И през цялото време си мисля, че той носи в дрехата си документа, който ще ме освободи. През цялото време си мисля, че това е човекът, който уби майка ми. През цялото време си мисля, че трябва да го накарам да ме хареса, трябва да го накарам да ми се довери. Най-добре от всичко ще е, ако мога да го накарам да се влюби безнадеждно в мен.
Октомври 1570, Чатсуърт: Бес
— Е, как ви се стори тя? — питам Сесил, след като са се срещали половин дузина пъти да разговарят и най-накрая всички документи са подписани и подпечатани, а конете са на вратата и Сесил е готов да си тръгне.
— Изключително красива — казва той. — Изключително чаровна. Наистина жена, която може да ти открадне сърцето. Не бих ви винил, ако искате да си отиде от дома ви, дори и да не ви струваше прекалено скъпо.
Кимвам.
— Умна е — казва той. — Не образована като нашата кралица; не учена, не владееща различни тактики, но умна и нито за миг не изпуска от поглед интересите си. Хитра, не се и съмнявам, но не и благоразумна.
Той прави пауза и ми се усмихва.
— Елегантна — казва. — Както в начина си на мислене, така и в осанката си. Съвършена, когато е възседнала кон, прекрасна, когато танцува, със сладък като на славей глас, когато пее, красива като картина. Истинска наслада. Живо олицетворение на кралица. Като жена — приятна за окото, а от чара й човек може да се поучи. Хората, които твърдят, че в Европа няма по-красива кралица, говорят чистата истина. Нещо повече, мисля, че тя е най-красивата жена, която съм срещал. Мила, привлекателна. Може би съвършена. И толкова млада, и с такова излъчване — жена, която може направо да преобърне сърцето ти.
Примигвам. После, за свое смущение, усещам как под клепачите ми избиват горещи сълзи, отново примигвам и ги бръсвам с ръка като прах. Видях собствения си съпруг да се влюбва в тази проклета сирена, но мислех, че Сесил, с неговата непоправима омраза към папистите, към французите, към женската суета, ще бъде неуязвим. Но изглежда, че дори и той може да бъде съблазнен от една усмивка и от един вдигнат към него поглед. Начинът, по който тя вдига поглед към някой мъж, би накарал всяка почтена жена да изпита желание да я зашлеви. Но дори в ревността си не мога да отрека, че е красива.
— Наистина е такава — признавам. — Тя е олицетворение на съвършенството. — Давам си сметка, че съм стиснала зъби, разтварям челюстта си и се усмихвам на този нов и изключително неочакван член на огромния кръг от мъже, които са влюбени в Мери, кралицата на шотландците. — Трябва да кажа, че не очаквах тъкмо вие също да хлътнете по нея.
Опитвам се да говоря бодро, но усещам, че сърцето ми е много натежало при мисълта за този нов ухажор.
— О, тя е неустоима — казва Сесил. — Чувствам магията. Дори аз, който имам толкова много основания да не я харесвам, усещам особено силното й очарование. Тя е кралица, по-прекрасна от всички други кралици. Но, не прибързвайте, Бес, попитайте ме какво друго бих казал за нея?
Той ми се усмихва с разбиране:
— Нека да помисля. Какво друго виждам в тази съвършена принцеса? Тя е недостойна за доверие, ненадеждна съюзница, но опасен враг. Убедена папистка и противница на всичко, което направихме и се надяваме да направим в Англия. Тя иска да върне църквата назад и да ни тласне обратно към суеверията. Не се съмнявам, че тя ще гори нас, протестантите, докато цялата съпротива срещу нея стане на пепел. При това лъже като кръчмарка, и мами като блудница. Седи като паяк в центъра на паяжина от интриги, който покварява или улавя в примката си почти всеки мъж в страната. Бих я нарекъл най-опасният враг на кралството, с когото сме се сблъсквали. Тя е враг на мира в Англия, тя е враг на нашата кралица, тя е мой враг. Никога няма да забравя колко опасна е тя, нито да й простя за заплахата, каквато представлява за моята кралица и за моята страна.
— Ще се отървете ли скоро от нея, като я изпратите в Шотландия? — питам настойчиво. — Ще я направите кралица и ще я върнете на трона й?
