— Сексът ли бе причината първата ти съпруга да те напусне? — попита Люляк69.

Томас се замисли.

— Не. Сексът винаги беше чудесен.

— Защо тогава те напусна?

Томас имаше само един спомен защо жена му го бе напуснала. Спомен, който преживяваше често в сънищата си или наяве. Понякога го посещаваше неочаквано през деня в службата или когато шофираше към къщи. Всичко друго от онази нощ преди три години — телефонното обаждане, препускането към болницата, неудобния начин, по който бе обяснил станалото на дъщеря им, виждаше само като отделни снимки, но никога не смееше да отвори албума с образи на истинското събитие.

— Запозна се с някого — излъга той.

— Ти изневеряваше ли й, докато бяхте женени?

— Веднъж — отново излъга той. — А ти?

— Веднъж.

— Струваше ли си?

— О, господи, да!

— Защо приключи?

— Чувство за вина.

Томас си спомни как чакаше да му съобщят състоянието на жена му и се опитваше да не мисли за ужасния израз, използван от доктора: „Измъкнали тялото й от колата. “ Молеше се на Господ, в когото не вярваше, тя да е добре и се тревожеше повече, отколкото си бе представял, че е възможно. Изведнъж старец с влажни сини очи, хванал заръка дребничка старица, се приближи към него.

— Вие ли сте съпругът?

Томас се обърка. Трудно му бе да се съсредоточи.

— Какво?

— Вие ли сте съпругът? — повтори старецът.

— На жената от катастрофата? — добави дребничката жена.

— А, да.

— Ужасно съжаляваме — изхлипа старецът. — Не я видяхме. Дори не видяхме червения светофар. Вината беше изцяло наша.

— Ние шофирахме другата кола — обясни жената.

Томас се огледа наоколо. Всички в чакалнята наблюдаваха малката им драма.

Той се завъртя към стареца и внезапно усети нещо, което не бе изпитвал преди. Болката му не бе изчезнала, напротив, но знаеше, че не иска и друг да страда като него. Стори му се, че пред очите му се разкрива непозната пътека. Той се наведе към стареца и прошепна:

— Знам, прощавам ви.

— Не знам дали бих могла да го направя отново — каза Люляк 69. — Може би. Но не искам друга връзка. Съпругата ти разбра ли какво си направил?

— Не.

— Струваше ли си?

— Да — отговори Томас и го обзе чувство за вина. — А какво би искала, ако не връзка? — попита той.

— Искам просто да правя секс.

Той се засмя, хвърли поглед към вратата на кабинета си и завъртя монитора само към себе си.

— Радвам се, че и това е един от общите ни интереси — сподели той.

— И ти ли искаш същото?

— Ами аз съм мъж и сексът винаги е приоритет.

Внезапен имейл му напомни за плановете му за обед.

— Хей, трябва да изляза за момент. Ще бъдеш ли тук по-късно?

— Ще бъда — увери го тя.

Той изключи компютъра.

Минута по-късно го включи отново и се върна в сайта.

— Мислех, че трябва да отидеш някъде — каза Люляк 69.

— Плановете ми се промениха — отговори Томас.

Не можеше да я остави.

— Винаги съм имала една фантазия — довери му се Люляк 69 в края на работния ден. — Искаш ли да я чуеш?

— Иска ли питане?

— Добре. Просто срещам някакъв непознат… винаги си представям в парка… виждам се как стоя до парапет и нося къса пола. Мъж застава зад мен и вдига полата ми. Дори не се завъртам назад и не виждам лицето му. Чувствам ръцете му около кръста си, целувките му по врата си и твърдия му член. Бърз и груб. искаш ли да чуеш нещо?

— Да.

— Започнах да се галя.

Томас вече бършеше сперма от клавиатурата си и се молеше някой да не влезе в кабинета му. Той смачка влажната салфетка и я метна в кошчето до бюрото.

— И аз също — отговори той.

— Г алиш пениса си?

— Неточно.

— Слушай, искаш ли да продължим разговора по-късно? — попита Люляк 69.

— По-късно довечера?

— Лично.

