— С други думи, горе-долу на няколко сантиметра от пениса?

Харди разбра накъде бие. Ако един мъж отстранява сексуалния си съперник…

— Протестирам. Подвеждане на свидетеля.

Пулиъс бързо каза, че ще парафразира.

— Можете ли да ни кажете местоположението на тази първа рана по отношение на пениса на г-н Неш?

— Куршумът е проникнал горе-долу в основата на пениса, малко по-високо и вдясно.

Някои от мъжете съдебни заседатели явно се намръщиха.

— Нещо друго за тази рана?

Страут навлезе в подробности относно преминаването на куршума през тялото на Неш, нащърбването на хълбочната кост и пренасянето на парченца от нея в най-големия седалищен мускул, преди да излезе през него. Продължи, под внимателното ръководство на Пулиъс, като подчерта, че тази рана вероятно е била първата.

— И защо смятате така, докторе?

Страут прекръстоса краката си.

— Ами, вторият изстрел е бил фатален, почти незабавен. Минал е право през сърцето, ударил се е в едно от ребрата и е рикоширал нагоре в левия дроб. Е, освен ако г-н Неш не е останал за малко на крака, след като е бил убит, можем да приемем, че е паднал приблизително секунда, след като е бил застрелян. А ако е бил на земята, куршумът през слабините щеше да се забие в палубата, а не отстрани, под перилата, където, струва ми се, беше намерен.

Харди протестира, позовавайки се на липса на връзка, но знаеше, че показанията са свързани с онова, което Пулиъс правеше, а именно да насади в главата на всеки съдебен заседател жива представа за действията на ревнив и изоставен любовник. Първо щеше да простреля жертвата си в слабините. После щеше да се цели в сърцето, да го убие, след като го е лишил от мъжествеността му.

Чоморо отхвърли протеста на Харди, но Пулиъс не продължи. Любезно поблагодари на д-р Страут и му каза, че нямала повече въпроси.

Така че бентът вече пропускаше, там, където изобщо не беше очаквал. Трябваше да се опита да запуши дупката с пръст.

— Д-р Страут — започна той, — тези двайсет и петкалиброви куршуми, които са причинили раните на Оуен Неш. За съдебните заседатели можете ли да опишете въздействието им в сравнение с различните по големина куршуми?

Страут, не по-малко спокоен, от колкото беше с Пулиъс, се облегна назад на стола си. Той гледаше право към съдебните заседатели и отговори с приятния си носов тембър.

— Ами те са с ограничен обсег, според размера на куршумите. Най-малкият е двайсет и два калибров, този е малко по-голям — диаметърът му е малко по-голям.

— Благодаря ви. Имаше ли нещо, по което да можете да определите при аутопсията какъв е бил заряда в самия куршум? Количеството барут в гилзата?

Страут се замисли. Това беше от типа въпроси, които обичаше.

— Съдейки по факта, че вторият куршум не е оставил изходяща рана, зарядът не би могъл да е особено голям.

— Бихте казали, около средния?

— Да, около средния.

— Е, д-р Страут, разполагаме с малък куршум с горе-долу среден заряд барут, който улучва възрастен мъж. Въздействието от този куршум задължително ли ще отхвърли мъжа назад, дори и да го улучи право в сърцето?

— Протестирам, ваша светлост. Това не влиза в областта на д-р Страут.

— Какво искате да докажете, г-н Харди?

— Г-ца Пулиъс си позволи известна свобода да се възползва от предположението на д-р Страут, че първият куршум е бил в слабините на г-н Неш.

Чоморо го предъвка за миг, после отхвърли Пулиъс.

— Д-р Страут. Възможно ли е мъж, дори и да е улучен в сърцето от куршум с този калибър, с подобен заряд, да остане прав за половин секунда, особено, ако се е движил към пистолета, когато куршумът е бил изстрелян?

— Да, смятам, че да.

— А за толкова кратко време би ли могъл убиецът да даде нов изстрел с автоматичен пистолет, като оръжието, с което е било извършено убийството?

— Половин секунда? Бих казал, че е възможно.

— Това е всичко. Благодаря ви, докторе.

— Онова, което ме притеснява, е, че дори не го предвидих.

— Добре се справи — отвърна Фаулър. — Съмнявам се, че изобщо има някакво значение. На кой му пука откъде е минал първия изстрел?

