Никълъс Хол излезе от микробуса и пое по пътеката покрай огромния глобус, лицето му отрази различните цветове на неоновия надпис, и натисна звънеца. Звъненето се чу на секретната полицейска честота.

Болд, напрегнат до крайност, измърмори приглушено:

— Оставете го да влезе.

Заподозреният забеляза Бримзли и Майърс пред съседната къща. След това се огледа наоколо — внимателно, изпитателно. В момента, в който гледаше към тяхната каравана, Болд изсъска:

— Не мърдай. Не дишай.

Хол продължи да се оглежда даже и след като Емили се показа на вратата. Вниманието му беше привлечено от двамата полицаи, които се мъчеха да качат колата върху платформата на камиона. Те бяха сапьори и досега не им се беше случвало да вършат нещо подобно.

Факс апаратът нададе вой. Болд погледна нервно натам — от него бавно се точеше лист, представящ копие на черно-бяла фотография на заподозрения. Увеличение на снимката от шофьорската му книжка. Никълъс Хол изглеждаше нормален във всяко едно отношение.

Болд прошепна в микрофона на мобифона:

— Разберете за обгорялата ръка.

Ръката. Даже от разстояние ясно се виждаше. Болд сложи бинокъл пред очите си, доволен, че осветлението на верандата е включено. Ръката. Парче розово месо с три нокътя в края. Изглеждаше така, сякаш мъжът беше пъхнал нормалната си ръка в розова балетна пантофка или в розов чорап. Но този чорап всъщност нямаше смъкване. Обзе го моментно безпокойство: би ли могъл човек с такава ръка да се катери по дърветата? Би ли могъл да дълбае цифрово-буквено указание за библейски текстове върху дървесната кора? Болд вдигна мобифона си и каза на диспечера да го потърси по радиостанцията, ако трябва. След което прекъсна връзката и набра номера на офиса на Лофгрийн, надявайки се той да е останал и след работно време, какъвто му беше обичаят.

Гейнис подаде на Болд факса със снимката на Хол. Болд го пое и веднага го остави настрана.

Пред входната врата на къщата Хол все така се оглеждаше.

— Добре дошъл — чуха в караваната приветствието на Емили. Звукът беше приглушен, тъй като от верандата до стаята с масата, под която беше микрофонът, имаше поне четири метра. — Влез — подкани го тя.

— Виждала ли си друг път паяк в този квартал? — попита той. — И на вас ли ви вдигат колите?

— Постоянно — излъга го тя.

— Да оставят талони за глоба — да. Но чак пък да ги вдигат?

— Нали и те трябва да печелят — като ти вдигнат колата, ти вземат повече. За какво мислиш има паркинги? — изрече тя с ирония. — Ти какво се притесняваш? — попита го тя. — Нали си паркирал в моята алея?

— Какво самообладание има тази жена — ахна Дафи.

— Страхотна е — съгласи се Гейнис.

Един от помощниците на Лофгрийн се обади на Болд. Оказа се, че шефът му си е тръгнал. Помощникът му съобщи номера на телефона в колата на Лофгрийн и добави:

— Тръгна си преди пет минути.

Болд се свърза с Лофгрийн, който в момента се намираше на придвижващия се с бавна скорост плаващ понтонен мост, и му каза:

— За тези издълбани надписи…

— Аха?

— Може ли да ги е дълбал левак?

— Точно това не сме проверявали.

Наблюденията се водеха на принципа „искам да знам на всяка цена, и то веднага“. Лофгрийн нямаше как да знае, че Болд в момента се намираше в преоборудвана каравана — собственост на полицията, с очи, приковани в евентуалния главен обвиняем.

— Направих увеличени снимки, с дигитален апарат. Помощниците ми могат още да ги увеличат. Ако искаш, аз да ги погледна, могат да ми ги пратят по факса още в колата. Иначе те също могат да помогнат. — Болд си представи вътрешността на служебната кола, карана от Лофгрийн. Оборудвана с комуникационен терминал на „Моторола“, принтер, мобифон и факс апарат, играеше ролята на изнесен на местопрестъплението филиал на лабораторията по идентифициране.

— Трябва ми спешно. В момента съм на наблюдение, Бърни.