Планираха сексът им да е анонимен. Без истински имена, разговори и официалности. После щяха да изтрият имената си от сайта и никога вече да не се търсят. Хотелът щеше да е „Ренесанс“ в пристанището на Болтимор, а часът — един на обед. Преди да си тръгне от службата, Томас си взе отпуск за следващия ден. После, както правеше в края на всеки работен ден, подкара към къщата на семейство Уилсън.

— Тя ще дойде след минута, Том — каза му Карън Уилсън, застанала на прага.

Томас чу Джулия и дъщерята на Карън, Ребека, които се кикотеха някъде зад нея.

— Мият грима си — обясни му Карън.

— Грим?

— Има ли проблем? — притесни се Карън. — Искаха да видят как ще изглеждат и аз им позволих.

— Няма проблеми — увери я Том, макар идеята да не му харесваше много. — А и е по-добре ти да надзираваш подобно нещо, а не аз.

Томас имаше пълно доверие в Карън и Пол Уилсън. Бяха приятели на жена му и настояха да направят всичко възможно, за да му помогнат да отгледа Джулия, включително да се грижат за нея през часовете между края на учебния ден и края на неговия работен ден.

Джулия се появи до вратата. Бузите й бяха зачервени от търкането, а над очите й се виждаха остатъци от сини сенки.

— Г отова съм — заяви тя.

— Очевидно не си — отвърна Томас, а Карън се засмя.

Той приготви вечеря, когато се прибраха у дома — пилешко с ориз и зеленчуци. После дъщеря му се захвана с домашното си, а той седна пред компютъра и потърси Люляк 69. Не я откри, а Джулия приключи бързо с домашното си, затова изключи компютъра, прегледа работата на дъщеря си и двамата се настаниха пр телевизора. Джулия заспа около девет и той я занесе в леглото, върна се пред компютъра и откри Люляк 69 на линия.

— Развълнуван ли си? — попита го тя.

— Повече от развълнуван — отговори той. — Иска ми се да можех да те чукам още сега.

Двамата мастурбираха заедно и Томас заспа чак към пет часа. Будилникът го събуди в

шест и половина и той изтощено се надигна от леглото. Завлече се до стаята на Джулия и почука на вратата й.

— Скъпа?

— Да, татко?

Джулия навърши дванайсет години преди месец и Томас се чувстваше леко притеснен от промените в поведението й. Лаконично „татко“ замени милото „татенце“ и тя започна да изисква повече зачитане на правото й на усамотение. Томас вече не се чувстваше удобно да влиза в стаята й, без да я извика преди това. Разговорите им също се промениха. Преди Джулия си бъбреше с него за всичко, дори на теми, които вероятно не я интересуваха много — какво баща й бе работил като дете и кои бяха любимите му летни ваканции. Но сега проявяваше интерес само когато Томас я разпитваше за момчетата в класа й или за приятелките й.

Той влезе в кухнята, светна лампата и си припомни тайните си планове за следобеда. Почувства се неочаквано щастлив, тъй като не бе правил секс, откак жена му почина. После обаче започна да се тревожи. Болести, измами, лъжи. Безброй неща можеха да се объркат.

Можеше да се озове във вана с изтръгнати органи. А носеше отговорност за Джулия. Тези мисли го паникьосаха и той положи усилия да ги прогони от главата си.

Тъкмо бе свършил приготвянето на яйцата и слагаше на масата чаша портокалов сок, когато Джулия влезе в кухнята.

— Бъркани яйца? — изненада се дъщеря му. — По какъв случай?

— Няма случай — отговори Том. — Просто знам, че ги обичаш.

— Благодаря — усмихна се Джулия и лапна вилицата.

Всеки ден заприличваше все повече на майка си. Томас също бе единственото дете в семейството си и никога не бе наблюдавал как някой расте и се променя. Сега му се струваше невероятно с каква скорост Джулия съзряваше. Понякога промените сякаш ставаха нощем. Дъщеря му бе слаба, дори леко мършава, но бузите й се окръгляха, а коремът и гърдите й започваха да се изпълват. Не беше заради липсата на физически упражнения — Томас я водеше на тренировки по футбол всяка събота, а доскоро и на таекуондо в неделя. Просто бе наследила фигурата на майка си. Томас често се чудеше дали въобще бе взела нещо и от него.

Джулия остави вилицата си.

— Какво гледаш? — попита тя.