Тя му го осигури, като прокара език по него. Реакцията му бе изключително приятна — изви гръб и вдигна таза си към нея в безмълвна молба.

Инстинктивно, тя реши да седне върху лицето му и да поднесе слабините си към устата му Езикът му се гмурна в мокрото море на влагалището й, а тя енергично раздвижи задник върху лицето му Сетивата му се изпълниха с топлия влажен вкус и аромат на тялото й. Миранда се мъчеше да се притисне колкото се може по-силно към устата му.

За нейна изненада ръцете му се протегнаха и ущипаха зърната й. Остра, но изключително приятна болка потече от тях към влагалището й и тя се загърчи. Младежът се изпразни мощно като бик, излязъл в пасището за първи път след дългата зима.

Миранда се отпусна замаяно и откри, че членът му е точно пред лицето й. Пое го в устата си и засмука енергично. Незадоволена от това, тя се завъртя и вкара дебелия му гладък пенис в себе си. Някои млади дами знаят инстинктивно как да правят това. Миранда бе усъвършенствала действието чрез комбинация от самозадоволяване и изучаване на коравите членове, изпънали панталоните, които ги криеха.

Освен това тя не беше девственица, както човек би могъл да предположи. Беше се дефлорирала сама по време на среднощна среща с краставица в топлата вана. И сега бе благодарна, че бе свършила това по-рано.

Миранда язди младия престъпник дълго, но накрая билковата отвара, която бе сипана в бирата му, го повали. Той потъна в дълбок сън, а слугинята се появи в плевнята, както й бе наредено. Двете с Миранда положиха младежа върху двуколка и го върнаха в килията му покрай тъмничаря, който още бе в безсъзнание на пода.

Малко преди разсъмване младежът се събуди и откри господин Меридаун, седнал срещу него в килията му Този път палачът не носеше въжето си, което сега се люлееше на бесилката отвън, очаквайки поредната си жертва. Господин Меридаун си тананикаше и се усмихваше, без да проговори. Затворникът се опита да се надигне, но все още бе под влияние на приключенията от предишната нощ, а и бездруго приставът и двамата му местни помощници пристигнаха, преди разговорът да започне.

Младежът бе отведен до бесилката. Там бе поставен върху капака и след няколко кратки думи относно величието на закона, произнесени от местния земевладелец, усети примката около врата си.

Господин Меридаун се наведе към ухото му и прошепна:

— Няма да използвам качулката, синко. Няма от какво да се страхуваш. Дъщеря ми те чака долу.

Решил, че има надежда за спасение, младежът се усмихна. Палачът затананика отново,

пристъпи към ръчката и я дръпна.

Застанала отдолу, Миранда вдигна очи и видя как любовникът й увисна. Пръстите й си играеха нежно с клитора й. Когато въжето се стегна докрай около врата на младежа, той се изпразни мигновено и умря. Миранда свърши в същия миг и се отдръпна от гърчещия се труп. Задоволена, тя преряза въжето и остави трупа да падне на земята, откъдето щяха да го приберат хората на съдията. Единственият звук, който се чуваше, бе тананикането на господин Меридаун.

НЕИЗЛЕЧИМ РОМАНТИК

ЛИЗАБЕТ САРАИ

Несъмнено тя е идеалната робиня.

Би трябвало да го знам. Обучил съм половин дузини робини през последните двайсет години и съм си играл поне с още петдесет.

Сигурно ще се учудите, че това е възможно в Минеаполис, в общността, която спазва закона и редовно ходи на църква.

Но защо да лъжа? Отдавна вече не ми е нужно да се доказвам. Тук си имаме нашата собствена извратена общност, невидима за хората, които не искат да ни видят, очевидна за посветените, които познават знаците.

Като нашийника на Илза. Ако не си един от нас и го забележиш, ще си помислиш, че е от онези колиета, популярни сред почитателите на Бритни Спиърс. Плитка от черна кожа, украсена с малки диаманти. Вероятно ще очаквате и същата диамантена обица на пъпа й.

Но ако наистина внимавате, ще забележите нещо необичайно в начина, по който Илза я носи. Тя държи главата си високо, гърбът й е изпънат, а грациозният врат — протегнат напред. Носи нашийника си като почетен медал. Разбира се, той си е такъв. Това е подаръкът ми за нея след една година служба при мен. Истината е, че тя ми прави подарък като го носи и ми показва пълното си подчинение.