Бяха в десетминутна почивка, все още седяха зад банката на защитата. Харди обясни каква, според него, е била връзката и Фаулър си драска в продължение на няколко секунди върху бележника. После каза:

— Виж, Диз, това не води директно към мен, следователно няма връзка. Това е спекулация, догадка, наречи го както искаш, но дръж мен в центъра на картинката, иначе сме я загазили.

— Ти беше в центъра на всичко това, Анди.

Фаулър, за пръв път показвайки недоволството си, поклати глава.

— Не — отвърна той, — убиецът беше.

След Страут беше разпитано вещо лице от „Балистиката“, което идентифицира оръжието като „Берета“, модел 950, полуавтоматична, с пълнител с осем патрона двайсет и пети калибър. Пистолетът, регистриран на името на Мей Шин, беше представен като веществено доказателство номер едно от страна на обвинението и Харди видя, че съдебните заседатели бяха изненадани от размерите му — беше много малък, с дълга само шест сантиметра цев.

Куршумът, който бе преминал през тялото на Неш, беше открит забит в страничната облицовка на яхтата зад щурвала. Последва петнайсет минутно показване на диапозитиви относно приликите на резките върху откритите куршуми с тези, изстреляни от същия пистолет. Когато лампите светнаха, с тях се изправиха и няколко глави, които бяха клюмнали. Пулиъс обясняваше очевидното — как тези свидетелски показания убедително доказваха, че веществено доказателство номер едно, пистолетът на Мей Шин, е оръжието, с което е било извършено убийството.

Голяма работа, помисли си Харди и реши да се откаже от кръстосания разпит.

Дактилоскопът беше млада чернокожа жена на име Анита Уелс. Тя свидетелства, че били разкрити два чифта отпечатъци върху пистолета — тези на Мей Шин, собственичката, на която бил регистриран и на обвиняемия, Андрю Фаулър.

На Харди ужасно много му се искаше да представи официално фиаското по делото „Мей Шин“ и знаеше, че Пулиъс няма друг избор, освен да му позволи да го направи, ако искаше да вкара като доказателство отпечатъците на Фаулър, което трябваше да стори. Именно затова бе призовала Уелс още първия ден.

Когато Пулиъс свърши с повърхностния разпит, Харди се запъти към средата на залата.

— Г-це Уелс — започна той, — налагало ли ви се е да изследвате вещественото доказателство номер едно на обвинението повече от веднъж?

Уелс погледна към съдията, после към Пулиъс. Кимна и съдията я подкани да отговаря на въпросите с думи.

— Да — отвърна тя.

— Кога за пръв път видяхте пистолета?

Свидетелката се замисли за миг.

— Около началото на юли.

— И по онова време, когато го изследвахте за отпечатъци, можете ли да кажете на съдебните заседатели какво открихте?

Пулиъс се изправи и протестира.

— Попитано и отговорено, ваша светлост.

Харди тръсна глава.

— Ще го кажа по друг начин. Първият път, когато го изследвахте, идентифицирахте ли отпечатъците на обвиняемия?

Уелс преглътна.

— Не.

— Идентифицирахте ли някакви отпечатъци изобщо по онова време?

— Да. На Мей Шин.

— Мей Шин. Собственичката, на която е бил регистриран пистолета. И къде бяха отпечатъците на г-ца Шин?

— Имаше няколко добре различими следи по цевта и дръжката.

— Добре. След като идентифицирахте отпечатъците на г-ца Шин, какво направихте?

— Ами, първо ги съпоставих — оказаха се онова, което търсех.

— Така че, с други думи, вие сте търсели отпечатъците на Мей Шин? Така ли?

— Да.

— И след като делото срещу г-ца Шин беше прекратено, вие сте се заели да търсите отпечатъците на Анди Фаулър и сте ги открили, не е ли така?

Пулиъс протестира, но Харди не желаеше да се откаже.

— Ваша светлост, когато обвинението срещу г-н Фаулър бъде оттеглено, прокуратурата възнамерява ли да търси нови отпечатъци? Отпечатъците на обвиняемия върху този пистолет са от огромно значение за обвинението срещу него. Съдебните заседатели няма как по друг начин да разберат как са били идентифицирани.