаемата връзка на едното престъпление с другото.

— Рестофър, отдел убийства.

Беше възрастен глас, но не уморен. Харди си бе пробил път през бюрократичната джунгла по-лесно, отколкото предполагаше. Може би и това означаваше нещо?

Представи се и обясни защо се обажда, като говореше максимално бързо, но и колкото се може по-ясно — каза, че е адвокат от Сан Франциско и че може би е открил някаква връзка между клиентката си и убийството на Симпсън Крейн.

Последва доста дълга пауза.

— Как казахте, че ви е името?

Харди повтори. Последва още една пауза.

— Един момент. Изчакайте малко.

Когато гласът на Рестофър се чу отново, шумът около него беше утихнал.

— Казахте, че се обаждате от Сан Франциско?

— Да.

— Слушам ви.

Харди разказа всичко, този път по-подробно.

— Това е доста съмнително, господин Харди — отбеляза Рестофър накрая.

Харди се съгласи. Инспекторът беше напълно прав. Симпсън Крейн управляваше юридическата фирма, която се занимаваше с делата на медицинския център „Йерба Буена“, чийто член беше Лари Уит. Крейн лично не беше адвокат на центъра, нито пък на Лари. Дори и Джоди Бакмън не беше личен адвокат на Лари.

Харди не продължи да настоява — според него това беше най-лесният начин да накараш едно ченге да престане да те слуша. Особено след като теорията му беше недоказана.

— Е — каза той, — помислих си, че трябва да съобщя на някого, защото не бях сигурен. Да не ми тежи на съвестта.

Това беше знак за Рестофър да затвори, ако иска, но той не го направи.

— Бяхме доста сигурни, че убийството е дело на профсъюзните босове, но не успяхме да открием никакви улики. Направили са го професионално.

— Тук, при нас също. Разликата е, че признаха клиентката ми, съпругата на Уит, за виновна. Уж го е убила заради застраховката.

— Вече са я осъдили?

— Миналата седмица. Моят проблем е, че няма никакви факти в нейна полза… Може само да повтаря, че не го е направила. Твърди, че е видяла на улицата някакъв човек. Може да е бил наемен убиец и затова реших да поровя малко, за да разбера на кой и защо Лари е бил неудобен. Мисля, че открих.

— Остават ми четири месеца до пенсия — отбеляза Рестофър след малко. — Не бих имал нищо против да приключа случая успешно. Крейн беше известен човек. Жена му също. Но в момента имам четири други случая… Кога да намеря време? — Това си беше негов проблем и Харди го остави да мисли как да го реши. — Разполагате ли с някакви документи? Каквито и да е?

Харди разполагаше само с циркулярната оферта и проспекта. Предложи да му ги изпрати, ако иска.

— За колко пари става дума?

— За около седемнайсет милиона.

— Седемнайсет милиона!

— Според мен това може да е сериозен мотив да видиш сметката на някого.

Рестофър изсумтя.

— Тук, при нас понякога стигат и седемнайсет цента. Добре де, изпратете тези неща. Ще им хвърля едно око.

Сега Харди би могъл да затвори, но не искаше да подвежда полицая. Искаше да му каже абсолютно всичко.

— Инспекторе… — започна.

— Името ми е Флойд. Да си говорим на „ти“.

— Добре, Флойд, има още нещо, което трябва да знаеш и което не подкрепя теорията за наемния убиец. Може да се окаже, че си си губил времето.

— Слушам.

— Не знам дали наемните убийци постъпват по този начин, но Лари Уит беше застрелян със собствения си пистолет.

Тишина. На Харди му се стори, че чува въздишка.

— Крейн също — каза той. — Изпрати онези неща.

Поне бе тръгнал по някаква диря, въпреки че подробностите не изглеждаха съществени. Като пакетът, доставен от „Федерал Експрес“, например. Докато Харди попълваше формуляра, с който искаше Али Сингх да бъде призован като свидетел, си спомни, че фактурата за пратката е сред веществените доказателства по делото и че е достатъчно да я погледне, за да види кой е подателят.

Оказа се, че е Нанси Дистефано. Харди си спомни, че Том бе ходил до къщата на Дженифър през седмицата преди убийството, за да занесе подарък на Мат. Нанси беше решила да даде своя лично, но след като посещението на семейство Уит у тях бе пропаднало, бе решила да го изпрати по пощата. Не беше важно какво е имало в пакета — вероятно бе потънало сред купчината играчки на Мат. Така или иначе, още един незначителен въпрос бе намерил своя отговор.

В разпродажбата на медицинския център „Йерба Буена“ имаше нещо гнило. Теорията на Харди не беше напълно разработена, да не говорим за доказана, но това, което подозираше, го привличаше неудържимо. Както и всяка друга възможност. Ами ако Симпсън Крейн и Лари Уит независимо един от друг се бяха натъкнали на някаква непочтена игра и са заплашили да я разкрият? Този, който я е започнал, е трябвало да премахне двете пречки — Лари и Симпсън, — за да продължи. Наел е някой, за да свърши мръсната работа и всичко е станало така, че следите да водят другаде — към профсъюзите в единия случай и към съпругата в другия. Любопитен паралел.

*

Неделя сутрин, пържени яйца с бекон в тигана. Франи, по хавлия, чете вестника в осветената от слънцето кухня. Ребека и Винсънт се радват на рядкото удоволствие да се занимават един с друг — Ребека помага на мама да храни бебето, като успява да напъха в устата му цели двайсет процента от банановата каша.

Харди наблюдаваше всичко това с ъгълчето на окото си. Ценеше тези моменти от семейния живот и им се наслаждаваше истински. От другата стая се чуваше симфонична музика — поредното влияние на Фримън. Той стана, прекоси кухнята и целуна Франи по челото.

Тя се обърна разсеяно и също го целуна. В този момент телефонът иззвъня — винаги ставаше така.

— Не вдигай — каза Харди. Стоеше до апарата и засега се справяше с изкушението успешно.

Но Франи вече бе станала.

— Сюзън е. Каза, че ще се обади. Може да е бременна. — Вдигна слушалката, намръщи се и каза: — Един момент. Сега ще се обади.

Изгледа я кръвнишки, но вече нямаше какво да направи.

Беше Флойд Рестофър.

— Имам добра новина и лоша новина. Лошата новина е, че съм отстранен от случая.

— Отстранен си от случая!? — Харди излезе със слушалката в коридорчето, за да чува по-добре. — Защо? Какво стана?

— Май е свързано с политиката. След като получих офертата в петък, поговорих с младия Крейн, Тод, сина на Симпсън. Попитах го дали има нещо против да поговоря с някои от съдружниците му и той каза, че не възразява. Не му обясних точно за какво става дума… само, че работим по нова версия. Попитах го дали баща му се е занимавал с „Йерба Буена“.