— Шюзбюи! — възкликва тя от удоволствие, че ме вижда. — Ето, Мери, отведете малкия Пеш, той е твърде палав и прекалено мокър.
Кученцето се хвърля, успява да се освободи и се разтръсква енергично, като измокря до кости всички ни. Кралицата се разсмива:
— Отведете го! Отведете го! Vite! Vite!15 И го изсушете!
Връщам си сериозното изражение.
— Предполагам, че няма да ви хареса, ако ви го отнема завинаги?
— Ни най-малко — отвръща тя. — Но защо би ви хрумнало да извършите подобна жестока постъпка? С какво ви е обидил Пеш?
— Или ако откажа да ви давам книги, или нов плат за рокля, или ако не ви позволявам да се разхождате в градината?
Тя се изправя на крака и смъква ленената си престилка — жест, толкова домашен и обикновен, че едва се сдържам да не уловя ръката й и да я целуна, сякаш сме младоженци в собствената ни малка къща.
— Милорд, обиден ли сте ми за нещо? — пита мило тя. — Защо ме заплашвате така? Нещо не е наред ли? Да не би Бес да се е оплакала от мен?
Поклащам глава:
— Става дума за писмата ви — казвам. — Трябва да дадете списък на хората, които имат право да ви пишат. Намирам писма навсякъде. Стражите ми носят по едно почти всеки ден.
Тя свива рамене: типичен за нея жест, който казва, по нейния френски маниер: „Не знам и не ме е грижа.“
— Пфу! Какво мога да направя? Англия е пълна с хора, които искат да ме видят свободна. Всички те са се зарекли да ми пишат, да питат дали могат да помогнат.
— Това ще ни съсипе — казвам й настоятелно. — Ще съсипе както мен, така и вас. Не мислите ли, че Сесил има шпионин в същия този замък? Не мислите ли, че той знае как пишете всеки ден, и че разни хора ви пишат? Нима не мислите, че той чете това, което сте написали и всички писма, които идват за вас? Той е най-големият шпионин в Англия, вероятно знае далеч повече от мен. А дори аз знам, че поддържате постоянна кореспонденция с французите и с испанците и че мъже, чиито имена не знам, непрекъснато ви пишат шифровано, питайки ви дали сте в безопасност, дали имате нужда от нещо, дали ще бъдете освободена.
— Аз съм кралица — казва тя простичко. — Родена принцеса. Кралят на Испания, кралят на Франция и императорът на Свещената Римска империя са мои родственици. Напълно редно и уместно е кралете на Европа да ми пишат. Доказателство, че срещу мен бе извършено престъпно похищение, е фактът, че всеки от техните агенти смята за по-добре да ми изпраща писмото си тайно. Те би трябвало да имат свободата да ми пишат открито: но тъй като съм затворница без каквато и да е причина, не могат да го правят. А колкото до останалите — не мога да попреча на хората с верни сърца и изпълнени с почит умове да ми пишат. Не мога да ги възпра да ми пишат, нито пък е редно да го сторя. Те искат да изразят любовта и лоялността си, и аз се радвам, че я имам. В това не може да има нищо лошо.
— Помислете — казвам й настойчиво. — Ако Сесил смята, че не мога да ви попреча да кроите заговори, той ще ви отведе от мен, или ще ме замести с друг пазач.
— Дори не би трябвало да съм тук! — възкликва тя с внезапна горчивина. Изправя се в цял ръст, тъмните й очи внезапно се изпълват със сълзи. — Подписах документа по настояване на Сесил, съгласих се на всичко. Съгласих се да предам сина си на Елизабет, вие бяхте там, видяхте ме как го направих. Защо тогава не ме върнаха в Шотландия, каквото беше споразумението? Защо Сесил не спазва своята част от уговорката? Безсмислено е да ми казвате да не пиша на приятелите си. Не би трябвало да ми се налага да им пиша, би трябвало да съм сред тях като свободна жена. Помислете за това!
Гневът й и справедливостта на това, което казва, ме карат да замлъкна.