Илза никога не го сваля. Светлината на свещите го кара да блести сега, докато разглеждам красивото й голо тяло. Китките й са вързани с въже, закачено към кука на тавана. Няколко златисточервени кичура са се измъкнали от шнолата и падат по гърба й, контрастиращи с тъмночервеното на белезите, оставени от камшика ми по нежната й плът. Бялата й кожа е зачервена и изпотена. Коленича зад нея и облизвам солената капка от гърба й. Илза потръпва от удоволствие при докосването ми. Награждавам я, като разтварям бузите на дупето й и облизвам ануса й. Той е все още разширен и влажен от лубриканта и спермата ми. Тя не може да се сдържи и набутва задник в лицето ми, за да ме покани по-дълбоко в себе си. Отдръпвам се и я плясвам силно.

— Не ти ли казах да стоиш мирно? — изръмжавам.

И двамата знаем, че гневът ми е престорен.

— Да, господарю — промърморва тя. — Съжалявам. Трудно е, когато ме докосваш.

— Добре обучената робиня знае как да се контролира.

Не й казвам, разбира се, че тя е идеалната робиня.

— Очевидно имаш нужда от наказание. Обърни се.

Застанала на пръсти, с пръчката за разширяване между глезените й, тя успява да се завърти с лице към мен. Очите й са сведени надолу, а дългите й черни мигли, толкова различни от златисто-червената коса, хвърлят сенки по бузите й. Устните й са разтворени, а дишането — ускорено.

Искам да я плесна с камшика по пищните гърди, блестящи на светлината на свещите, но вместо това започвам да я целувам. Тя ми позволява да й се насладя и не се съпротивлява.

Свещи и целувки. Може да съм гаден стар господар, но все пак съм неизлечим романтик.

Вярно е, че никога не съм виждал толкова пълно подчинение като това на Илза. Намирам го дори леко страшно. Тя ми повтаря, че би направила всичко за мен и почти й вярвам. Сигурен съм, че си има лимити, всеки ги има. Това е същността на садомазохизма. Но още не съм открил нейните.

Използвал съм всякакви видове камшици и хилки, щипки за пране и скоби, електричество и горещо олио. Завързвал съм я гола на балкона през януари. А не забравяйте, че сме в Минесота. След десет минути, бледата й кожа посиня. Но тя не се оплака и не използва спасителната дума. Побързах да я вкарам в апартамента, да я увия в одеяла и да я натъпча с горещ чай и бренди. А обожанието в очите й не угасна и за миг.

Споделял съм я по време на купони и съм наблюдавал как приятелите ми я бият и чукат в задника. А след това тя беше по-нежна и внимателна към мен, откогато и да било преди. Никога няма да забравя вечерта, когато поканих две от изгряващите звезди в общността ни, господар Акула и господарка Валънтайн, да дойдат да я изпробват. Те бяха много груби с нея. Направиха й клизма и я биха с пръчка, Акулата я чука с юмрук, а Валънтайн се изпика върху нея. След всичко това Илза бе наранена и изтощена, но очевидно в блажено състояние.

— Знаеш, че винаги можеш да ги спреш, Илза — казах й по-късно. — Те знаят спасителната ти дума и ще я зачетат.

— Но, господарю — промърмори тя сънливо, — исках да ти доставя удоволствие.

И, разбира се, тя ми доставя безкрайно удоволствие. Понякога не мога да повярвам на късмета си да спечеля предаността на този приятел/робиня, която би могла да избере по-млад, хубав и енергичен господар.

Често осъзнавам, че във връзката ни има нещо нередно, а и нещо липсващо. Но мислите за това предизвикват неприятни тревоги, смътни, но досадни.

Сега мисля за нея, докато отпивам капучино от „Старбъкс“ и се опитвам да чета Мураками.⁵ Възможно ли е човек да е толкова послушен и кротък? Какво ли детство е имала Илза, за да се превърне в подобна личност? Когато я попитах за това, тя ми отговори, че детството й било обикновено. Дали й повярвах? Защо си избра господар толкова по-възрастен от нея? Достатъчно стар, за да й бъде баща. Тук сигурно се криеше някаква тайна, която тя не желаеше да сподели дори с мен.