— Кажи ми как да те открия.

Знаейки, че отново би трябвало да свърже мобифона си с оперативната кола, Болд се заинтересува за мобифона на Дафи. След като разбра, че е с нея, съобщи номера му на Лофгрийн.

Лофгрийн го обнадежди:

— Нещо забавихме ход и това е само от полза за теб. Ще мога по-бързо да ти свърша работа. И веднага ще ти се обадя.

Болд му благодари и прекъсна връзката. После набра номера на оперативната кола и възстанови постоянно поддържаната връзка.

Никълъс Хол прекрачи прага на входната врата и тя се затвори зад него. Гласът на Емили се чуваше по-добре, колкото повече се приближаваше към масата с микрофона.

Дафи седеше със затворени очи, така по-добре се концентрираше. Изведнъж усети погледа на Болд, насочен към нея, и изрече тихо:

— Не му хареса паякът. Предлагам да се изтегли.

Болд предаде думите й на диспечера. След по-малко от минута колата беше покачена и закрепена на платформата и камионът потегли надолу по улицата.

В течение на следващата минута на полицейската честота се чуваше разговорът между диспечера и двамата сапьори в камиона, на които беше наредено, след като завият в първата пресечка, да се разположат северно от лилавата къща.

След това последва разговор между един от полицаите от спасителния отряд, който поиска информация от всички постове дали заподозреният наистина е влязъл в къщата. След което, подобно на сянка, плъзнала се за миг върху тревната повърхност, той се изтърколи от храстите и се вмъкна под микробуса на Хол — Болд зорко беше наблюдавал тази сцена. След по-малко от пет секунди полицаят се претърколи в обратна посока и се притаи в сянката на кедровото дърво.

— Устройството е на определеното място — обяви той на диспечера.

Диспечерът препредаде информацията. Полицаят беше прикрепил миниатюрно устройство за проследяване към микробуса, което щеше да позволи на полицията във всеки момент да установява точното му местонахождение. Това компактно, но мощно приспособление даваше възможност на провеждащата наблюдението кола на полицията да не го следва плътно, с това устройство нямаше да има нужда от непрекъсната визуална връзка. Тази част от акцията беше много важна — след успешното й завършване Болд въздъхна облекчено, възвръщайки си усещането, че всичко е под контрол.

— Умно. И отлично изпълнено — произнесе Дафи, пак беше притворила очи, след което добави: — Бих казала на Ла Моя да намали до минимум суетенето около къщата. Ще бъде още по-добре, ако загаси лампите и остави всички вътре да си вършат работата на тъмно. Господин Хол е маниак на тема контрол — обяви тя с хладен и нетърпящ възражение тон.

Болд усети студени тръпки като мравки да плъпват по гърба му.

Дафи продължи:

— Свикнал е да мисли по военному: всичко да си е на мястото. И всичко да си има своето обяснение. Вариациите не са в неговия стил и не му харесват. Това е човек — любител на кънтри музика. Абсолютен мъжкар. Моментално ще я вземе за заложница, ако заподозре нещо нередно.

Това беше директно предупреждение. Оставяйки Емили абсолютно самостоятелно да проведе гадателския си сеанс, Болд беше поел огромен риск. Беше се доверил изцяло на преценката на Дафи, че на гадателката може да се разчита. Да се излага обаче цивилно лице на такъв риск, беше абсолютно забранено в полицейската работа. Въпреки това в редки случаи го допускаха — разбира се, с всички необходими за случая декларации за отказ от последващи претенции и обвинения към това лице — и точно такъв беше и сегашният случай.

Дафи поясни думите си, без Болд да я подканя:

— Коланът, който Емили описа, е типично каубойски. Част от родео екипировката. Това означава кънтри музика — значи означава мъжкарско поведение. Това, че тя е такава дребна и крехка женичка също пасва на този тип поведение. У него има стаен гняв заради ръката му. Изпитва този гняв всеки божи ден. Уверен е, че животът му е длъжен, длъжен да му даде нещо в замяна. И ето го и определящия стимул при него — отмъщението. Нямам му доверие така, както остава сам с нея. Затова трябва да се погрижим да се почувства в абсолютно спокойствие там.