— Моля ви — казвам немощно. Това е всичко, което мога да кажа. — Моля ви, не се излагайте на опасност. Чел съм някои от тези писма. Те са изпратени от измамници и глупци, някои от най-отчаяните и безразсъдни мъже в Англия, и никой от тях няма и пукната пара, и никой от тях не би могъл да планира бягство, дори и ако собственият му живот зависи от това. Те може и да са ваши приятели, но на тях не може да се разчита. Някои от тях още са почти деца, други са така добре известни на Сесил, че вече са на заплата при него. Той ги е привлякъл на служба при себе си. Шпионите на Сесил са навсякъде, той познава всички. Вероятно всички, които ви пишат, са известни на Сесил, а повечето от тях вероятно са негови хора, които се опитват да ви заложат капан. Не трябва да се доверявате на тези хора.
Трябва да бъдете търпелива. Трябва да чакате. Както казвате, вие имате споразумение със самата кралица. Трябва да чакате тя да го спази.
— Елизабет да спази обещание към мен? — повтаря горчиво тя. — Досега още не е направила такова нещо!
— Ще го направи — казвам дръзко. — Давам ви думата си, че ще го направи.
Февруари 1571, замъкът Шефилд: Бес
Моят добър приятел Уилям Сесил ще бъде барон Бърли, и аз се радвам толкова много на това, сякаш самата аз съм удостоена с благородническа титла. Това не е нищо повече от почестите, които заслужава за годините на вярна служба към кралицата, цял един живот, през който бди над нея и планира бъдещето на Англия. Един Господ знае в какви ли опасности щяхме да се намираме сега, пред какви ли ужасни рискове щяхме да се изправим — дори по-ужасни от онези, които ни преследват сега — ако не бяха мъдрите съвети и трезвото планиране на Сесил, още откакто кралицата се възкачи на престола.
Не може да има съмнение, че опасността е напълно реална. В писмото, с което ми съобщава за удостояването си с благородническа титла, Сесил добавя предупреждение, че е сигурен, че кралицата на шотландците планира нов бунт.
Скъпа Бес, внимавайте. Възможно е да успеете да разкриете заговора, като следите кралицата, макар той да убягна на нас, които следим съучастниците й в Лондон. Знам, че Норфолк, макар и да се кълне в пълна вярност към нейна светлост кралицата, продава златото и сребърните си прибори на възможно най-ниски цени на лондонските златари. За да събере пари, се е разделил дори със скъпоценния Орден на жартиерата, с който е бил удостоен собственият му баща. Не мога да повярвам, че е готов да пожертва най-голямото отличие на баща си заради друго, освен за шанса на живота си. Не ми хрумва нищо, заради което би си струвало да направи такава жертва, освен заради някакъв ужасен бунт. Много се опасявам, че той възнамерява да финансира нова война.
Цялата ми гордост и радост заради новото ми положение е нищо, ако мирът на Англия бъде унищожен. Сега може и да съм барон, а вие може и да сте графиня, но ако кралицата, на която служим, бъде свалена от престола или убита, то ние не сме в по-добро положение, отколкото когато бяхме деца на безимотни бащи. Бъдете бдителна, Бес, и ми съобщавайте всичко, което виждате, както винаги.
Усмихвам се, когато виждам новия му подпис, но усмивката се отдръпва от лицето ми, докато късам писмото му на парченца и го хвърлям в огъня в стаята, която използвам за воденето на сметките си. Не мога да повярвам, че разумен човек като Норфолк би рискувал отново всичко — не и отново! — за кралицата на шотландците. Но Сесил — би трябвало да кажа „Бърли“ — рядко греши. Ако той подозира нов заговор, трябва да бъда нащрек. Ще трябва да предупредя моя съпруг, графа, и лично да следя шотландската кралица. Надявах се, че досега вече ще са я отвели обратно в Шотландия. Бог е свидетел, стигнала съм до там, че ми се иска да я отведат някъде, без значение къде.
1571, замъкът Шефилд: Мери
Изпълнена съм с надежда, толкова съм изпълнена с надежда! Мисля, че само след броени седмици и двамата ще бъдем свободни.
Обличам се особено грижливо в черно и бяло: убити цветове, но нося три диамантени пръстена (единият е годежният ми пръстен от Норфолк) и свързани като верига скъпи гривни само за да покажа, че макар короната да ми беше отнета, а нанизът ми от черни перли — откраднат от Елизабет, аз все още съм кралица, все още мога да изглеждам подобаващо за ролята.
15
Бързо! Бързо! (фр.) — Б.пр.