— Утре — казва той мрачно. — Със същия успех може да бъде и в Шотландия, както и тук. Не се съмнявам, че тя представлява също толкова голяма опасност за нас в Шотландия, колкото и тук. Където и да се намира, тя ще бъде заобиколена от мъже, толкова заслепени от любов, че да бъдат готови да умрат за нея, около нея ще се съсредоточават испански интриги и френско предателство. Независимо дали ще отиде в Шотландия или в ада, аз трябва да направя така, че тя да напусне или страната ни, или този свят, преди да е коствала живота на още невинни мъже, преди интригите й да отнемат живота на кралицата, преди тя да унищожи всички ни.
— Не мисля, че тя би отнела живота на кралицата — отбелязвам. Трудно ми е да бъда справедлива към нея, но трябва да го кажа. — Тя храни голямо уважение към светостта на кралската кръв. Тя не се съмнява, че особата на един миропомазан монарх е свещена. Тя би оказала съпротива на Елизабет: но никога не би поискала тя да бъде убита.
Сесил поклаща глава:
— Мъжете, с които крои заговори, са готови да видят мъртви и двете жени, за да извлекат полза за каузата си. Ето защо тя е толкова опасна. Тя е дейна, енергична глупачка в ръцете на коварни мъже.
Октомври 1570, Чатсуърт: Мери
Опитват се да направят така, че да не ми остане никакво време насаме с епископ Лесли, но на мен ми трябва само един миг, и аз си открадвам този миг, когато той се качва на коня си в двора пред конюшнята, а Бес е потънала в разговор с големия си приятел Уилям Сесил.
— По силата на това споразумение ще ме изпратят обратно в Шотландия с армия, която да ме защитава — казвам му бързо. — Ще следите Сесил и Елизабет да се придържат към него. Това е моето бъдеще. Ще се погрижите те да не ни измамят.
— Доверете ми се — казва той. С мъка се качва на седлото. — Ако не се върнете в Шотландия до следващата пролет, тогава самият Филип Испански ще дойде да ви върне на трона ви. Имам думата му за това.
— Собствената му дума?
— Почти толкова сигурно — казва той. — Ридолфи има неговото обещание. Ридолфи е центърът на Великото начинание и ще уреди всичко. Той няма да ви предаде, нито пък аз.
Зимата на 1570, замъкът Шефилд: Джордж
Места, на които намирам скрити и предателски писма до кралицата на шотландците:
1. Под един камък в градината — донесено ми от помощника на градинаря, който е прекалено глупав да разбере, че шилингът, залепен върху външната страна на писмото, е бил заплащане, за да й го отнесе тайно.
2. Поставено в специално изпечен за нея коледен хляб от собствения ми майстор на сладкиши и хлябове.
3. Зашито в подгъва на копринена рокля, изпратена като подарък от нейни приятели в Париж.
4. Пъхнато в страниците на книга от шпионин в Испанска Нидерландия.
5. Сгънато в топ брокат от Единбург.
6. Донесено от един от собствените й пощенски гълъби Бог знае откъде, но именно от това писмо съм особено разтревожен, защото птицата не беше изтощена от продължителен полет: който и да го е изпратил, трябва да е някъде наблизо.
7. Пъхнато под седлото й, където го намирам, докато я повдигам да се качи на коня си, за да излезем на езда. Тя се изсмя, сякаш това нямаше значение.
8. В нашийника на кученцето й. Тези последни двама приносители трябва да са хора от собственото ми домакинство, които служат като куриери на приятелите й. Тя лично обучи пощенския гълъб, като се преструваше пред мен, че иска питомни гълъби. Аз лично й ги дадох, което ме превръща в още по-голям глупак.
— Това трябва да спре — казвам й. Опитвам се да говоря строго, но тя тъкмо къпе кученцето си и е сложила ленена престилка върху роклята си, диадемата й е оставена настрана и косата й се спуска по гърба, измъкнала се от фуркетите. Тя е прекрасна като млада перачка в приказна история, и се смее на кучето, което пляска във водата на ваната и се извива, докато тя се опитва да го удържи.