– Брит-Мари изобщо има ли собствена кола? – пита Елса, тъй като вижда БМВ, колата на Кент.

БМВ се забелязва дори оттам, където е легнала Елса, защото това е най-грамадната кола, която някога е виждала.

– Не. Имаше кола преди много години. Бяла. И това продължава да е нейното място за паркиране. Мисля, че въпросът е принципен. При Брит-Мари обикновено е така – казва мама и се усмихва криво.

Елса не знае какво точно означава това. И не знае дали има някакво значение.

– А Рено как се озова тук? Щом никой не знае къде е ключът? – мисли тя на глас, макар да знае, че мама няма да отговори, защото също не знае.

И тя го прави. В смисъл, не отговаря. Така че Елса изпълва дробовете си и затваря очи.

– Искам да ми разкажеш за сянката – каза тя после, опитвайки да звучи изпълнена с онова, което се отглежда в Миаудакас, въпреки че гласът ѝ трепти като корабно платно.

Мама я погалва по бузата и се надига мъчно от седалката, сложила ръка върху Половинката.

– Мисля, че Мод и Ленарт трябва да ти разкажат за него, миличка.

Елса иска да възрази, но мама вече е слязла от Рено, така че тя няма голям избор, освен да я последва. В крайна сметка, това е суперсилата на мама.

Мама взима якето на Вълчето сърце. Казва, че ще го изпере и ще му го даде, когато той се върне. На Елса ѝ харесва да мисли за това. За връщането му.

Оставят ворша на задната седалка и го покриват с одеяла. Мама спокойно го увещава да стои неподвижно, ако чуе някой да идва. И той се съгласява. Елса на няколко пъти му обещава, че ще му намери по-добро скривалище, макар че той май не разбира каква ще е ползата от това. Но за сметка на това живо се интересува от обещанието ѝ да му намери още сладки.

Алф стои до стълбището към мазето и пази.

– Направих кафе – промърморва той.

Мама с благодарност приема едната чаша. Алф подава другата чаша на Елса.

– Нали ти казах, че не пия кафе – обяснява Елса изморено.

– Това не е кафе, а скапан „О’бой“20, по дяволите – отвръща Алф обидено.

Елса наднича учудено в чашата.

– Откъде взе „О’бой“? – пита тя, защото мама не разрешава да купуват „О’бой“, понеже вътре има твърде много захар.

– От вкъщи – промърморва Алф.

– Имаш „О’бой“ у вас? – пита Елса скептично.

– Човек не може ли да отиде да напазарува, по дяволите? Ти нали не пиеш кафе! – отговаря Алф кисело.

Елса му се ухилва. Смята да почне да нарича Алф „Рицаря на Инвектива“, защото чѐте за инвективите в Уикипедия и смята, че те имат твърде малко рицари. После отпива голяма глътка „О’бой“ и едва не я изплюва право върху коженото яке на Алф.

– Ало? Колко лъжици „О’бой“ си сложил всъщност?

– Откъде да знам, по дяволите. Четиринайсет-петнайсет, може би – промърморва Алф отбранително.

– Слагат се ТРИ!

Алф я поглежда с възнегодувание. Или поне Елса така си мисли. Веднъж сложи „възнегодувание“ в буркана с думи на татко и си мисли, че изглежда горе-долу така.

– Нали все трябва да има някакъв вкус, мамка му – измърморва Алф.

Елса изяжда остатъка от „О‘боя“ с лъжица.

– Ти също ли знаеш кой ме подгони при църквата? – пита тя Алф.

Половината от съдържанието на чашата е полепнало около устните и по носа ѝ. Коженото яке изскърцва тихо. Юмруците на Алф се свиват.

– Той не гони теб.

– Ехоо? Нали ме преследваше! – възразява Елса и се покашля, така че върху якето все пак попада малко „О’бой“.

Но Алф само поклаща бавно глава.

– Не. Той не гони теб.

23

Кърпа за чинии

Елса има хиляди въпроси, но не задава нито един, защото мама е толкова изморена, когато се качват горе, че тя и Половинката трябва да си легнат. Напоследък мама често се изморява така, сякаш някой ѝ е дръпнал шалтера. Вината е на Половинката, очевидно. Джордж казва, че за да компенсира осемнайсетте години, през които ще ги държи будни по цяла нощ, Половинката кара мама да спи постоянно през първите девет месеца. Елса седи на ръба на леглото и я гали по косата. Мама целува ръцете ѝ и прошепва: „Всичко ще се оправи. Всичко ще е наред“. Както казваше баба. И на Елса невероятно, невероятно много ѝ се иска да повярва в това. Мама се усмихва сънено.

– Брит-Мари още ли е тук? – пита тя и кима към вратата.

Брит-Мари повишава глас в кухнята, така че въпросът автоматично става реторичен. Тя настоява пред Джордж за „сведения“ във връзка с Рено, което все още е паркирано на мястото ѝ.

– Не можем да живеем без правила, Джордж! Дори Ӕлрика би трябвало да разбира това! – казва Брит-Мари добронамерено, без да звучи напълно добронамерено.

Джордж отговаря весело, че добре я разбира, естествено, защото той проявява разбиране към всички. Това е едно от особено досадните му качества и очаквано отговорът раздразва Брит-Мари. После Джордж опитва да ѝ предложи яйца, при което тя ама грам не прозвучава добронамерено. Вместо това започва да настоява още, че всички собственици на апартаменти трябва „да бъдат подложени на обстойно разследване“ във връзка с детската количка, която стои заключена във входа. Защото първо някой е сложил бележка, без да каже на Брит-Мари, а сега някой е свалил бележката, без да ѝ каже и за това. Брит-Мари натъртва, че е „разпитала всички заподозрени изключително подробно! Изключително подробно!“.

Джордж обещава, че и той ще поразпита някои заподозрени, макар да звучи сякаш не знае кои биха могли да бъдат те. Съгласието му като че дава на Брит-Мари нова енергия и тя почва да обяснява с ужас, че определено е намерила кучешки косми на стълбите. Което „ясно доказва, че онзи звяр продължава да дебне из сградата! Така прави! Дебне наоколо!“. Тя настоява Джордж да „действа“. Той, изглежда, не е съвсем сигурен какво означава това. Тогава Брит-Мари отсича, че определено ще обсъди въпроса с Кент, това трябва на всички да им е ясно, след което изхвърча навън, преди Джордж да успее да отговори. Но той като че ли така и така нямаше намерение да го направи.

След малко разбират по миризмата, че Джордж е решил да изпържи още малко яйца.

– Ама че чистокръвен мъпет е тази Брит-Мари! – измърморва Елса вътре в спалнята.

– Не се безпокой, миличка, утре ще намерим по-добро скривалище за приятеля ти – смотолевя мама полузаспала, след което добавя с усмивка:

– Може да го скрием в онази детска количка?

Елса се засмива леко. Но само леко. Мисли, че мистерията със заключената детска количка звучи като увод на адски лоша имитация на Агата Кристи. Елса знае това, защото почти всички романи на Агата Кристи могат да се прочетат на айпад и в тях никога не е имало толкова стереотипен злодей като Брит-Мари. Тя може би е по-подходяща за жертва, защото Елса си представя, че ако това беше криминален роман и някой убиеше Брит-Мари със свещник в библиотеката, всичките ѝ познати биха били заподозрени с мотива „ами, вещицата си беше абсолютен мъпет!“. После Елса се засрамва малко, че си мисли такива неща. Но само малко.

– Брит-Мари не е лоша, просто има нужда да се чувства важна – пробва да обясни мама.

– И все пак е мъпет! – цупи се Елса.

Мама се усмихва.

– Да. Пада си малко мъпет, признавам.

После се настанява удобно на възглавниците и Елса ѝ помага да пъхне една от тях под гърба си. Мама я погалва по бузата и прошепва:

– Бих искала да чуя приказките, миличка, ако може. Искам да чуя приказките от Миамас.

Тогава Елса казва овладяно на мама почти да си затвори очите и мама го прави. Елса има хиляди въпроси, но не задава нито един. Вместо това разказва за облачните животни, енфантите, съжалявците, лъвовете, троловете, рицарите, Сегато, Вълчето сърце, снежните ангели, морския ангел и ловците на сънища, а когато стига до принцесата на Миплорис и двамата братя принцове, които се борили за любовта ѝ, и до вещицата, която откраднала съкровището на принцесата, мама и Половинката заспиват.